СофияПловдивВарнаБургасРусе

Опасно ли е да се държат пари в европейски банки?

Финансовата система на Европа е в критично състояние и за спасяването й почти нищо не се прави, писа британският седмичник „Икономист“. Според президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги програмата, предложена от ЕЦБ през лятото на миналата година, която регламентира преките парични операции по държавните облигации на страните от еврозоната, изпитващи сериозни икономически затруднения, е една от най-успешните напоследък в света в областта на кредитно-паричната политика.

Драги заслужава похвала за това, че съумя да успокои пазарите за държавни облигации. В действителност обаче състоянието на икономиката продължава да бъде тежко. Европейските банки остават източник на проблеми.

Икономиката на еврозоната се свива вече за шесто поредно тримесечие. Международният валутен фонд (МВФ) отново преразгледа прогнозата си за 2013 година към понижение (между другото прогнозата на МВФ за Великобритания бе повишена, припомня за всеки случай „Икономист“). Според очакванията на Фонда през тази година брутният вътрешен продукт (БВП) на еврозоната вероятно ще намалее с 0,6 на сто. Перспективите за ключови страни от еврозоната се влошават отчасти заради забавянето на китайската икономика. През май износът на Германия отчете най-силния си спад през последните две години, но най-много страда икономиката на така наречените периферийни страни.

Шеста поредна година продължава рецесията в Гърция, равнището на безработицата в Испания е близо 27%, а миналата седмица отново бе понижен кредитният рейтинг на Италия. Според експерта от ЕЦБ Беноа Кьоре „Европа продължава да бъде в състояние на дълбока криза“. Вероятно програмата за изкупуване на държавни облигации възпира финансовите спекуланти, но в същото време може да нарасне общественото недоволство и натискът върху доходността на облигациите. В Португалия и Гърция многогодишната безработица, икономическите трудности и исканията на кредиторите са причини за напрегната политическа обстановка.

Бъдещето на икономиката на Европа зависи от състоянието на банковата система. Проблемът е в това, че така наречените периферийни страни са застрашени с тях да се повтори японският сценарий от 90-те години на миналия век, когато с години банките бяха „в полуживо състояние“: от една страна те не разполагаха с достатъчен ресурс, за да гарантират кредити на компании, но от друга пък тези ресурси бяха достатъчни, за да не фалират или окончателно да се разорят.

Подобни тревожни симптоми, както отбелязват анализаторите на „Икономист“, се наблюдават и в еврозоната. Днес коефициентът, който определя отношението на средната текуща пазарна капитализация към балансовата стойност на европейските банки, както и преди, е на равнище под 1, а това говори за крайно ниско доверие на инвеститорите. В САЩ, където рекапитализацията на банковия сектор бе направена бързо, този показател превишава 1. В Италия най-големите кредитори – UniCredit и Intesa – имат коефициенти съответно 0,34 и 0,42.

Недоверието към европейските кредитни институции се обяснява с нарастването на броя на ненадеждните заеми. Безпокойство предизвиква например преобладаващият брой непродуктивни заеми в капитала от първи ред в италианската банкова система. В Португалия най-големите банки са увеличили дела в общия обем на държавния дълг до 16% през първото тримесечие на текущата година. Продължава да расте и делът на ипотечните заеми в съвкупния обем на банковите активи. За същия период в Испания се наблюдаваше най-стремителният спад за последните години на цените на жилищата.

Вместо да отписват или продават „лошите кредити“, банките използват такива методи на работа, които им диктуват необходимото равнище на собствен капитал. Балансовите отчети на банките и в самата еврозона, и извън нея, сочат неудовлетворително състояние на техните активи.

Всички тези сигнали, засега, само сочат наличието на сериозни проблеми, но не са очевиден факт, отразяващ пълномащабен срив: днес банките имат повече активи, отколкото през предкризисния период. Анализаторите обаче са убедени, че отрасълът на кредитирането е под заплаха. Те солидарно оценяват като една от най-малко ефективните мерки през последните години стратегията, предложена от ЕЦБ за възобновяване на растежа за сметка на много ниски процентни ставки.

През май в Италия, Португалия и Испания бе отчетено свиване на обема на заемите, отпуснати на нефинансови организации, което сочи по-специално, че финансовият сектор е затворен. В икономически стабилните страни банките дават по-малко трансгранични заеми. В страни със слаба икономика на кредитните институции заемите им излизат по-скъпо, отколкото на банките в страните със здрава икономика.

Всичко това се отразява на крайния потребител: разликата в стойността на кредитите за испанските компании и германските нарасна от 6 базисни пункта през 2011 година до 149 базисни пункта днес. Деловите среди в Лондон посочват, че Марио Драги и неговите колеги би трябвало да се съсредоточат върху три стратегии на оздравяването.

Първата: да бъдат освободени каналите за отпускане на заеми чрез отварянето на фондовите пазари и понижаването на лихвите по тях в страните от периферията. Освен това според експерти изкупуването на ценни книжа на компании от малкия и среден бизнес (SME) може да бъде изключително ефективно. Облекчаването на процедурата на кредитирането също е възможно, ако ЕЦБ поеме ролята на гарант от първи ред по ценните книжа в сектора на SME.

Втората: според експерти е крайно необходимо да се повиши равнището на доверие към европейските банки. ЕЦБ трябва да направи анализ на качеството на активите преди да поеме ролята на банков надзорен орган в еврозоната през идната година. Това е най-важната стъпка за укрепването на авторитета на Европейската инвестиционна банка. В тези условия е необходимо да се направи рекапитализация на проблемните банки чрез привличане на средства на частни инвеститори, частично отписване на задължения към кредиторите, а в редица случи и чрез използването на държавни средства.

Третата мярка, според британски анализатори, може да бъде създаването на Банков съюз под ръководството на ЕЦБ с единен Фонд на спасението и съвместна система за застраховане на влоговете. Засега се налага констатацията, че Германия упорито се противопоставя на тази идея. Берлин отлага въвеждането на взаимни задължения за неопределено бъдеще. И, както мислят във Великобритания, проблемът си остава: банките са „наполовина живи“, а бездействието просто не може да ги изправи на крака.

Естествено анализаторите прогнозират, че могат да възникнат много сериозни проблеми във всеки един момент. При това е напълно очевидно какви последствия може да има евентуална нова банкова криза за вложителите: примерът с Кипър все още горещ.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.