Откровенията на евангелисткия пастор Сашо

Сектата е затворено общество, а ние не сме. Православната църква става все по-затворена, твърди евангелистът

Снимки: авторката

Как човек започва да вярва в Бог? В зависимост от средата и убежденията на родителите? Възможно ли е истински да повярваш, след като в живота ти се е случила драматична промяна?
Ако зададеш тези въпроси на убеден християнин от апостолско християнската църква „Ново поколение“, той ще те прекъсне още при първото споменаване на името Божие. И ще ти обясни, че е трудно да разбереш „невидимия свят“, докато не се новородиш. Докато не приемеш Исус в сърцето си, за да опрости греховността ти човешка, с която си се родил, ти оставаш далеч от спасението.
Срещу теб застава човек, видимо напълно наясно с убежденията и вярата си в Бог, докато ти все още не си сигурен, дали свещта, която си запалил вчера в православната църква, е деяние по навик. В очите му виждаш колко кристално е всичко пред съзнанието му, след като е повярвал, а ти си лягаш с мисълта: „Дали наистина има сила над мен, и защо като не съм убедена, все пак ме е страх от „нещото?“

„Аз не съм от самото начало в църква „Ново поколение“, започва разказа си пастор Сашо. Той е част от екипа пастори в църквата и отговаря за хората на възраст между 20 и 30 години. Обяснява, че се среща с тях, четат Библията, молят се заедно.

С него се срещаме в офиса на църква „Ново поколение“ – една от десетките протестантски църкви у нас. Главен пастор и основател на църквата е Пламен Цолов. „През 1987, няколко години преди падането на комунизма, Бог призовава Пламен в сън, в който открива Своята воля за живота на Пламен като пастор на новото поколение от вярващи, които Бог обещава да му даде. Пламен отговаря на небесното призвание и през 1989 г. заедно с група от 10 вярващи основава това, което сега е познато като църква „Ново Поколение“ – това пише в сайта на църквата за историята на нейното създаване.

„Как ти се видя службата?“, пита ме пасторът. Няколко дни преди това бях на службата му в залата на кино „Освобождение“ на Централна гара в София, където се събира църквата „Ново поколение“. В този ден службата я водеше пастор Александър, който заместваше пастор Пламен. Каква беше тази служба?
На сцената в залата се е подредила музикалната група от църквата – китаристи, барабанист, момиче, свирещо на електрическо пиано, тромпетист, а пастор Сашо е техен солист. Заедно с три беквокала, службата започва с песни с модерно звучене, възхваляващи Исус. „Ти си Бог, ти си цар …“, пее Сашо със затворени очи и протегнати нагоре ръце. Всички в залата са прави, повечето също със затворени очи пеят заедно с групата. Лицата им са ведри, усмихнати, сякаш духом не са в залата или пък са усетили Свят дух около себе си… Тази част от службата се нарича хваление. „Самата песен е да хвали Него“, обяснява Сашо. „Става така,че сякаш самият Бог влиза там и ние му се кланяме за това, колко е велик. И тогава присъствието Божие е изпълнило залата, Той е сред нас, а не хората просто да гледат на човека, който води хвалението, а слушат самия Бог“, добавя пасторът.
Службата продължава с кратко съобщение и съществената част – проповедта. Тя протича като диалог между вярващите в залата и пастора. „Алилуя!“, отговарят на обръщенията на пастора вярващите и поклащат одобрително глави след думите му за способностите и силата на Бог. Пасторът чете пасажи от Новия завет и ги тълкува със свои думи. Шегува се, разказва случки от живота си, които разсмиват вярващите. Разказва и за трудните моменти, за пиянските запои, за това, че е сменял жена след жена, докато не е повярвал в Исус.

Службата започва с т. нар. хваление, пеят се песни и се възхвалява Исус. Снимки: авторката

Пасторът отделя няколко минути и за десятъка, и за писаното за него в Библията. „Десятъкът принадлежи на Бог“, продължава той. През това време през ръцете на седналите в залата минават бели кофи с капаци и процеп, в който всеки желаещ може да пусне дарението си. Преди това сумата се слага в плик, на който е написано, че всеки може да поиска разписка за дарението си.

Службата приключва с молитва. Всички стават, пасторът повишава тон, стиска микрофона, и постепенно думите му стават все по-гръмки, все по-настоятелни и приканващи „Да му се поклоним!“. Вярващите не повтарят с него молитвата, а със затворени очи нашепват непознати думи.
„Приключваме с молитва, каним хората, които все още не са предали живота си на Исус, да се помолят за покаяние и да го приемат за свой Спасител“, обяснява пасторът. Непознатите думи всъщност са молитва на чужди езици. „Ние вярваме в цялото Слово – а там пише, че Бог кръщава със Светия дух, а той като дойде ти дава белега да говориш на непознати езици. Светият дух слиза и ги кръщава“, казва пасторът.

