СофияПловдивВарнаБургасРусе

Сега пък Сърбия посредник за Сирия? Френски задявки

Башар Асад. Снимка: от тв екрана

„Русия държи ключа за решаване на сирийската криза, а Сърбия, благодарение на своите връзки с Москва, би могла да посредничи, за да се намери политически изход от конфликта, съобщи тази седмица пред вестник „Политика“ неназован източник от Елисейския дворец.

Дали на Сърбия наистина е била предложена ролята на посредник в най-сложния съвременен конфликт, чрез който се преплитат хладнокръвната надпревара между Запада и Русия, съперничеството между арабите и нарасналите амбиции на регионалните сили, съживяването на конфликта между сунити и шиити и завръщането на джихадистите?

Защо Франция да търси помощ от Сърбия? Защо Русия да разговаря със Сърбия по повод Сирия? Дали Сърбия и нейната дипломация биха били подготвени за една толкова деликатна посредническа мисия? Дали тя би била приета от всички страни като посредник?

Няма съмнение, че за прекратяване на кървавата война, който вече отне 100 000 живота, на Сирия е необходимо посредничество, но продължаващият две и половина години конфликт вече се превърна в гробище на различни посреднически инициативи.

Логично е да се предположи, че медиаторът ще бъде Арабската лига, която през 1989г. посредничеше за прекратяването на гражданската война в Ливан.

Но Катар и Саудитска Арабия, ястребите от Залива, веднага застанаха на страната на бунтовниците и техния Сирийски национален съвет, към което малко изненадващо се присъедини пословично предпазливият йордански крал Абдуллах.

Искането на арабските съперници на Асад да бъде свален от власт не бе придружено с никакво предложение за амнистия, а е ясно, че никой, както и самият Асад, не иска да бъде изправен пред затвор или съдебен процес като Хосни Мубарак или на унизителен линч като Муамар Кадафи.

Турция първа се опита през лятото на 2011 г. , но докато съветваше Асад премиерът Реджеп Тайип Ердоган същевременно помагаше на неговите съперници и ги събираше в Истанбул, за да премине накрая напълно на страната на бунтовниците. Резултатът бе фиаско на политиката „нула проблеми със съседите“ на ръководителя на турската дипломация или „турския Кисинджър“ Ахмет Давутоглу.

След това своите добри услуги предложи Хасан Насралла, лидер на ливанския Хисбула, който по-късно изпрати своите бойци да защитават своя брат по шиитска вяра Асад.

Посредничеството на ООН, логично на теория, беше от самото начало притиснато от неуспешното посредничество в Либия, което нямаше подкрепата на Запада. Все пак, от пролетта на миналата година като съвместен емисар на ЕС и Арабската лига се появи Кофи Анан с план от шест точки за прекратяване на насилието.

С всичкия си дипломатически опит, полиран на поста генерален секретар на ООН, Анан се оттегли през август 2012г. , за да го замени още един от виртуозите посредници, алжирският ветеран Лахдар Брахими. Освен огромната фрустрация, нищо не стана.

Всички опити на САЩ да прокарат в Съвета за сигурност на ООН резолюция, подобна на онази за установяването на зона, забранена за полети в Либия, пропадаха заради блокадата от страна на Русия и Китай, които помнят как Западът ги изигра в Либия.

След това главата на гръцката католическа църква Грегориос Трети призова тогавашния папа да посредничи. Но Бенедикт Шестнадесети мълчеше.

В края на миналата година бунтовниците заявиха, че приемат посредничеството на Москва, а след това американците и руснаците постигнаха договор да подкрепят посредничеството между всички страни от сирийската война, но още в самото начало беше ясно, че искането на тогавашния американски държавен секретар Хилари Клинтън, че преходът към демократична, обединена Сирия по никакъв начин не може да включва Асад, е неприемливо за руснаците.

