Щетите, причинени от Брадли Манинг, са по-малки от най-лошите очаквания

Ройтерс

Брадли Манинг и Джулиан Асанж. Снимки: дейлинюз

Бившият американски редник Брадли Манинг, обвинен за най-голямото в историята изтичане на секретна информация, беше очернен от правителството за причиняването на непоправими щети на американските национални интереси. След охлаждането на страстите обаче, изглежда че причинените щети са били надценени.

В понеделник американски военен съдия отхвърли най-тежкото обвинение срещу Манинг – за подпомагане на врага, което можеше да му донесе доживотна присъда. Присъдата му посочва, че нарушаването на режима на секретност, макар и незаконно, не е било толкова страшно, колкото твърдеше обвинението.

Разкритията на Манинг пред Уикилийкс включваха стотици хиляди дипломатически грами и необработени доклади на разузнаването от бойното поле в Ирак и Афганистан. Това е в нарушение на неговата военна клетва и „е изложило на риск истински животи и истински кариери“, заяви бившият говорител на Държавния департамент Филип Кроули.

Но стратегическите щети за САЩ – срещу репутацията им и способността им да работят със съюзници и да водят дипломация – са били „преходни“, заяви Кроули, който подаде оставка през 2011 г., след като подложи на публична критика отношението на Пентагона към Манинг във военен затвор.

При изтичането на потока от грами на Държавния департамент – някои от които съдържаха не особено ласкави описания на чуждестранни лидери или описваха контактите на американски дипломати с организации за защита на човешките права – някои предрекоха катастрофа за американската дипломация.

Всъщност, въпреки това, което Кроули нарече „няколко изолирани случая“, в които чуждестранни партньори станаха по-малко откровени от преди, опасявайки се, че думите им могат да изтекат в публичното пространство, Държавният департамент успя да смекчи щетите.

В един от десетките примери, отношенията между САЩ и Индонезия се разклатиха след публикуването на грами, показващи че посолството на САЩ подозира сблъсък между силите за сигурност в Джакарта и екстремисткият Фронт на защитниците на исляма, обвиняван за атака срещу религиозни малцинства.

Президентската администрация в Джакарта нарече изтичането на информация „доста неприятно“, но добави, че отношенията със САЩ се развиват. „Урокът, който научихме, е да сме по-внимателни с потока на подобна разузнавателна информация“, смятат индонезийците.

Американската военна съдийка полк. Дениз Линд призна Манинг за виновен по 19 други обвинения, включително 5 за шпионаж. Той рискува да получи присъда от 136 години затвор. Военните прокурори искаха по-строго наказание. Те го нарекоха „предател“ и заявиха, че действията му са помогнали на Ал Каида.

„Официалната оценка на щетите, засягаща Манинг и Уикилийкс не е публикувана официално, но моето усещане е, че повечето щети са по-скоро трудни за забелязване, отколкото катастрофални“, заяви Стивън Афтъргуд, експерт по опазването на правителствената секретна информация в частната Федерация на американските учени.

„Но въпреки това те са реални“, казва Афтъргуд. „Поради широкият обхват и зашеметяващия обем на грамите на Уикилийкс, публикуването им хвърля съмнение върху способността на правителството на САЩ да гарантира всякакъв вид поверителност – дипломатическа, военна или разузнавателна. Това не е нещо дребно“.

В Австралия, важен съюзник на САЩ в азиатско-тихоокеанския регион, разкритията засегнаха начина, по който работят западните дипломати и как докладват за развитието на политическата ситуация, и намалиха участието им в събитията, включително социални вечерни партита, на които дипломатите често разбират какво се случва в страната.

„Дипломатите ми казаха, че това е засегнало тяхното отразяване на събитията в Австралия, както и на събитията навсякъде по света“, заяви депутатът от правителството Майкъл Данби, който до юни ръководеше влиятелната Обединена разузнавателна комисия, която надзирава въпросите на разузнаването.

„Това ограничи политическите доклади и общуването (сред политици и дипломати) в отворените западни общества“.