„Това е нещо, което се случи в деня на Петдесятница. За него говори Старият завет – това, което стана е, че Бог изля Светия дух тогава и хората, които бяха в една стая, над главите им се показаха като огнени езици, и те започнаха да говорят на непознати езици. Езици, които те не бяха учили преди това, които не са знаели дотогава, просто Светият дух е поел контрола над тях. Дошлите хора още не бяха повярвали и слушаха как всеки говори на техния език“, преразказва Сашо Деяние на апостолите, втора глава. Според него говоренето на непознати езици е молитвен език, който за всеки човек е личен. Може да си приличат, но не са идентични. Те са за изграждане на самия вярващ. Умът ти не разбира, но духът ти се изгражда и ти разказваш тайните на сърцето си.

„Молитвата е говорене на „ти“ с Бога, не е нещо по канон, не е нещо, което трябва да прочетеш с правилна дикция. Бог казва: „Вие си мислите, че се молите на мен, но се приближавате до мен с думите си, а сърцето ви е далеч“. Ако не можеш да си искрен с Бога – за какво ти е Той“, не спира обясненията пасторът. Той седи на бюро в офиса на църквата, а над главата му има репродукция на творението на Микеланджело в Сикстинската капела – „Сътворението на Адам“ от началото на 16 век.

„Още като малък знаех, че има Бог, като тогава ходенето на църква не беше нещо позволено. Аз съм на 40 и тогава, когато бях на 22, нещата стояха различно. Аз имах търсене, исках да разбера нещо за невидимия свят, но това ме заведе в трета глуха. Тогава имаше вестници „Психо“, „Феномен“, които се занимаваха с окулта, а не с вярата в Христос.
Годината преди да вляза в казармата исках да бъда кръстен. Майка ми ме заведе в православната църква на село и аз бях кръстен. Но това не промени живота ми. Влязох в казармата от ’85 до ’87 и се пропих сериозно, започнах да пуша“, разказва Сашо историята за това как е повярвал.

„След 89-та вече по-свободно започна да се говори за религиите, влязоха евангелистите в България. Мен ме бяха водили в две от най-старите протестантски църкви и знаех горе-долу за какво става въпрос. Ходил съм в много православни храмове, целувал съм икони, карал съм 40 дневните пости, минавал съм под маса, причестявал съм се. 1991 година ме заведоха в една методистка църква на доктор Лонг, на „Раковски“. Водиха ме и в една църква на улица „Бачо Киро“, беше в една барака. Като влязох вътре така ме учудиха тези хора – изглеждаха чисти, свободни, усмихнати. И си викам: „Аз не мога да съм като тях, аз съм пияница, живея с поредната жена“. Това бяха първите ми посещения в протестантски църкви.

Песните се съпровождат от музиканти и трима беквокалисти. Снимки: авторката

За да си изкарвам хляба в началото на 90-те продавах книги в градинката на Народния театър. Един ден там дойде един сатанист, който продаваше Библия. Аз взех целия оборот и си я купих. И от тогава започнах да я чета, стана ми интересно. Месец след това ’91 година беше, се напих зверски и скочих от 5 етаж на кооперация, на чийто таван живеех под наем. Когато се събудих в болницата помолих майка ми да ми донесе Библията, за да потърся отговор там какво се случва с мен. Тогава да видиш какъв страх почнах да бера! Защото, като се започне в Стария завет – първите пет книги на Моисей, пише това, което е грях. Имах чувството, че всички грехове, ако не съм ги извършил, то съм искал да ги извърша. Много ме хвана страх, много исках да започна наново живота си, но не знаех как.

В болницата, случайно или не, дойдоха евангелисти да ми говорят за Бога. Това е да ти кажа разликата между православието и протестантството. Евангелистите или протестантите отиват при хората и им говорят Словото. Може би има и православни служители, които ходят при хората, но чуваме само за определени случаи.
В болницата евангелистите ми говореха за Исус, аз им казах, че чета Библията, но все още не вярвах. Те ме посъветваха да не чета Стария завет, а Новия – където е описано какво Исус е направил за нас. Защото в Стария завет човекът е оставен сам да се оправя със законите – не кради, не лъжи, не убивай, не лъжесвидетелствай, не прелюбодействай. Докато в Новия завет се вижда, че Исус изпълнява тези заповеди. И вярвайки в Него, приемайки го в себе си, усещаш, че ти не крадеш, не защото не трябва да правиш това, а просто ако открадна на друг нещо, все едно да открадна на себе си.

