СофияПловдивВарнаБургасРусе

Измореният от политическата криза Кувейт отново пред избори

Хусайн ал Катари

Силни ветрове в Кувейт
Гълъби летят в пясъчна буря в град Кувейт. Силни бури и ветрове удариха богатата на петрол държава. Снимка: Ройтерс

От бойкот на вота до щурм на парламента – всеки път, когато Кувейт се насочи към парламентарни избори, предисторията сякаш засенчва вота.

И все пак серията избори може да окаже влияние не само върху тази малка, богата на петрол държава, но и върху съседните страни в Залива и в останалата част от региона.

На изборите утре за нов 50-местен парламент – най-овластеното изборно политическо тяло в Залива, може пак да има бойкот, но истинският въпрос е дали вотът ще облекчи вътрешния натиск над подкрепяната от Запада управляваща династия в Кувейт.

Предизвикателствата идват от набралата кураж опозиция, която от една страна включва групи, идеологически свързани с „Мюсюлманските братя“ в Египет, и от друга страна – либерали, разгневени от репресивни действия като затворнически присъди заради публикации в социалните медии.

Арабските партньори от Залива наблюдават внимателно ходовете на ислямистите в Кувейт, смятани от Обединените арабски емирства и други за част от по-широки мрежи, стремящи се да свалят от власт тяхното прозападно братство.

Вашингтон е дълбоко ангажиран със стабилността на Кувейт, който е ключова брънка във военния арсенал на Пентагона срещу съседен Иран. Кувейт е база на хиляди американски войници – най-големите американски сухопътни сили, разположени в региона.

Основният тест е дали резултатът от изборите ще възстанови доверието в една политическа система, която изглежда зациклила в поредица от спорове.

„Мисля, че като цяло няма голям ентусиазъм за изборите“, казва кувейтският професор и политически анализатор Саад бин Тефла. „Ако броим и предстоящите избори, народът на Кувейт ще е ходил до урните три пъти (от февруари миналата година). Това е унизително.“

През декември имаше бойкот от необичаен алианс на ислямисти, племенни фракции и прозападни либерали. Преди вота през февруари 2012 г. вдъхновени от Арабската пролет напрежения бяха нараснари дотолкова, че емирът на Кувейт разпусна парламента, след като водени от опозицията протестиращи нахлуха в сградата.

Кувейт обаче представлява най-смелият експеримент в Залива в позволяването на политическо влияние извън стените на двореца.

Управляващата фамилия в Кувейт контролира всички ключови правителствени постове и все пак никъде другаде в Залива избрани законодатели не могат да блокират правителствени инициативи или да разпитват държавни служители, призовавайки членове на кабинета, за да ги разпитват за предполагаеми грешки в управлението и други въпроси.

Нарастващите търкания превърнаха кувейтската политика в сложна мрежа от юридически предизвикателства, бойкоти и репресии заради съобщения в интернет, смятани за обидни за емира шейх Сабах ал Ахмад ас Сабах.

Изборът на датата за утрешните избори подчертава мащаба на кризата – гласуване през свещения месец Рамазан с неговите пости от зори до мрак, е рядкост в мюсюлманския свят.

Изборите бяха свикани, след като през юни върховната съдебна инстанция на Кувейт разпусна парламента. Но съдът остави в сила указа на емира за промяна на правилата за гласуване, ограничаващ броя на гласовете до един на човек. Преди всеки избирател имаше право на четири гласа – за един или за няколко кандидати. Критиците твърдяха, че това насърчава купуването на гласове и укрепва управлявани от кланове политически блокове.

Декретът на емира предизвика широко възмущение, многобройни улични сблъсъци и сформирането на още един странен алианс от прореформаторски либерали и консервативни ислямисти, заканващи се да бойкотират изборите в знак на протест. Либералите се присъединиха към бойкота от гняв, че емирът е използвал указ, за да промени правилата за гласуване, вместо да мине през парламента.

Фронтът на бойкота изглежда неустойчив, но в него твърдо стои кувейтската версия на „Мюсюлманските братя“ – Ислямското конституционно движение.

Отчаянието от свалянето от власт на египетския президент Мохамед Морси и неговото оглавявано от „Мюсюлманските братя“ правителство, и подкрепата от Кувейт и други страни от Залива за новото военно ръководство в Египет, задълбочи разцеплението между Ислямското конституционно движение и управниците на Кувейт. Съществува и възможността за дори по-агресивни протести и опозиция от страна на групировката след изборите.

Ислямското конституционно движение отрича каквато и да било пряка връзка с египетските „Мюсюлмански братя“. Те почти скъсаха, след като много членове на „Мюсюлманските братя“ извън Кувейт подкрепиха нахлуването на Ирак в Кувейт през 1990 г. През последните години връзките се подобриха и Ислямското конституционно движение разшири политическото си влияние, вкарвайки Кувейт в конфликт с много от партньорите му в Залива, които са твърдо против каквото и да било присъствие на „Мюсюлманските братя“ като потенциална заплаха за своята власт.

На политически митинг в Кувейт миналата седмица стотици членове на Ислямското конституционно движение осъдиха Кувейт и други държави, които са обещали финансови средства на новото египетско правителство.

„Този преврат е позор“, заяви Джаман ал Харбиш, виден член на Ислямското конституционно движение, имайки предвид свалянето от армията на египетския президент. „На храбрия египетски народ ние казваме: Днес вие сте изправени пред тираните на нашата арабска нация. Всички тирани на нашата нация искат да бъдете победени. Никога не се предавайте.“

Това не е единственото предизвикателство, което може да ескалира след изборите.

Правозащитни групи и медийни наблюдатели все по-настървено осъждат репресиите срещу социалните медии на Кувейт, част от по-широките усилия в Залива да се наказват потребители на Туитър и други медии заради постове, смятани за обидни за управниците. Миналата седмица апелативен съд в Кувейт потвърди присъдата от 20 години затвор за онлайн активист заради „обида към емира“.

През уикенда базираната в Ню Йорк правозащитна организация „Хюман райтс уоч“ заклейми присъдата и призова Кувейт „да толерира този вид критика и да не преследва хората, които се осмеляват да я изразяват“.

Кувейтските власти бяха взели на прицел и опозициони личности. През февруари трима бивши опозиционни депутати бяха осъдени на три години принудителен тежък труд, задето обидили емира в речи на политически митинги. Апелативен съд тази седмица отмени присъдите, но кувейтското правителство все още може да оспорва решението.

Друг бивш депутат, Мусалам ал Барак, отказа да се предаде през пролетта, когато беше осъден на пет години затвор за реч, обвиняваща емира, че тласка Кувейт към „автокрация“. Присъдата по-късно беше отменена при обжалване, но делото все още не е закрито. Заседание е насрочено за началото на септември.

Шафик Габра, професор по политология, живеещ в Кувейт, каза, че новите избори са „отложили неизбежните сблъсъци“, но остава рискът опозиционните групировки да престанат да смятат парламента за най-доброто място да се чуе гласът им.

„Хората ще прибегнат до други средства, ако спрат да вярват в парламента, и това малко по малко започва да се случва“, каза Габра. „Хората ще се обърнат към своите племена и секти, а това само влошава ситуацията в Кувейт“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.