СофияПловдивВарнаБургасРусе

Куба – страната на революционните юбилеи

ДПА

Просяк с „униформа“ на Че Гевара на площад в центъра на Хавана. Снимка: Любомир Любенов

Можеше да се стигне и до поражение, но въоръженото нападение срещу казармата „Монкада“ в Сантяго де Куба на група революционери под ръководството на Фидел Кастро отбеляза началото на процеса, който прерасна в кубинска революция.

Датата на нападението, 26 юли (1953 г.) беше възприета от Кастро като име на революционното му движение, което свали диктатурата на Фулхенсио Батиста през 1959 г.

В петък революционната гвардия около сегашния президент Раул Кастро ще се събере в Сантяго, за да отбележи 60-ата годишнина от нападението, което доведе до завземането на властта от комунистите. Вероятно ще отсъства само болният кубински лидер Фидел Кастро.

Великолепието и тържествеността, които предстоят, са в рязък контраст с времето, когато 26-годишният Кастро и около 80 други революционери, включително брат му Раул, щурмуваха казармата, с надеждата да се справят с гарнизона от 800 войници и да свалят диктатурата на Батиста.

15 войници и 3 полицаи бяха убити в провалилото се нападение, при което и 9 революционери загубиха живота си. Кастро впоследствие заяви, че над 50 бунтовници били избити по-късно от режима на Батиста.

Кастро бе осъден на 15 години затвор и освободен 2 години по-късно. Батиста е свален през януари 1959 г., след 2-годишна партизанска кампания срещу неговия режим.

26 юли се празнува в Куба като национален празник и всяка година партийните функционери се събират, за да отбележат нападението срещу Монкада.

До 2006 г., когато болестта го принуди да напусне поста, Кастро използваше церемониите, за да възхвалява достойнствата на победоносната кубинска революция и да изнася реч срещу външните врагове, особено САЩ. 86-годишният „лидер максимо“ (върховен водач) обаче е прекалено крехък, за да изнася речи.

По-младият му брат Раул, който в продължение на 50 години тихо и ефикасно ръководеше армията на страната, се притеснява повече от обществени изяви и е по-прагматичен от своя брат и предшественик. Въпреки това, 82-годишният генерал вероятно ще използва случая да отправи познато послание към кубинския народ.

„Не бях избран за президент, за да въведа отново капитализма“, заяви той пред Националното събрание през февруари.

Въпреки познатата риторика, Раул Кастро въвежда промени откакто получи властта през 2006 г. Кубинците вече могат да притежават мобилни телефони и компютри, докато на карибския остров се откриват все повече и повече частни компании.

В Куба вече има близо 430 000 т.нар. „куентапропистас“ (самонаети), но разликата между тях, между кубинците, които получават пари от роднини в чужбина, и мнозинството, което продължава да живее с държавните заплати от около 20 долара на месец, продължава да расте.

Надеждата за създаване на безкласово социалистическо общество може да е изчезнала, но правителството продължава да се бори срещу течението с всеобхватна образователна система и безплатно здравеопазване.

Комунистическата партия остава единствената законна политическа сила в Куба, а правителството отказва да въведе каквито и да било политически реформи.

„Кога политическите различия ще бъдат декриминализирани?“, пита 37-годишната опозиционна блогърка Йоани Санчес. 37-годишната опозиционерка се оплаква от години, че комунистическият режим отказва на младото поколение на Куба достъп до властта поради страх от техните идеи.

През последните дни дисидентът Хосе Даниел Ферер съобщи за арести на активисти от неговото политическо му движение Патриотичен съюз на Куба (UNPACU). Мирното протестно движение на Ферер е особено активно в някогашната твърдина на революцията Сантяго.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.