Испанци протестират с музика срещу корупцията и кризата

Франс прес

Оглушителни китари, призиви, скандирани на фона на пънк рок музика, мощни саксофони и тромпети – в мрачен бар на работнически квартал в Мадрид Диего Родригес и неговите приятели композират едни от най-френетичните и диви парчета в Испания.

Музиката им възпява бунта на испански. И след пет години на криза, в страна с 27-процентна безработица, обществото е завладяно от тази музика. Облечени в черно, млади зрители подскачат и танцуват в ритъма на „Кралското семейство“ – песен срещу испанското кралско семейство, чиято популярност е в криза.

„Една незаконна система, наложена от фашистки синове! Бурбонът ме обира всеки ден!“, пее Диего, преди да се впусне в завладяващи тромпетни вариации.

„Това е музикална форма, която докосва хората, която говори за темите, които вълнуват обществото“, казва Диего – 32-годишен безработен учител с дълга коса и татуировки по раменете.

„Така нареченият ска пънк не беше много разпространен в Испания допреди десетина години“, казва Диего, пушейки след едночасовия динамичен концерт.

„В много от нашите песни се говори за безработицата, за факта, че много шефове се възползват от ситуацията, от политическата система, в която не вярват. Опитваме се да пишем песни, коиго отразяват собствения ни преживявания – безработицата, липсата на доходи, заемите, които трябва да изплащаме“, казва Диего.

Подобно на голяма част от независимата испанска музика текстовете на групата на Диего, наречена „Специална оферта“, повтарят исканията, които се чуваха на протестите през последните години.

Певците критикуват социалната несправедливост, икономическите трудности и корупцията сред политиците – бич, който възмущава страната, в която скандалите следват един след друг и засягат дори премиера Мариано Рахой.

„Премиерът, този глупак, защо ли го избрахме?“, пее Мала Родригес, принцесата на испанския рап. Първото парче от излезлия през юни неин албум се нарича „Плъхът“ и в него се говори за кризата на ценностите, която преживява страната.

„Има много обществено ангажирани музиканти, които не се срамуват да кажат какво мислят и да демонстрират възмущението си“, обяснява с андалуския си акцент 34-годишната певица, чието истинско име е Мария Родригес.

„Рапът за мене е единственият начин да направя това“, обяснява Мала, чийто псевдоним в превод от испански значи Лошата. „В трудни моменти като този, човек може да открие кой е готов да се бори“, посочва тя.

Новият й албум, който вече получи награда Латино Грами, международно музикално отличие за испанска и португалска музика, критикува сервилниченето по време на кризата, която преживява страната, казва главната редакторка на испанското издание на сп. „Ролинг стоун“ Беатрис Аранда.

Но най-големите хитове на музикалния пазар не са онези, които критикуват кризата, защото в класацията Топ 40 доминират международни звезди като Дженифър Лопес и Риана.

„Групите, които се харесват на медиите и на широката аудитория, имат своя неподправена и индивидуалистка концепция за света“, твърди Беатрис Аранда. „В Испания не се гледа с добро око на социално ангажираната музика и това не ни помага“, допълва тя.

Горда, че произхожда от Андалусия, една от най-тежко засегнатите от кризата испански области, Мала Родригес твърди, че нейният рап е повлиян от фламенкото, традиционната циганска музика, зародила се в нейния роден край.

„Подобно на рока, фламенкото е музика, създавана от отритнатите от обществото и маргиналите“, обяснява Аранда. „Това е една ангажирана музика още от зараждането си“, добавя тя.

Друг андалуски певец – Чико Оканя смесва от началото на 90-те години ритъм енд блус и рок енд рол със звученето на фламенкото.

Неговият следващ албум, който той има намерение да издаде до края на годината, ще разказва за корупционните скандали и експулсирането на задлъжнели собственици на жилища, които мобилизираха в протестите страната.

„Моите песни говорят за кризата, за протестите, за бюджетните съкращения, за борбата на богатите срещу бедните“, обяснява 56-годишният Чико Оканя, който си спомня за скромното си детство.

„Аз съм дете на кризата. Когато нищо не се прави, човек трябва да се опита да промени нещата. Ето защо пея“, казва той.

БТА

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.