СофияПловдивВарнаБургасРусе

Трите революции в Египет

Томас Фрийдман. Снимка: личен сайт

Ако търсите лъч надежда в случващото се днес в Египет, предлагам да се изкачите на 10 000 метра височина и да погледнете надолу. От това разстояние събитията там през последните две години и половина почти имат логика. Египет всъщност преживя три революции от началото на 2011 г. и ако ги обедините, можете да откроите послание какво иска мнозинството египтяни.

При първата революция народът и армията свалиха президента Хосни Мубарак и издигнаха възрастния фелдмаршал Мохамед Хюсеин Тантауи във фактически държавен глава. Той и неговите колеги се оказаха напълно некомпетентни в управлението и бяха заменени – с революционни избори – от партията „Мюсюлмански братя“, водена от Мохамед Морси. Той бързо опита да консолидира властта си, като „обезглави“ армията и назначи поддръжници на неговата политическа сила на важни длъжности. Автократичният му стил, който не бе отворен към всички, и неуспешното управление на икономиката изплашиха египетския център, който обедини усилия миналия месец с ново поколение офицери за трета революция, за да свалят Морси и „Братята“.

Казано по-просто: първата революция в Египет бе за изтръгване от мъртвата хватка, втората – за отърваване от „умрелите“ управляващи, а третата – за да се преодолее безизходицата.

Първата революция се случи, защото голям брой предимно неислямистки египетски младежи израснаха, отегчени от задушаващата мъртва хватка на ерата Мубарак – толкова мъртва, че много млади египтяни чувстваха, че живеят в манипулирана система, в която нямат никаква възможност да реализират пълния си потенциал под ръководството на лидер без никаква визия. След около 30 години управление на Мубарак и около 30 милиарда долара американска помощ приблизително една трета от египтяните все още не могат да четат и да пишат.

Заменилите Мубарак генерали обаче се оказаха калпави управленци – толкова калпави, че на изборите през юни 2012 г. мнозина либерални египтяни бяха готови да гласуват за Морси от „Мюсюлманските братя“ вместо за бивш генерал от ерата на Мубарак. Морси обаче се оказа по-заинтересован да консолидира хватката на „Братята“ върху властта, отколкото самият той да управлява, и доведе Египет до безизходица – толкова голяма, че египтяните излязоха на улицата на 30 юни и почти помолиха военните да свалят Морси.

Обединете всичко това и ще получите послание от египетското мнозинство: повече никакви мъртви хватки, искаме правителство, което се стреми отново да направи Египет лидер в арабския свят. Повече никакви калпави управници; искаме правителство, оглавявано от компетентни хора, което да е отворено за всички и да се съобразява с факта, че две трети от египтяните не са ислямисти, и макар че много от тях са набожни мюсюлмани, не искат да живеят в нищо подобно на теокрация.

Трудно е да преувеличим колко са се влошили икономиката, редът и законността при президента Морси. Толкова египтяни се чувстваха несигурни, че се затичаха към „полицейските кучета“! Толкова много туристически гидове останаха без работа, че туристите бяха предупредени да избягват пирамидите, за да не ги нападат рояци от отчаяни камилари и продавачи на пощенски картички. Социологическо проучване от тази седмица на Египетския център за изследване на общественото мнение показа, че 71 процента от египтяните не симпатизират на протестите в подкрепа на Морси.

Да, щеше да е много по-добре той да бъде свален от власт с избори. Но стореното – сторено. Трябва да се възползваме максимално. Правилното, което може да направи президентът Обама сега, е не само да пренебрегне призивите за спиране на икономическата помощ за Египет – на основание, че последната революция е равнозначна на военен преврат. Трябва да се опитаме да привлечем всички в света да помогнат на това ново египетско правителство да успее.

Не изненадва тревогата на народа, че военните може да останат на власт за неопределен срок. Това е риск, но той ме безпокои по-малко. Египетският народ бе овластен. Мнозинството пресече – три пъти досега от 2011 г. – кривването на управляващите от правилния път.

Тревожи ме нещо друго – как египтяните ще определят правилния път и ще накарат мнозинството да върви по него. Това е съвсем друго предизвикателство и не съм сигурен дали Египет ще може да постигне такова равнище на консенсус. Но това правителство предлага най-голямата надежда за постигане на тази цел. То разполага със способни хора на важни позиции – като финансите и външните работи. Правителството правилно се е съсредоточило върху справедлива конституция и устойчиви икономически реформи. Задачата му ще е доста по-лека, ако „Мюсюлмански братя“ могат да бъде реинтегрирани в политиката и войната им с армията бъде прекратена. Но „Братята“ трябва да приемат, че сериозно объркаха нещата и трябва отново да си върнат доверието на народа.

Сега не е време Америка да наказва египтяните или да иска бързи избори. Нашата работа е да помогнем на новото правителство да увеличи в максимална степен броя на добрите икономически решения, които взема, като същевременно постепенно го притиснем да стане по-отворено за всички и да направим възможно създаването на многопартийна система. Ако това се случи, Египет ще има подходяща основа да произведе отново демократични избори. А ако не се случи, колкото и избори да направи, те няма да го спасят.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.