В края на 2010 г., грамите на Уикилийкс разкриха, че тогавашният спортен министър Марк Арбиб е бил редовен източник на информация за дипломатите на САЩ. Споменато беше и името на Данби. Една грама освен това описва премиера Кевин Ръд, тогава външен министър, като склонен към грешки и изпитващ нужда да контролира всичко около себе си.

Остава да се види дали присъдата на Манинг, произнесена от военен, а не от граждански съд, ще окаже влияние на бъдещите обвинения и особено срещу бившия служител на Агенцията за национална сигурност Едуард Сноудън, който изнесе документи, излагащи секретни дотогава шпионски програми на САЩ за следене на телефонни и интернет комуникации. Сноудън, срещу когото са повдигнати обвинения в САЩ, потърси убежище на московско летище.

Афтъргуд предупреди, че военните съдилища са доста различни от гражданските съдебни процеси за изтичане на информация, но посочи, че „всяко дело по закона за шпионаж може да промени правната среда за делата, които се образуват след него“.

Президентът на САЩ Барак Обама беше по-агресивен от когото и да било от предшествениците си в откриването и наказването на отговорните за изтичане на информация за националната сигурност.

„Може да има и „психологически“ ефект от начина, по който правителството се справя със случаи на изтичане на информация след процеса на Манинг. Това обаче е трудно да се предвиди“, заяви Афтъргуд.

„Прокурорите може да си кажат „Аха, спечелихме – нека да го направим пак“. Или може да си кажат „ОК, доказахме това, което искахме – нека сега отслабим малко натиска““.

След разкритията на Уикилийкс, Обама разпореди нови мерки за защита на класифицираната информация, съхранявана на правителствени компютри. През ноември 2012 г. той въведе политика, насочена срещу вътрешните заплахи, която цели да спре изтичане на информация, подобно на случая с Манинг.

Сред новите мерки са автоматично наблюдение на класифицираните правителствени мрежи, което цели да засече необичайно голямо изтегляне на информация. Това обаче не спря Сноудън да избяга с множество документи на Агенцията за национална сигурност с висока степен на секретност.

Още по темата: След редник Брадли Манинг идва ли ред на Асанж?
Признаването на Брадли Манинг – човекът, предоставил на „Уикилийкс“ голямо количество документи на Пентагона и Държавния департамент – за виновен по обвинение в шпионаж засилва вероятността основателят на „Уикилийкс“ Джулиан Асанж да бъде поведен под съдебна отговорност в САЩ, пише „Вашингтон пост“.

Вестникът цитира защитници на свободата на печата, според които вчерашното решение на военния съд, вследствие на което редник Манинг може да влезе до живот във затвора, засилва тревогата от това, че агресивният подход на администрацията на Обама към хората, от които изтича информация, може да разколебае други да последват примера им и да алармират обществото по важни военни и разузнавателни въпроси.

Адвокатите отхвърлиха твърдението на прокуратурата, че Манинг е действал по указания на „Уикилийкс“ и Асанж, но правителството продължава да поддържа тази теза и иска по същество да изкара Асанж съучастник, цитира вашингтонското издание американският адвокат на Асанж Майкъл Ратнър, който е бивш председател на Центъра за конституционни права в Ню Йорк.

Тревър Тим, изпълнителен директор на фондацията „Свобода на печата“, също е на мнение, че признаването на Манинг за шпионин приближава „с една стъпка по-близо“ Асанж до съдебното преследване, пише вестникът, и същевременно привежда становището на Тим, че обвиняването на Асанж по Закона за шпионаж от 1917 г. ще бъде безпрецедентно и ще изложи на риск от влизане в затвора всеки почтен американски репортер, работещ в сферата на националната сигурност.

Според Елизабет Готийн, съдиректор на Програмата за свобода и национална сигурност към Центъра за правосъдие „Бренън“, обявяването на Манинг за виновен е много важен прецедент, защото съдията е поддържал становището, че „субективният момент е бил несъществен“. Готийн обяснява, че онези, които биха поели подобен риск, са хора, които са започнали собствен кръстоносен поход, а сега ентусиазмът на такива хора ще бъде охладен, пише вашингтонското издание.

