СофияПловдивВарнаБургасРусе

Изчезнал червен дневник е ключ към тъмното минало на Италия

Ройтерс

Медиите в Италия разпространяват снимка на червен бележник сред останките след атентата срещу Паоло Борселино

Повече от 20 години, след като героят на борбата срещу мафията Паоло Борселино беше убит от мощна бомба, изчезналият му дневник остава в сърцето на една от най-мрачните и трайни загадки в Италия.

Борселино винаги държал при себе си червения полицейски бележник, дори в леглото, и го използвал, за да нахвърля доказателства, след като друга мощна бомба убива неговия приятел и колега-магистрат Джовани Фалконе през май 1992 г., 57 дни преди собствената му смърт на 52-годишна възраст.

Двамата са най-големите съвременни герои на Италия. Тяхна снимка заедно може често да се види на плакати по улиците.

Сега съдържанието на червения дневник е в основата на съдебен процес, който твърди, че тъмна сделка е била сключена между държавата и мафията, сделка, която според скърбящия брат на Борселино е опетнила италианската „втора република“ от самото й раждане.

Борселино не позволявал дори на семейството си да чете дневника от страх, че това би го изложило на опасност по време на най-кървавите епохи в историята на криминалното общество на Сицилия.

Неговият брат и прокурорите от Палермо смятат, че Борселино е убит, понеже е разкрил тайни преговори между държавата и мафиотския бос на босовете Салваторе „Звяра“ Риина, бруталният капо на клана Корлеонези.

Те твърдят, че преговорите целели да спрат нападенията на мафията срещу държавни мишени в замяна на съгласие за снизходително третиране на осъдените гангстери в затвора и по-леки присъди. Няколко от предполагаемите искания на мафията са изпълнени след 1993 г., включително затварянето на мрачните затвори на островите Пианоза и Асинара, където мнозина мафиоти са излежавали присъдите си, макар че връзка не е доказана.

Сега 10 обвиняеми, сред които бившият вътрешен министър Никола Манчино, трима бивши висши офицери от Карабинерите и четирима мафиоти, включително Риина, който от залавянето му през 1993 г. е в затвора, излежавайки няколко доживотни присъди, са изправени пред съда в Палермо, по различни обвинения за предполагаемите преговори.

Манчино разпалено отхвърля обвиненията в лъжесвидетелстване, а бившият генерал от Карабинерите Марио Мори и другите полицаи отричат да са влизали в преговори.

Близо 200 свидетели, включително действащият президент Джорджо Наполитано, са призовани да дадат показания на процеса, който според прокурорите ще продължи няколко години.

След смъртта на Борселино коза ностра засили натиска с безпрецедентни нападения на континента срещу културни и църковни обекти, като флорентинската галерия „Уфици“. Десет души бяха убити в Рим, Милано и Флоренция.

После атаките внезапно спрряха. Прокурорите и братът на Борселино – Салваторе, казват, че това е защото италианските власти са се съгласили на сделка. Предполагаем написан на ръка списък на исканията на Риина е част от доказателствата на процеса в Палермо, макар че той твърди, че държавни служители са инициирали преговорите.

Салваторе Борселино, сега на 71 години, е прекарал последните 20 години, борейки се за истината за смъртта на по-големия му брат. Той твърди, че преговорите с мафията са „крайъгълният камък“ на т.нар втора република след 1992 г.

„Без истината е невъзможно да разберем последните 20 години от историята на нашата страна. Без истината не може да се измие първородният грях на тази република, основана на кръвта от тези кланета“, заяви той в интервю за Ройтерс.

Виторио Терези, заместник-председател на екипа от магистрати в Палермо, който гледа т.нар. дело „Мафия-Държава“, също подчерта трайното значение на процеса за съвременна Италия.

„Това бяха най-фрапиращите, тежки, съкрушителни събития за една демократична страна и е в интерес на нацията да открие истината за случилото се“, заяви той пред кореспондента на Ройтерс в кабинета, използван навремето от Борселино, в Съдебната палата в Палермо.

„Когато преговорите стигнали до критичен момент, коза ностра реагирала с динамит, с касапница, така че всъщност това не са били преговори, а изнудване. Ефектът бил точно обратният на този, на който се надявала държавата“.

Друг сицилиански магистрат, който пожела анонимност, заяви, че делото е жизненоважно за бъдещето на Италия, защото може да прекъсне една традиция н сътрудничество между мафията и политиците, датираща още от 19 век.

