Ода за свободата и съпротивата от дъното на един бивш комунистически затвор

Франс прес

Румънец разглежда папки от тайните архиви на Секуритате. Снимка: Романия либера

Принудителен труд, незаконни арести, изтезания: в бивш затвор в Румъния един музей мемориал, единствен в Европа, пресъздава безмилостните комунистически репресии в източната част на континента като в същото време отдава почит пред необикновената съпротива на човека.

„Мемориалът на жертвите на комунизма и на съпротивата в Сигет“, разглеждан от Съвета на Европа като паметно място за назидание наред с Аушвиц Полша и Мемориала на мира в Кан Франция , документира престъпленията с надеждата да стимулира младите поколения да защитават свободите.

Към мемориала има изследователски център и лятно училище, което дава възможност всяка година на стотина младежи да са срещнат с историци от цял свят и с оцелели от наказателните лагери. Мемориалът е най-пълният в света и освен за Румъния възкресява спомена и за другите страни от Източна Европа, живели под игото на режими, представящи се за комунизъм.

Двадесет години след стартирането на този амбициозен проект успехът му е в срещата с над един милион посетители. „Много впечатляващо. Свободата няма цена“, са написали холандци в почетната книга.

„Ние се опитваме да запознаем чужденците и румънците със страданието“, преживяно в страните на изток от Желязната завеса по време на 45-те години на комунизма 1945-1989 , обяснява за АФП Ана Бландиана, известна румънска поетеса, която е вдъхновител на проекта заедно със съпруга си Ромулус Русан. Книгите на Бландиана, която е дъщеря на политически затворник, бяха забранени от бившия диктатор Николае Чаушеску.

„На Запад ние имахме славен спомен от комунизма с войната в Испания, Народния фронт, съпротивата срещу нацизма. На Изток се говореше за терор, изтезания“, отбелязва френският историк Стефан Куртоа, съавтор на „Черната книга на комунизма“. „В Европа има две спомена, които засега са твърде далеч от това да се помирят“, казва той за АФП.

В Сигет – „символично паметно място“ според бившия полски дисидент Лех Валенса, всяка една от 90-те затворнически килии осветлява страна от репресиите.

Двеста румънски политици и интелектуалци, противопоставящи се на комунистите, са били държани тайно от 1950 до 1955 г. в този затвор, построен близо до Украйна. Петдесет и четирима са загинали там.

Теодор Станка е бил един от тях. Студент в Тимишоара Западна Румъния , той се е осмелил да организира през октомври 1956 г. заедно със своите колеги събрание с искане за свобода на словото, изтегляне на съветските войски и край на култа към личността.

Той е бил задържан, разпитван брутално и осъден на осем години затвор и принудителен труд. „Това беше режим на изтребление в затворите чрез глад, липса на медицинска помощ и унижения“, разказва той пред АФП.

Репресиите през епохата на комунизма в Съветския съюз и в страните от Източна Европа са причинили милиони жертви, според историците.

Музеят в Сигет дава възможност да се посети карцер за изолация и представя благодарение на хиляди часове словесни свидетелски показания, събрани от бивши затворници, подробно описание на тези нечовешки затвори.

Като знак за изключителната съпротивителна сила на човека, затворниците, лишени от всичко, се опитваха да правят хартия с праха от стените, сапун и вода, за да напишат поема, фраза на чужд език.

Музеят отдава почит и на съпротивителните движения: Харта 77 в Чешката република, унгарската революция, студентски, селски бунтове в Румъния. „Бяха открити над 200 селски бунтове, за които не се знаеше нищо“, припомня г-жа Баландиана.

„Казваха, че в Румъния мамалигата – национално ястие на основата на царевично брашно, не кипва при готвене, за да се намекне за пасивността на румънците, но тя е кипвала стотици пъти“.

„Целта на този мемориал е да се представят тези истории. Като разбираме репересиите, на които сме били подложени, ние разбираме също какви са остатъците от този тоталитарен период днес, защо държавата се възстановява толкова трудно, защо демокрацията рискува да се превърне в диктатура на едно манипулирано мнозинство“, казва тя.

В една страна, в която бивши информатори и комунистически отговорни представители все още гравитират в кръговете на властта, успехът на този мемориал „е чудо“, смята тази, която бе обвинена в „извършване на светотатство“ с този проект. Тя изразява съжаление, че часовете за история на комунизма са били премахнати наскоро в румънските училища от правителството на Виктор Понта.

За Петрушка Шушкова, чешка дисидентка наред с бившия президент Вацлав Хавел, мемориалът в Сигет е „много важен“ не само за да се знае миналото, но и „защото опасността от тоталитаризма все още съществува“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.