Южна Европа очаква изборите в Германия със страх и надежда

Ройтерс

Точно както се очаква месия, изстрадалите нации от Южна Европа очакват вероятната победа на Ангела Меркел на изборите в Германия през септември със смесица от надежда и трепет.

Четири години след началото на дълговата криза в еврозоната хората в затъналите в дългове Испания, Италия, Гърция, Португалия и Кипър са много разтревожени, че един трети мандат на консервативната канцлерка може да им донесе само още икономии и страдания.

Петте страни, които приложиха антикризисните рецепти на Меркел и орязаха сериозно разходите в области като здравеопазване и образование, от 2008 г. са в рецесия или близо до рецесия. В Испания и Гърция безработицата надхвърля 27 процента.

Лидерите на тези страни обаче не са съгласни. Уверени, че Меркел ще смекчи изискването си за свиване на бюджета и ще приеме тежестта на да се разпределя по-равномерно в рамките на еврозоната, те се представят за близки съюзници на главния касиер на Европа.

„Мисля, че след изборите ще видим една различна г-жа Меркел“, казва кипърският президент Никос Анастасиадис, повтаряйки схващането на повечето си южноевропейски колеги.

В Гърция, където решителният момент за запушване на бюджетната пробойна с трети заем започва в края на септември, има големи надежди, че дълговите въпроси най-после ще могат да бъдат уредени след германските избори – може би чрез ново опрощаване на дълг.

В Италия и Португалия, където политиката на икономии не даде много положителни резултати, политиците вярват, че ако спечели, Меркел ще приеме един по-балансиран модел на управление на икономическата криза.

В Испания, където банките бяха спасени с 42 милиарда евро европейски пари, очакванията са канцлерката да склони на обща дългова емисия на еврозоната и да приеме пълноценен банков съюз, с което да вдъхне доверие към поразената от рецесия нация.

И макар че вълненията на пазарите в еврозоната затихнаха и миналогодишното масивно изтичане на капитали от Южна Европа към сигурната Германия започна да се обръща като тенденция, необходимо е да се направи повече.

Бавен продължава да е темпът на коригиране на дисбалансите в трансграничната система за разплащания Target 2 на Европейската централна банка – ключов индикатор за финансовата устойчивост в зоната на общата валута, използван от президента на ЕЦБ Марио Драги да наблюдава паричната политика. Продължаването на германската подкрепа ще е ключът за удържане на напрежението на ниски нива.

Висши правителствени източници в тези страни настояват, че в частни разговори наскоро Меркел е дала признаци за гъвкавост по тези въпроси. Тя обаче не е дала публично сигнал за подобен обратен завой и мнозина в Берлин съветват да не се мисли пожелателно, предупреждавайки, че е доста вероятно това да не се случи.

„Много хора очакват изборите и се надяват, очакват промяна в германската позиция. Аз не бих очаквал“, каза този месец в интервю за Ройтерс членът на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка Йорг Асмусен.

Отбелязвайки, че други страни като например Холандия, Финландия, Словакия и Естония споделят колебанията на Германия, той заяви: „Лесно е да се скриеш зад гърба на Германия. Става дума за група страни, не е само Германия.“

Нещо повече, до голяма степен следизборният отговор на кризата на Меркел ще зависи от това с коя партия тя ще трябва да се съюзи, за да си осигури мнозинство.

Анастасиадис, португалецът Педру Пасуш Коелю, италианецът Енрико Лета, испанецът Мариано Рахой и гъркът Андонис Самарас – всички те биха искали да подкрепят заедно Меркел, която води в социологическите проучвания 60 дни преди вота.

По-рано този месец те се събраха в Берлин, за да я приветстват на среща на върха за младежката безработица в Европа, събитие, в което мнозина видяха просто политическо шоу от предизборната й кампания.

Десноцентристките правителства в Испания, Португалия, Гърция и Кипър се надяват на нов политически пейзаж в Европейския съюз, след като от него си отидоха французинът Никола Саркози и италианецът Марио Монти – най-близките съюзници на Меркел на континента.

Новият френски президент Франсоа Оланд и италианският премиер Лета – и двамата от левоцентристкото политическо семейство – макар и да работят върху отношенията си с Меркел, нямат близките връзки на своите предшественици.

„Оланд, разбира се, винаги ще бъде на разположение, но Германия се нуждае от много силен съюзник на Юг и това трябва да бъдем ние“, казва висш правителствен източник от Испания, който разговаря с Ройтерс при условие, че няма да бъде назован. „Не бива да жалим никакви усилия, за да заемем мястото, което имахме през 90-те.“

Рахой не е единственият, който има такава цел. Самарас, Пасуш Коелю и Анастасиадис също се надпреварват да имат „специални отношения“ с Меркел, което според тях ще помогне на страните им да си осигурят по-добри условия за заемите.

Въпреки че резултатите досега са скромни, те възнамеряват да се придържат към този план на играта и след изборите на 22 септември.

„Независимо колко сурова беше тя към нас, тя е способен лидер както на Германия, така и на Европа“, казва Анастасиадис, допълвайки, че водачеството на Меркел е допринесло за неотдавнашните успехи на еврозоната за справяне с дълговата криза.

Но въпреки убеждението на политици, бизнесмени и банкери, в Берлин духат други ветрове – тепърва трябва да бъдат убедени обикновените граждани.

Усилията, употребени от Меркел и нейния финансов министър Волфганг Шойбле за подкрепа на правителствата в проблемните страни и възстановяване на накърнения публичен имидж на Германия, засега са дали малък или нулев резултат.

Преобладаващото усещане е, че Германия е реагирала прекалено бавно на дълговата криза, а когато го е направила, е преследвала само национални цели като например косвеното спасяване на своите банки, които имат бизнес в Южна Европа, и защита на собствените си данъкоплатци.

Когато Меркел наложи непопулярните политики на икономии в замяна на финансова подкрепа, в тези страни се зародиха нагласи срещу Меркел и подхраниха историческата враждебност към Германия, датираща още от времето на Втората световна война.

„Само се надявам да не е истина, че това, че се отнася лошо с нас, я правело по-популярна в Германия“, казва Тереса Реис, студентка по технологии в Лисабон. „Това ще означава, че нещо сериозно не е наред с Германия и Европа. Но така или иначе, всички имаме нужда от по-добри лидери и се надявам, че Германия също ще получи такъв.“

Настроението е същото и в Атина, където по случай посещението на Шойбле миналата седмица група жени развя гръцки флагове и скандира „Нацист, нацист“ пред финансовото министерство.

Една от протестиращите, 34-годишната Ефи Анестопулу, която е безработна от началото на кризата, каза пред Ройтерс: „Безработна съм от три години и джобовете ми са празни. Нямам пари дори за храна.“

„Не съм ограбвала никого, не съм крала пари и не заслужавам това. Нашите политици са тези, които не искат да се бунтуваме срещу германския гост“, заяви тя с треперещ глас, показвайки празните си джобове на един полицай, опитващ се да разпръсне малката група.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.