По същата тема „Ню Йорк таймс“ отбелязва, че съдът е признал Манинг за виновен по шест нарушение на Закона за шпионаж, но го е оправдал по обвинението „подпомагане на врага“. Така военният съдия полковник Денис Линд е осуетила безпрецедентните усилия на правителството да придаде такъв аспект на случая, посочва вестникът.

Но докато привържениците на прозрачността в управлението празнуват оправдаването на редника по най-сериозното обвинение, казусът все още изглежда като строго предупреждение към всеки правителствен служител, изкушил се да обнародва голямо количество тайни документи. Действията на Манинг вдигнаха завесата пред военната и дипломатическата дейност на САЩ по света и породиха широк дебат за това коя информация може да бъде публична, как властите третират публикуващите тайна информация и какво се случва с хората, които се озоват в ролята на издайник, пише нюйоркското печатно издание.

„Винаги ни е неприятно да видим държавен служител, опитал се да обяви публично нарушения, да бъде признаван за виновен в престъпление, но този случай бе необичаен от самото начало поради мащаба на разкритото от Манинг“, цитира „Ню Йорк таймс“ Грег Лезли от Репортерския комитет за свобода на печата. По думите му „издайниците винаги знаят, че поемат риск и колкото повече разкриват, толкова по-голям е рискът“. А професорът по право от Харварския университет Йошай Бенклър, свидетелствал пред съда в полза на Манинг твърди, че евентуалната присъда от десетилетия затвор за редника е „прекалено голяма цена, която една демократична страна иска да бъде платена от издайника“.

„Гардиън“ извежда в заглавие, че войникът е бил оправдан по обвинението за „подпомагане на врага“, но признат за виновен по шест други нарушения на Закона за шпионаж. Според вестника оправдаването по най-сериозното обвинение ще донесе облекчение за новинарските организации и групите за за граждански свободи, които се опасяваха, че осъдителна присъда по това обвинение би нанесла удар върху журналистиката, отстояваща обществения интерес.

Осъдителните присъди по обвиненията, свързани със самото предоставяне на документите на „Уикилийкс“, обаче бяха заклеймени от правозащитници, посочва вестникът. Директорът по международно право и политика към „Амнести интернешънъл“ Уидни Браун заяви, че „приоритетите на правителство са обърнати с главата надолу“. По думите му правителството на САЩ отказва да разследва достоверните доказателства за изтезание и други престъпления по международното права, въпреки очевидните свидетелства за това.

Бен Уизнър от Американския съюз за граждански свободи е цитиран от „Гардиън“ да казва, че въпреки облекчението от оправдаването на Манинг по най-тежкото обвинение, съюзът отдавна поддържа тезата, че изтичането към пресата на информация, която е от обществен интерес, не трябва да бъде преследвано по текстовете на Закона за шпионаж.

„Гардиън“ съобщава и за изявлението на основателя на „Уикилийкс“ Джулиан Асанж, че изходът от съдебния процес срещу Брадли Манинг е „опасен прецедент“ и „пример за екстремизъм в националната сигурност“. Вестникът отбелязва, че сред хората, които внимателно следят хода на делото срещу Манинг, е и укрилият се в Русия Едуард Сноудън – бивш сътрудник на ЦРУ, разкрил данни за тайна програма на американското правителство за проследяване на телефонни и интернет комуникации по света.

„Дейли телеграф“ подчертава, че оправдаването на Манинг по обвинението „подпомагане на врага“ е удар по администрацията на САЩ. Вестникът припомня, че прокуратурата по процеса срещу 25-годишния редник е настоявала, че Осама бин Ладен и неговата Ал Каида са се възползвали от изтеклите документи, за да заговорничат срещу САЩ.

Вчерашното решение на военния съд по делото срещу Брадли Манинг, започнало още през 2011 г. не слага край на съдебните процедури по случая. Почти сигурно е, че присъдата ще бъде обжалвана в по-висша военна инстанция и накрая ще стигне до Върховния съд на САЩ, предрича „Дейли телеграф“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.