„В края на краищата това се е случило в Италия и е дошло времето, когато всеки трябва да реши на коя страна е. Прекалено дълго народът на Италия имаше двойствена позиция, хората си мислеха, че може да бъдат и на двете страни“, каза той.

Терези и другите прокурори в Палермо многократно са получавали смъртни заплахи, което наложи увеличаване на придружаваща ги охрана и показва, че и след 20 години тези събития остават опасно актуални.

„Колкото повече нарастват заплахите, толкова повече сме убедени, че сме засегнали жизнен нерв, че сме на прав път“, каза Терези.

Салваторе Борселино и прокурорите вярват, че Паоло е записвал това, което е открил, в дневника си, и е бил убит, когато е бил на път да разобличи контактите между гангстерите с окървавени ръце и властите.

Съпругата и децата на Паоло казаха, че той сложил дневника в кафявото си кожено куфарче, когато излязъл да посети болната си майка в апартамента й на улица „Виа д’Амелио“ в Палермо на 19 юли. Когато натиска звънеца на вратата, кола бомба убива него и ескорта му от петима полицейски служители. Улицата след взрива прилича на военна зона.

„Майка ми е чула звънеца и после експлозията, която й отне сина“, разказа Салваторе. Мафията подслушвала телефона й, така че те са знаели кога ще дойде Паоло.

Повече от десетилетие по-късно се появи снимка, показваща офицер ог карабинерите да се отдалечава пеша от колата на Борселино след взрива, носейки куфарчето. По-късно то е намерено на задната седалка, но дневникът не е вътре.

Салваторе смята, че съмнителни агенти на италианските тайни служби са били замесени в атентата и оттогава използват дневника, за да изнудват висши държавни служители.

Риина също казал на полицаи в затвора в началото на тази година, че секретните служби, често обвинявани в миналото в Италия в съучастие и в десен, и в ляв тероризъм, са били замесени и са присъствали на Виа Д’Амелио.

През 2007 г. Салваторе основа „Движение Червен дневник“ организация, базирана в интернет, която днес има 8000 членове. Всяка година тя организира демонстрация в деня на годишнината от атентата на мястото, отбелязано с маслиново дърво, окичено с предмети, изразяващи почит.

Убийствата на Фалконе и Борселино и нападенията на континенталната територия на Италия бяха извършени в момент, когато политическият елит в страната е разкъсван от корупционния скандал, който в крайна сметка помете Християн-демократическата партия, доминирала в следвоенната „първа република“, откривайки пътя за медийния магнат Силвио Берлускони да започне своето продължително господство в политиката.

Убийството на Фалконе с толкова мощна бомба, че откъсна дълъг участък от шосето към летището, убивайки също съпругата му и трима полицейски охранители, шокира Италия в момента, когато парламентът избираше нов държавен глава.

Възмущението провали шансовете на покойния християн-демократически политик и седемкратен премиер Джулио Андреоти, който многократно беше обвиняван във връзки с мафията.

Прокурорите от Палермо твърдят, че кампанията на мафията за сплашване е започнала още преди смъртта на Фалконе с убийството на дясната ръка на Андреоти в Сицилия и бивш кмет на Палермо Салво Лима.

Говори се, че Лима е ликвидиран, защото двамата с Андреоти не успели да помогнат на мафията да спечели обжалването на присъдите, произнесени на знаковия „мегапроцес“, на който бяха осъдени 360 мафиоти през 1987 г. Фалконе беше архитектът на този процес. „Това беше предупреждение за политиците, които не могат да удържат на обещанията си“, заяви Терези.

Подозренията за преговори с мафията оставаха смътни допреди четири години, когато Масимо Джанчимино, син на дългогодишния общински служител в Палермо и осъден мафиот Вито, беше арестуван за изпирането на изчезналото наследство на покойния му баща.

Джанчимино призна пред следователите, че е бил пратеникът, посредникът в преговорите между баща му, мафията и висши полицейски офицери, в хода на които мафията предложила да прекрати атаките в замяна на отстъпки.

Няколко други информатори, сред които наемният убиец, детонирал бомбата, която уби Фалконе, също казват, че е имало такива преговори.

През 2012 г. съд във Флоренция, който гледаше дело срещу 15 гангстери за атентата в галерия „Уфици“, заяви, че определено е имало преговори, и то по инициатива на държавни служители.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.