Шистовият газ – рискове и възможности за Турция

Карта на находищата на шистов газ в света. С червено са означени находища, в които ресурсите са оценени, в жълто – налични находища, в които ресурсът не е оценен. Карта: Административна служба за енергийна информация на САЩ

Турция е готова да добива шистов газ, според министъра на околната среда и градоустройството Ердоган Байрактар. Байрактар участва неотдавна в среща на министрите на околната среда от Европейския съюз във Вилнюс. Там той говори за потенциала на Турция и заяви, че шистовият газ ще бъде добиван по определен метод, който няма да замърсява околната среда. Байрактар добави, че въздействието върху околната среда също трябва да бъде взето под внимание, по време на добива на газ.

Хубаво е, че Байрактар спомена за въздействието върху околната среда. Министерството, което има непоследователно отношение към докладите за въздействието над околната среда, обяви с разпоредба, която беше обнародвана в Държавен вестник миналия април, че големите проекти ще бъдат освободени от проверка за въздействие върху околната среда.

Както споменах, макар частта (от изявлението на министъра) с въздействието върху околната среда да ме успокои, въпросителните в главата ми за добива на шистов газ не са малко. Както каза главният икономист на Международната агенция за енергия Фатих Бирол, „шистовата революция“ в САЩ обърна наопаки всички енергийни уравнения.

От 1997 г. САЩ за първи път са произвели повече петрол, отколкото са внесли. Всъщност пресметнато е, че през 2020 г. ще надминат произвежданото в Саудитска Арабия. Добивът на шистов газ, който през 2010 г. е разкрил работни места за 600 000 души, ще предложи възможност за работа на 1,6 милиона.

Това е светлата страна на монетата. Колкото до тъмната – има тревожен доклад, който беше представен на Американската академия на науките от деветима учени. Учените изследвали 141 извора на питейна вода в щата Пенсилвания. Там добивът на шистов газ е в рекордни размери. Те заключили, че 80% от изворите били замърсени от метан и някои други газове.

Научните изследвания за шистовия газ, които предизвикаха големи дискусии във Франция, продължават както в САЩ, така и в Европа. Франция, която забрани разбиването на скали с метода на хидравличното разбиване през 2011 г. за добиване на шистов газ, е за търсене на нови технологии. Има притеснения, че добивът на газ, може да отключи и земетресения освен да замърси подпочвените води. За държава като Турция, която лежи в сеизмичен район, това е опасност, която не трябва да бъде пренебрегвана.

Какъв тогава е потенциалът на Турция за добив на шистов газ?

Мелани Кендердин – един от енергийните експерти от Масачузетския технологичен институт беше в Истанбул през април 2012 г. по покана на университет „Сабанджъ“. Тя съобщи, че потенциалът на Турция е 420 млрд. кубически метра газ. Това е количество, което може да задоволи енергийните нужди на страната за 10 години.

Турската петролна компания (TPAO) осъществява съвместни операции с Шел за шистов газ в Средиземно море, Черно море и Диарбекир. Съвместните операции на TPAO с „Ексон Мобил“ също са на дневен ред. Според старши мениджърите на Шел в Турция, операциите по шистовия газ са все още на проучвателно ниво и е твърде рано за конкретна информация.

Дори да открият газ в количества за търговска дейност, ще отнеме вероятно средно 10 години, за да достигне той до домовете и заводите.

Следователно макар че министърът на околната среда и градоустройството да възвести добива на шистов газ, Турция няма да ползва нищо от това скоро. Чака ни дълъг път.

Желанието ми е турските учени през това време също да правят проучвания, вземайки под внимание геологическите характеристики на страната. Друго мое желание е политиците, които подценяваха мненията на академичните експерти по отношение на градоустройството и енергийните проекти, които застрашават околната среда, да действат по-отговорно.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.