Аз сега не искам да крада, не искам да спя с други жени, не искам да се напивам ей така, заради кефа. Не го правя не защото не трябва, а защото не искам. Тогава не го разбирах това. Но започнах да чета Новия завет и светът около мен се промени. Бог два пъти ми запази живота в болницата, след скока имах счупени ребра, лакът, разкъсан далак. След месец обаче получих вътрешен кръвоизлив, но оживях. След тази операция всичко ме болеше, но знаех, че ще живея.

Излязох от болницата, отидох на море и там пак ме намериха евангелисти. Почувствах, че някой го е грижа за мен и заради това идва при мен. На морето пак ми говореха за Исус, но аз и тогава не повярвах. Разбрах обаче, че не съм отхвърлен, защото след скока живеех именно с това усещане – в очите на хората бях самоубиец, сочеха ме сякаш съм имал някакво голямо нещастие, никой не вярваше, че аз просто исках да скоча на едно дърво от блока.

Когато се прибрах в София, седях в кафето Синьото – до стадион „Васил Левски“, пак започнах да пия, и си викам: „Да пия ли още едно?“ Реших обаче да отида да видя моите приятели, дето ми говореха на морето за Исус. Те тогава се събираха в аулата на ВИАС. Влязох вътре, те бяха в поклонение, и сякаш влязох в друг свят. Разбрах, че това е истината – можех да усетя, че Исус е реален и че той е там, сред всичките тези хора“.

„Не знам дали проблемът е в това, че православните служители не идват при вярващите, но определено може да правят много повече“, отговаря на въпроса, дали ако при него бяха дошли православни, сега нямаше да е православен служител. „Не знам дали ако беше дошъл при мен православен свещеник, щяха да се стекат нещата по този начин. Но според мен не е имало значение дали ме е потърсил православен или евангелист. За мен беше важен актът на Бога – това, че той ме потърси. Казах си, че не съм една песъчинка сред безкрайното море от хора, а съм индивидуална личност, човек ценен заради самия себе си“, обяснява той.

Пастор Сашо излиза на сцената. Снимки: авторката

„Често ни казват, че упрекваме православните за това, че не отиват при хората. Ние обаче не сме срещу православните, ние сме срещу тази закостенялост и затвореност. Обявяват ни за секти, а секта какво е – затворено общество. А православието отдавна е започнало да се превръща в затворено общество, особено що се касае до служителите в църквата. В повечето случаи те казват, ако ти не си православен – недей да стъпваш тук (в църквата), ако не спазваш нашите ритуали – ти не си добре дошъл тук. Самият акт на отиване на вярващия при хората е важен. Исус е казал: „Идете, идете и научете хората на всичко, което аз ви заповядах“. Аз разбрах, че изпълнението на заповедите на Исус не е онова, което виждаш. Решавам, че няма да крада, няма да убивам, няма да прелюбодействам – за това съм християнин. Не! Обратното е – отвътре навън“, смята пасторът.

„Аз повярвах първоначално в евангелистката църква. Но тъй като бях с патерици след падането и не работех, имах свободно време и посетих различни църкви за определен период от време. Но дойде един момент, в който Бог ми заговори за принадлежност към – трябваше да реша към коя местна църква ще принадлежа. При едно домашно събиране Бог ми каза да погледна хората и ме попита „Какво виждаш“. Аз му казах, че виждам хора, които са мои приятели, усещам ги като мое семейство и тогава реших да остана в „Ново поколение“.

Имах много трудности след това. Имало е неща, които не са ми харесвали и съм искал да избягам. Но общението с Бога ми помогна да преодолея това. Казвал съм Му: „Този човек не ми харесва, не мога да го търпя със слабостите му“, но Той ми е казвал: „Не, искам тук да стоиш и да обичаш хората такива, каквито са“.

Родителите ми първоначално си мислеха, че това е поредната ми лудост. Но не са се притеснявали, че съм част от някаква страшна секта. Баща ми е атеист и той не идва на служба. Но се отдръпнах от старите си приятели и то заради думите на Исус, защото Той ми каза: „Няма човек, който заради мен, заради Евангелието, да остави приятели, имоти, и аз да не му дам повече“. За мен беше трудно, защото аз нямах приятели евангелисти. След като повярвах обаче, получих много нови приятели, получих нов живот. Като смених приятелите спрях да потъвам в живота. Имам прекрасно семейство – съпруга Петя, която беше повярвала преди мен, и две деца – Александър и Авигея. Ави се разболя на годинка и половина и щеше да умре. Разболя се от заболяване, подобно на рак и се лекува с химиотерапия. Черният й дроб е много зле и чакаме трансплантация. Ние не спираме да се молим за нея.“

„За мен е важно да предавам учението на Христос“, продължава Сашо. След като през 1991 година става част от „Ново поколение“, той започва да води домашни групи – няколко семейства, които се събират в домашна обстановка и четат библията. Преди година главният пастор Пламен му предлага да стане пастор и да се занимава с младите хора от 20 до 30 години в църквата.