Оказа се, че това е огромна пречка и за последните усилия да се организира масова среща Женева 2, за което се договориха Москва и Вашингтон. При това няма договор за списъка на участниците, тъй като Русия и Китай желаят присъствието на съюзника на Асад Техеран.

Междувременно и Италия се предложи по повод Сирия да посредничи между Вашингтон и Москва. И от това не излезе нищо.

Но да се върнем към сбора от въпроси, който от самото начало ми създаваше объркване. Да вървим по ред.

Защо Франция да иска сръбско посредничество? За да й помогне да повдигне международното си реноме, загубено в хаоса на балканските войни? От благодарност заради нашата помощ в предотвратяването на отцепването на провинцията Бонга-Бонга в Мали? За да можем ние, вършейки работа за ЕС , да се препоръчаме на Брюксел и да предизвикаме недоволството на Москва?

Не. Развих и теория на конспирацията – французите знаят, че от това няма нищо да излезе, но с лукавостта на Ришельо от нищото правят капитал, тъй като сърбите ще им бъдат благодарни, че са се сетили за тях, а официалните лица ще смекчат обвинението, че Париж не се ангажира достатъчно около сръбското присъединяване към ЕС. Страхувайте се от данайците, дори когато ви носят дарове.

Защо Русия да разговаря със Сърбия по повод Сирия? Ако Русия е главният сегмент на сръбското посредничество, така както това очаква Париж, веднага се сетих за автентичната история, когато още през първия си мандат Владимир Путин бе на посещение в Унгария. Домакинът в един момент го попита какво мисли за ситуацията около Косово. „Президентът на една голяма страна не разговаря с президента на една мака страна за проблемите на друга малка страна“, бързо отговорил господарят на Кремъл.

Мога да си представя подтиснатото лице на нашия високопоставен посредник, когото Париж тласка да смекчи становището за Сирия, а Путин му вгорчава живота с някакво подобно изявление.

Дали Сърбия и нейната дипломация биха били готови за една такава деликатна посредническа мисия, когато в министерството на външните работи едва на пръстите на двете си ръце може да преброите дипломатите, които говорят руски, а още по-рядко говорят френски или арабски.

Кой да посредничи? Наистина президентът Николич през 2004 г. бе в Дамаск и познава Асад, но външният министър за една година не се е срещал директно с ръководителя на руската дипломация Сергей Лавров, американския държавен секретар Джон Кери, а френския си колега Лоран Фабиюс видя само благодарение на посещението в Париж на Ивица Дачич. Дали ще бъдат приети като посредници?

За това сръбските емисари би трябвало да осигурят съгласието и на двете страни в конфликта – сирийския президент и бунтовниците. Сърбия наистина не се изяснява около сирийския конфликт и не се поставя на нито една страна. Сръбското посолство от съображения за сигурност бе преместено от Дамаск в Бейрут, с което Белград избегна общия призив на ЕС страните да изтеглят своите дипломати, но отново не присъства в средите на сирийския режим.

Заинтригуван от текста на първата страница на вестник „Политика“ се обърнах към сръбското министерство на външните работи с въпрос дали знаят нещо за френската инициатива, за която, както се твърди, президентът Франсоа Оланд би трябвало официално да информира президента Николич в Бърдо при Краню. Не получих отговор, а в посолствата на Франция и Сирия никой нищо не знаеше.

Объркването ми най-накрая разсея високопоставен източник от кабинета на сръбския президент, който каза, че нито в Елисейския дворец, нито във френското външно министерство, нито в Бърдо при Краню за това посредничество около Сирия никой нищо не е споменавал. Остава ми да се радвам, че нищо няма да излезе от всичко това, тъй като така е по-добре за Сърбия, която има достатъчно свои грижи, но със съжаление опровергавам вестника, в който работя. Циниците казват, че източникът в Елисейския дворец всъщност флиртувал с журналистка и затова искал да засили своята позиция с някаква голяма новина. Журналистката се хванала. Не на свалките, а на новината.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.