СофияПловдивВарнаБургасРусе

Милиони американски студенти са затрупани с дългове

ДПА

Български студенти на бригада в Аляска. Снимка: личен архив

Майк Уорд е затиснат от дълг от 60 хиляди долара. За да плати обучението си по специалността „Разрешаване на конфликти“ в престижния Колумбийски университет в Ню Йорк, му се наложи да изтегли държавен заем.

Откакто е започнал да го изплаща преди шест месеца, 28-годишният младеж не е успял значително да намали дълга си. Месечната му вноска е 150 долара. Скромната му заплата в организация с нестопанска цел не му позволява да плаща повече.

Уорд е един от 39-те милиона американци с финансови задължения, свързани с образованието им. Общата сума студентски дългове достигна рекорд от 1,2 трлн. долара, според думите на служител на Бюрото за финансова защита на потребителите.

Общият дълг нараства с огромна скорост. От 2006 г. размерът му се удвои. Сред студентите от випуск 2013 г., 70 процента от тях са взели пари назаем, според скорошно изследване на корпорацията за финансови услуги „Фиделити“. Средно всеки от тях дължи 35 200 долара.

Студентските заеми са безпощадни. За разлика от обикновените заеми, при тях не може длъжникът да обяви неплатежоспособност и те да бъдат заличени. В допълнение към това кредитите ще станат по-скъпи за студентите, приети в университет или колеж през пролетта на 2013 година. От началото на юли лихвените проценти за държавни заеми се удвоиха до 6,8 процента.

Въпреки че президентът Барак Обама и републиканците от опозицията искаха да спрат това увеличение, те не можаха да се споразумеят за никакви законодателни промени. Обществената организация за защита на интересите на младежта „Йънг инвинсибълс“ (Млади, непобедими) твърди, че това нарастване означава, че всяка прекарана в колежа година би могла да добави нови 1000 долара в лихвени плащания през целия срок на погасяване на кредита.

Самата лихва не влиза в тези 1 трлн. долара дълг. Причината основно е в увеличените такси за обучение.

За разлика от повечето западни страни, висшето образование в САЩ е предимно частно. Американските университети са сред най-добрите в света, но също така и сред най-скъпите.

Според обществената организация „Колидж борд“, изследваща финансовите въпроси в образованието, през 2012 г. един студент е плащал средно 29 000 долара на година за обучение в частен университет или колеж – увеличение с 26 на сто за последните 10 години.

Годишните такси в държавните университети са претърпели още по-голямо повишаване – 66 на сто през последните 10 години и възлизат на 8 700 долара.

Ситуацията за днешните подрастващи изглежда като „Параграф 22“: взимат на заем хиляди долари с надеждата един ден да си намерят добре платена работа; или са изправени пред по-високия риск да останат безработни, защото нямат висше образование.

Високите дългове подкопават американската мечта да притежаваш дом – тя остава на заден план. Проучване на Федералния резерв показва, че малка част от 30-годишните американци, взели студентски заем, могат да си позволят къщи. „Чуваме от млади хора, че отлагат решението за големи покупки като коли или къща“, заяви Джен Мишори от „Йънг инвинсибълс“.

Растящият студентски дълг може да възпрепятства икономическото възстановяване, смятат експерти.

„Студентските дългове са също тежест за бавното икономическо възстановяване, което започна през 2009 г.“, написа Нобеловият лауреат за икономика Джоузеф Стиглиц в редакционна статия за „Ню Йорк таймс“.

„Тези с големите задължения обикновено са по-внимателни, преди да поемат допълнителните финансови тежести като създаването на семейство. Но дори да го сторят, ще открият, че им по-трудно да получат ипотечен кредит“, заявява той.

Засега Майк Уорд не е в позиция да допринесе много за всеобщите разходи, необходими да засилят икономика, която на 70 процента разчита на потребителски разходи.

Месечните му вноски по кредита се предвижда да се увеличат тази година. „С увеличаването на заема ми няма да мога да постигна много“, споделя нюйоркчанинът. „Това са много пари всеки месец“.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.