Пастор Сашо пее на сцената. Най-честоспоменаваната дума е Алилуя. Вярващите пеят с него. Снимки: авторката

В „Ново поколение“ са категорични, че сексът преди сватбата не е позволен. „За нас семейството е завет – посвещение доживотно на един мъж към една жена и обратното. Всякакви игри извън това заветно взаимоотношение не са Божията воля. Не са нещо, което Бог ще благослови. Но имаме двойки, които са били заедно преди да се оженят и те минават през съветване. Разделяме ги за 6 месеца, защото те трябва да осъзнаят, че се женят не заради секса, не заради някакъв мотив, а заради личността на другия човек.“

„Да, това е набъркване в личното пространство – но от кого?“, прекъсва въпроса пасторът. „Ние искаме двойките, които се събират, да са благословени. В Библията се казва, че леглото трябва да е чисто и неопетнено преди брака. Ние не го правим насила – двойките имат право да изберат, дали да се съветват или не. С моята съпруга сме преминали през такова съветване.
В нашата църква сме приели, че около 6 месеца трябва да протече съветването. В това време обаче те не трябва да имат интимна близост. По време на съветването говорим защо искат да се оженят, каква им е мотивацията, да са сигурни в човека, с когото са. Говорим за бюджет и за финанси, за това кой ще се грижи за бюджета в семейството, кой ще се грижи за парите, кой ще възпитава децата, жената ще работи или не. Говорим и за секса, за да може първата брачна нощ, тъй като повече вярващи в нашата църква са девствени, да не бъде нещо страшно за тях. Обсъждаме дали да се пазят от забременяване, как да се пазят. Според нас хората трябва да са подготвени, преди да стъпят в брак, с примера от Библията.

Но сме далеч от мисълта, че всички семейства са щастливи и че няма разводи. Не можем да се намесим при такива случаи. Това, което правим е да говорим с този, който се е отклонил и е погледнал настрани, защото в повечето случаи така се случва, и му показваме, че краят на историята няма да бъде добър“.

„Ние сме против абортите, категоричен е пасторът. В Стария завет пише, че някои от народите се покланяха на боговете си и принасяха в жертва децата си. Има различни схващания за аборта. Според някои човек се превръща личност, когато напусне утробата на майката. Ние вярваме, че в момента на зачеването се създава личността. И всяко посегателство върху него е убийство. Не говорим за спонтанни аборти, защото тогава животът на детето е в ръцете на Бога. Има реклами на хапчета, с които може до три дни след забременяването да се убие детето. Ние сме против това. Не сме обаче против противозачатъчните, които предпазват да не бъде оплодена яйцеклетката“

„Свободен избор е дали семейството ще дава десятъка от своите доходи на църквата“, отговаря Сашо на въпроса дали десятъкът, за който е говорил по време на служба, е задължителен за всички. „Днес не е като в Стария завет – по закон. Днес е на базата на това дали осъзнаваш взаимоотношенията си с Бога, и дали осъзнаваш, че Той ти ги дава всичките тези пари, така че ти можеш да отделиш 10 на сто на него. Казва се „да ги даваш в съкровищницата на Бога“, а коя е съкровищницата – Църквата, независимо дали е православна или протестантска. Знаеш ли какво ще се случи, ако всички православни дават десятъка си на Църквата?“, заглушава пасторът темата за църковния комерсиализъм.

„Да, вярно е, че религията може да е средство за манипулация“, продължава да отговаря пастор Сашо. „Случвало се е сигурно някой да каже: „Ти ако не дадеш парите си, Бог ще те отхвърли“. Само че това не е нашият Бог. Ние вярваме, че искрено вярващ човек никога не може да бъде ощетен. Откакто съм повярвал, не съм спрял да давам, и ми се е връщало в пъти повече. Но това не е свързано с рационалното – да си правиш сметка, че днес ще дадеш 100 лева, а ще ти се върнат 1000. Когато човек предаде живота си на Него, ще можеш да видиш другия свят. Исус е казал :“Не можеш да чуеш царството, ако не се новородиш“.

Тръгвам си от офиса на църквата още по-замислена. Защото осъзнавам, че аз като че ли не мога да „чуя царството“… Или не искам. Може би защото не вярвам, че може да има правила, които да водят моята вяра, нито пък религиозни канони, по които да протича животът ми.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.