СофияПловдивВарнаБургасРусе

Западните страни са все по-притеснени от новия режим в Египет

Франс прес

Главнокомандващият на египетските въоръжени сили генерал Абдел Фатах ас Сиси обявява отстраняването на президента Морси. Снимка: от тв екрана

Западните страни са все по-неспокойни от египетската криза, тъй като се опасяват, че ангажиментът на армията да изведе страната на демократичен път може да не е нищо повече от лицемерно обещание, целящо да прикрие продължаващия й контрол над властта.

Макар САЩ все още да отказват да квалифицират свалянето на президента Морси като преврат – което според американския закон би довело до автоматичното замразяване на 1,5 милиарда долара военна помощ – Вашингтон вече отправи предупреждение към временното ръководство, като отложи доставката на четири изтребителя Ф-16.

Великобритания също обяви неотдавна, че отменя разрешителни за износ на военно оборудване към Египет поради опасения, че то може да се използва срещу демонстрантите. Тези разрешителни се отнасяха за части за бронетранспортьори и за картечници, както и радио- и комуникационна техника, по-специално за танкове.

Временните управляващи Египет представиха пътна карта за нова конституция и нови избори, но има различия в мненията дали ще спазят ангажиментите си и кога ще започне предвиденият процес.

Притесненията се засилиха и от призива в петък, отправен от египетския върховен главнокомандващ генерал Абдел Фатах ас Сиси. Той призова египтяните да излязат на улиците, за да му дадат „мандат“ да „приключи с тероризма и насилието“. Според „Мюсюлманските братя“, от които произлиза и сваленият президент Мохамед Морси, това е призив за гражданска война.

„Истината е, че Египет се върна към по-авторитарна система, с политическа класа, която действа под прикритието на военните и със силни репресии срещу всички дисиденти“ – такъв анализ направи пред Франс прес Дейвид Бътър от британския мозъчен тръст Чатам хаус.

Армията, свикнала отдавна да играе важна политическа роля в Египет, „се крие зад паравана на конституционно гражданско правителство“, каза той.

„Днес арбитърът е армията“.

„Стратегията на временното правителство очевидно включва политическо отстраняване на „Мюсюлманските братя“ до изборите. Никоя от партиите не е готова да преговаря с другата“, смята германският експерт по региона Михаел Людерс.

„Според някои в региона онова, което се случва в Египет, е обикновена корекция“, целяща да подкрепи „народното въстание“, посочи бившият американски пратеник за Близкия изток Денис Рос. Той подчерта, че на временните управляващи вече са обещани 12 милиарда долара помощи от страните от Персийския залив, включително и от Саудитска Арабия.

„Но има и друго виждане за случващото се“, отбеляза той, според което „едно законно избрано правителство“ е било свалено. И въпреки че политическите номинирането на цивилни политици, „трябва да се признае, че арбитърът на ситуацията днес е армията“, подчерта той пред Сенатската комисия по външните работи.

„Има нужда от повече откритост“, е мнението на Мари Харф, говорителка на американската дипломация. „Даже и да е имало напредък, те трябва да продължат процеса и да се върнат възможно най-скоро към избрано демократично правителство. Очевидно още не сме стигнали до този момент, има да се измине дълъг път.“

Американските конгресмени обмисляха вчера бъдещето на годишната американска помощ от 1,5 милиарда долара, предоставяна на Египет.

„Нека да сме наясно. Нашата подкрепа не е нито безусловна, нито неограничена във времето“, предупреди сенатор Робърт Менендес, председател на Сенатската комисия по външните работи.

„Египетските военни трябва да докажат, че се стремят към открит политически процес, към честни избори и демократичен модел на управление“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.