СофияПловдивВарнаБургасРусе

Пан-кюрдски конгрес планира обединeние сред регионалните размирици

Кюрд празнува изборната победа в северния иракски град Киркук. Снимка: АП/БТА

Кюрди от Турция, Иран, Ирак и Сирия са се споразумели да свикат пан-кюрдски конгрес, на който да се справят с историческото разделение и да извлекат полза за себе си от промените в региона.

Често описвани като най-голямата етническа група без собствена държава, кюрдите считат модерните граници, прокарани през тяхната родина – „Велик Кюрдистан“, за историческа несправедливост.

Геополитиката може да е осъдила кюрдите да живеят в четири различни държави, но техните конкурентни идеологии и вътрешно съперничество също стоят на пътя на едно по-голямо единство, и дори са водели до въоръжен конфликт.

Представители от 39 кюрдски партии участваха в понеделник в символична среща в столицата на региона Иракски Кюрдистан, въпреки че до съвместни инициативи, а да не говорим за политическо или институционално единство, за което някои мечтаят, има още много път да се извърви.

Дата за конференцията все още не е определена, но участниците казват, че може да се състои още следващия месец.

„Нашата основна цел, за да проведем този конгрес, е всички политически фракции да постигнат обща стратегия и мнение“, каза в своя реч лидерът на Иракски Кюрдистан Масуд Барзани, описвайки срещата в Ербил като историческа.

„Призовах всички участници да работят заедно в духа на братство и патриотизъм, далеч от каквито и да е тесни политически идеологии.“

Последователни правителства в Багдад, Дамаск, Техеран и Анкара от дълго време използват липсата на единство сред кюрдите, за да осуетят техният стремеж към повече независимост или обединена родина. Понякога правителствата прибягват и до груба сила, за да ги спрат. Хиляди бяха обгазени до смърт от иракския диктатор Саддам Хюсеин.

Рамзи Мардини от Иракския институт за стратегически изследвания в Бейрут каза, че разделението все още предлага предизвикателства. „Съперничеството между кюрдите води до противоречиви политики, които им пречат да почувстват себе си като победители от Арабската пролет“.

Въпреки това етническите кюрди, които решиха вътрешните си борби през 90-те години, управляват сега своя полу-държава в Северен Ирак и се радват на невиждано благоденствие, докато насилието на религиозна основа заплашва да разпокъса остатъка от страната.

В Сирия гражданската война създаде възможност за по-голяма автономия на кюрдите, след години на потисничество при президента Башар ал Асад и баща му преди него, който отхвърли хиляди молби за гражданство и конфискува земите им.

В Турция Кюрдската работническа партия (ПКК) води понастоящем преговори, за да приключи 30-годишния въоръжен бунт, в замяна на по-големи права за кюрдите, които съставляват около 1 5 от населението на Турция.

Само в Иран съдбите на кюрдите останаха малко променени.

„Няма съмнение, че кюрдите виждат историческите промени, поразили района, през призмата на опортюнизма“, каза Мардини. „Чрез разнищване на политическия ред, може евентуално границите да бъдат променени. Кюрдите се опитват да се позиционират най-добре в момента“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.