Митът за китайската икономическа реформа

Рисунка: доминиканюз

Моля, можем ли да наложим мораториум върху думата „Ликономика“? Плановете на премиера Ли Къцян да реформира китайската икономика едва ли са си спечелили вече такова голямо име.Говорете каквото искате за „Тачерномиката“ или „Рейгъномиката“, но Маргарет Тачър и Роналд Рейгън промениха из основи британската и американската икономика. Никой не изразява пренебрежение към „Акиномиката“ – успешната засега рецепта на президента Бениньо Акино за Филипините, някогашния „болен човек на Азия“.

Ликономиката обаче е нелепо преждевременно одобряване на идеи, които в най-добрия случай все още са на хартия и може никога да не я напуснат. В Япония икономистите и медиите поддръжници сега изглежда разбират, че са се впуснали в „Абеномиката“ прекалено бързо, създавайки мита, че планът на премиера Шиндзо Абе за съживяване на икономиката успява, а той всъщност едва е започнал. Полагането на усилия за реформи, променящи правилата, отнемат няколко години. Пред нас има още много време преди да разберем дали Ли има уменията и политическата воля да тласне Китай по пътя на един по-устойчив растеж, стимулиран от вътрешното търсене.

Как ще разберем? Има три признака, по които да се прецени дали Ликономиката е повече от празен лозунг.

Първо, дали Ли може да избегне прилагането на още стимули? Предполагаемата шокова терапия на премиера вече си има свой собствен мит: че Китай разработва рязко забавяне. Ли не иска растежът да се понижи до 5% – няма китайски лидер с отговорно поведение, който да иска такова нещо, в момент когато протестите се превръщат в често срещано явление. Само че моделът на растеж, основаващ се на износа и инвестициите, вече се изчерпва.

Магическата пръчка

Доста преди Ли и президентът Си Цзинпин да поемат властта през май износът отчиташе спад, производството се свиваше, а икономистите намаляваха прогнозите за растежа на икономиката. Големите реформи винаги са по-лесни, когато растежът е висок. Ако Ли можеше да размаха вълшебна пръчица и растежът на китайската икономика отново стане двуцифрен без да надува допълнително кредитния балон в Китай, би го сторил незабавно. Той има нужда от разумен растеж, за да стабилизира основата на властта си и да измисли как да преобърне икономиката без да я съсипе.

Същевременно програмата на Ли е за „забавяне, намаляване на дълговия товар и подобряване на качеството на растежа“ според икономиста Хуан Ипин от Barclays Capital Asia Ltd. в Хонконг, на който се приписва създаването на термина Ликономика. Изпълнението на тази програма ще ускори забавянето на китайската икономика. Премиерът със сигурност ще бъде изправен пред все повече призиви правителството да налее свежи пари в икономиката – от компаниите и от 1,3-те милиарда китайци, които стават все по-гласовити и непокорни.

Самият Ли обеща, че китайският растеж и заетост ще останат над определено равнище. Това поражда съмнения дали той е готов да понесе необходимата болка, за да види изпълнени реформите си. Икономистите вече шушукат, че подходът на Ли напомня стила на бившия председател на Управлението за Федерален резерв Алън Грийнспън. Повече стимули само ще изострят проблема на Китай с прекалено многото капацитет и ще направят крайната сметка, свързана с дълговете, по-голяма и по-скъпа.

Второ: дали Ли е готов да позволи един-два значими фалита? Тайната на успеха на Китай АД – China Inc. са изобилните и неправилно оценени кредити. Неразумното заемане на средства, предимно чрез местни механизми, финансирани от правителството, е горивото на продължилия години двуцифрен растеж на Китай. Компании със специално предназначение, основани от властите в цял Китай, използват тези евтини кредити, за да финансират огромни инфраструктурни проекти.

Компании като China Rongsheng Heavy Industries Group Holdings Ltd, най-голямата китайска корабостроителна компания извън контрола на държавата, вече молят за спасителни средства. Цели градове като Ордос – ненужен проект във Вътрешна Монголия – също имат нужда от помощ. Според националната одиторска служба финансовите механизми, които са предизвикали проблемите на Ордос са натрупали сметка от 1,7 трилиона долара в края на 2010 година (може да се обзаложите, че сега сумата е много, много по-висока).

Убийствена политика

Само след един-два големи фалита пазарите ще започнат да оценяват китайския риск правилно, позволявайки на Пекин да либерализира лихвите. Дали Ли желае да приеме последиците – вълнение на пазарите, голяма безработица и понижаване на кредитни рейтинги?

Това не е нищо в сравнение с третото изпитание: предизвикването на гнева на Комунистическата партия. Има много причини за съмнения, че докторатът на Ли по икономика ще му помогне да прокара пекинските убийствени мерки. Ако мислите, че Абе е изправен пред съпротивата на мощни корпоративни интереси, представете си какво го чака Ли като се опита да накара влиятелни брокери, амбициозни регионални лидери, обширна мрежа от държавни компании на Комунистическата партия и китайския народ да правят жертви.

Ли трябва да засегне хиляди предани партийни членове, които правят милиони или милиарди долари от нечестно заграбване на земи, търговия с вътрешна информация и старомодното търсене на облаги с манипулиране на законодателните или икономическите условия (rent-seeking). Политиката ще затрудни всяко усилие на Ли да намали ролята на държавата в икономиката и да създаде жизнен частен сектор, от който се нуждае Китай, за да процъфтява.

Ще разберем доколко е сериозен, когато броят на жалбите от неназовани източници в официалните медии започне да скача.

Предстоят много години преди да разберем дали Ли следва примера на Дън Сяопин, който наистина направи революция в китайската икономическа система. Ако Ли го следва, тогава Ликономиката ще заслужава да влезе в историята като модел за развитие на страните навсякъде. Дотогава да оставим тази дума настрана.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.