СофияПловдивВарнаБургасРусе

Новите преговори Израел-Палестина: малко надежда, но да опитаме

Палестински портиер носи багаж през главния пешеходен тунел между Израел и ивицата Газа в Ерец. Снимка: ЕПА/БТА

„Новите близкоизточни преговори: много риск, малко надежда, но все пак трябва да опитаме“ – това е заглавието на редакционна статия на в. „Ню Йорк таймс“.

Успехът на държавния секретар Джон Кери, успял да убеди израелците и палестинците да възобновят преговорите, изправя САЩ пред огромно предизвикателство, пише изданието.

В момента няма почти никакъв шанс да се постигне споразумение, което да сложи край на конфликта, обаче като накараха израелците и палестинците да седнат пак около масата за преговори, САЩ поеха отговорността да се стигне до споразумение.

Сега американците трябва преди всичко да понижат очакванията и да намерят реалистична тема на преговорите. Това означава да се настоява първо за споразумение за границите и сигурността, без същевременно да се изключва обсъждане и на въпроса за Ерусалим и бежанците, пише вестникът.

Мнозина попитаха защо Кери се съсредоточава върху израелско-палестинския въпрос в момент, когато Сирия е затънала в гражданска война, Египет е в политическа криза, а Иран създава ядрен оръжеен капацитет. Преговорите по този конфликт едва ли изглеждат като ключ към стабилността в Близкия изток.

Израелско-палестинският проблем обаче е смес от опасни съставки в постоянна динамика. Сега може да не е възможно споразумение за слагане край на конфликта, но без надеждни преговори за овладяване на ситуацията тя само ще се влошава, отбелязва „Ню Йорк таймс“. „При започването на преговорите еврейските селища тегнат като основно предизвикателство“, е заглавието на в. „Вашингтон пост“.

През последните пет години населението на еврейските селища на Западния бряг нарасна с около 20 процента, а подкрепящите заселниците политици станаха важни играчи в израелското правителство. Според израелски официални данни в еврейски селища на Западния бряг живеят между 340 000 и 360 000 души. Други 300 000 евреи живеят в Източен Ерусалим, който палестинците искат за своя бъдеща столица, пише изданието.

На Западния бряг, приеман от палестинците като основа на бъдещата им държава, заселниците са построили музеи, университет, археологически паркове, молове, обекти на културно-историческо наследство, винарни. Невъзможното за пропускане послание гласи: тези селища ще останат тук.

Американски дипломати допускат, че някои от най-големите еврейски селища на Западния бряг, разположени близо до границите отпреди войната от 1967 г., ще останат под израелски контрол във всякакво мирно споразумение и може да бъдат разменени за други територии с палестинците, отбелязва „Вашингтон пост“.

Последните преки израелско-палестински мирни преговори се провалиха през септември 2010 г., три седмици след започването си, заради продължаващата еврейска колонизация в Източен Ерусалим и на Западния бряг, припомня в. „Монд“.

Позициите на израелския и палестинския лидер може да изглеждат напълно различни по основни въпроси – границите, бежанците и Ерусалим – но никой от тях не подценява решимостта на Джон Кери и САЩ, пише в. „Гардиън“.

Фактът, че държавният секретар на САЩ Джон Кери постигна толкова много, обърка скептиците, които предричаха, че интензивната му дипломатическа мисия за съживяване на мирния процес ще пропадне. Скептицизмът обаче продължава да е в изобилие, а самият Кери призна, че има много препятствия по дългия път към целта.

Критично важен е въпросът дали двамата лидери – израелският премиер Бенямин Нетаняху и палестинският президент Махмуд Абас – имат готовността да предприемат дръзките стъпки и да направят трудните компромиси, които са необходими за намиране на решение на конфликта. И двамата твърдят, че са готови да го сторят – всъщност има признаци, че и двамата осъзнават, че това може да е последният шанс за трайно мирно споразумение и че алтернативите са по-лоши, пише изданието.

Все повече палестинци, както и някои представители на израелската крайна левица и крайна десница, защитават идеята за една-единствена двунационална държава. Това обаче на практика се изключва от два алтернативни сценария – мнозинството от населението става арабско (немислимо за повечето евреи) или държава с апартейд (неприемлива за палестинците, международната общност и вероятно за мнозинството израелци).

Друг допустим сценарий е Нетаняху да избере едностранните действия. Възможно е да каже: „Пробвахме, но не успяхме да се договорим, така че е дошъл моментът Израел да се изтегли от по-голямата част от Западния бряг до разделителната линия.“ Той би могъл да се аргументира, че това спасява държавата Израел, запазва големите еврейски селища от израелската страна на едностранно очертаната „граница“ и избягва необходимостта да се решават деликатните въпроси за Ерусалим и палестинските бежанци. Той може да каже на палестинците: „Искате държава, така ли? Даваме ви по-голямата част от Западния бряг (и ивицата Газа). Хайде хващайте се на работа.“

Дори това да бъде бегло обмислено, сигурността, съпротивата на твърдолинейните заселници във вътрешността на Западния бряг и международното осъждане може да го направят невъзможно. Обаче въпреки често изказваната съпротива на Израел към палестинските едностранни инициативи, той вече е поемал по този път – особено през 2005 г. с изтеглянето си от ивицата Газа. Възможно е Израел отново да обмисли такъв вариант, отбелязва „Гардиън“.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.