СофияПловдивВарнаБургасРусе

Унгария се стреми към външна политика с много измерения

Унгарският премиер Виктор Орбан беше един от първите европейски лидери, който обсъди открито промените, протичащи в в областта на международните отношения, заявявайки, че страните от Централна и Източна Европа ще трябва да предефинират своите външни политики в съответствие с тези промени. Той направи прогнозата си на среща с унгарски дипломати на 16 юли, на която предупреди за рисковете от сближаването между Германия и Русия и защити важността на по-голямото политическо и икономическо сътрудничество със Съединените щати.

След революциите в Централна и Източна Европа през 1989 г. Будапеща преориентира своята външна политика към НАТО, където влезе през 1999 г. и към Европейския съюз, чийто член стана през 2004 г. През тези години Унгария отвори икономиката си за чужди инвестиции и установи тесни политически, икономически и военни връзки със Запада. Но оттогава нещата в Европа се промениха. Европейският съюз е в дълбока икономическа и политическа криза и оцеляването му е под въпрос. НАТО не е непоклатимият военен и политически съюз, който беше по време на Студената война.

Орбан реагира на тези нови обстоятелства по два начина. Във вътрешен план, неговата партия ФИДЕС използва абсолютния си контрол над унгарския парламент, за да разшири икономическото и политическото си влияние над централното правителство. Будапеща отслаби независимостта на централната банка и на Върховния съд, национализира пенсионната система и наложи специални данъци на банките и на телекомуникационните компании.

Тези вътрешни ходове съответстват на унгарската външна политика. Орбан критикува суровите мерки, поискани от Брюксел и подкрепени от Берлин, като при това отправи предизвикателство към посегателствата от Европейския съюз върху суверенитета на неговите държави членки. Правителството твърди, че блокът ще наруши унгарския суверенитет и Будапеща използва тази заплаха, за да укрепи властта си у дома.

В светлината на отслабващия Европейски съюз и на по-малко надеждния НАТО Будапеща преоценява позицията си в Европа. Един по-централизиран контрол върху вътрешната политика и една по-независима външна политика са ключови части от тази стратегия, както и поддържането на обтегнати отношения с Брюксел, но без предизвикване на официален разрив. Нито Брюксел, нито Будапеща искат да прекъснат връзките си. Европейският съюз знае, че загубата на един член единствено ще задълбочи политическата му криза, а Унгария зависи от експортните пазари, до които й дава достъп членството в ЕС.

Вторият елемент от стратегията на Орбан е присъединяването на повече участници към играта, което включва преследването на една по-многоизмерна външна политика. Между 2011 и 2013 г. унгарски и китайски официални представители проведоха няколко срещи с цел разширяване на двустранната търговия и техническото сътрудничество. Но макар че унгарският износ за Китай почти се удвои през последните пет години, Китай е на 15-то място сред най-важните експортни направления на Унгария, а китайските инвестиции в Унгария не идват толкова бързо, колкото се очакваше.

Унгария се стреми също да подобри отношенията си с Русия и със Съединените щати. В края на януари Орбан посети Москва за пръв път от 2009 г., а руският президент Владимир Путин обеща повече руски инвестиции и сътрудничество с Унгария. Унгария зависи от Русия за две трети от своя природен газ, Русия също така доставя петрол и ядрено гориво за унгарските електрически централи. Унгарците не са забравили, че само преди 25 години бяха доминирани от Съветския съюз, но Москва притежава три неща, които Брюксел няма: пари, природни ресурси и липса на интерес дали партньорите й прилагат или не прилагат институционни реформи.

Отношенията на Унгария със Съединените щати са също толкова сложни. Съединените щати изиграха жизненоважна роля в икономическия преход на Унгария през 90-те години. Американците отпуснаха пари и предоставиха техническа помощ за насърчаване на развитието на частния сектор в Унгария. Инвестициите на американски компании бяха важни също и за приватизационния процес на държавните компании.

Тъй като обаче в началото на предишното десетилетие вниманието на Съединените щати беше погълнато от Близкия изток (а след това от Източна Азия), Централна Европа престана да бъде приоритет за Вашингтон. След идването на Орбан на власт Съединените щати се присъединиха към представителите на ЕС в критиките към уязвимостта на демократичните институции и върховенството на закона в Унгария. Но Вашингтон не направи почти нищо друго, за да покаже някакъв значим интерес към страната.

В този контекст изявленията на Орбан разкриват тенденция, която може да се очертае по-ясно в Централна и Източна Европа. С един отслабващ Европейски съюз, съобразяването със Западна Европа вече не е изначалният външнополитически избор на страните от региона. Русия все още се възприема като значителна геополитическа заплаха, но там, където някога имаше само страх, сега има и икономически възможности. И ако в средносрочен план не може да се очаква съществена промяна на стратегията, по-топлите отношения с Москва вече не са табу. И още по-важно: страните от региона смятат Съединените щати – а не непременно Брюксел – за противотежест на Русия.

Досега Унгария е най-гласовитият защитник на тази стратегия, но други, включително Полша и Румъния може да я последват. Основното предизвикателство пред Будапеща е да остане привлекателна за много и различни чуждестранни сили с противоречащи си програми. Унгария не разполага със стратегическите козове на други страни в региона, но позицията на Будапеща би могла да се подсили, когато регионът започне преоценка на политическите си приоритети.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.