Мирни преговори в Близкия изток – печели Китай

Дейниъл Алтман

Среща на израелския кабинет
Израелският премиер Бенямин Нетаняху (вторият вдясно) по време на среща на кабинета в Йерусалим. Снимка: Ройтерс

Спомняте ли си времето, когато израело-палестинският конфликт присъстваше ежедневно на първите страници на вестниците и САЩ водеха войни, за да гарантират сигурността на производството и износа на петрол и газ в Близкия изток? Тогава политическите проблеми в региона бяха от първостепенно икономическо значение за американците. Сега обаче, когато се явява перспективата за енергийна независимост, за кого в действителност е от значение съдбата на Близкия изток?На пръв поглед изглежда сякаш американските интереси са заложени на карта. Почти тринайсет години след деня, в който срещата на върха в Кемп Дейвид претърпя провал, преговорите бяха подновени във Вашингтон. Много неща обаче се промениха от 2000 г.

Месечният внос на суров петрол и други нефтени продукти от Персийския залив достигнаха рекордните 96,7 млн. барела през април 2001 година. Тази година вносът се колебае между 50 и 60 млн. барела месечно. Вносът на природен газ от Близкия изток днес също е намалял в сравнение с 2000 г., но той така или иначе винаги е изглеждал нищожен в сравнение с внасяния газ от канадски газопроводи. Дори при вноса в САЩ на втечнен природен газ – основни износители на който са Катар и Йемен – най-голям дял има Тринидад и Тобаго. Общо взето, вносът на природен газ се свива от 2007 г.

Вносът на петрол от Близкия изток не е толкова важен и за Европейския съюз, колкото беше преди. През 2001 г. около 25 процента от вноса в ЕС идваше от Близкия изток. Миналата година делът беше едва 15 процента; Русия и другите държави от бившия Съветски съюз доставят доста по-голяма част от петрола в Европа.

Тогава къде отива нефтът на Близкия изток? Страните от Източна Азия зависят от него. Китай, например, е внесъл половината от суровия си петрол през 2011 г. от Близкия изток. Но тази сума бледнее пред Япония, която внася от този регион 87 процента от необходимия си петрол.

Разбира се, петролът и природният газ не са единствените икономически причини, които пораждат притеснения за съдбата на Близкия изток. Суецкият канал в Египет продължава да бъде жизненоважен коридор за търговия. Търговските стоки, преминали през канала между 2001 и 2012 г., са се увеличили повече от 2 пъти. От тях обаче са малко стоките, прекарвани за или от САЩ. Най-големите потребители са търговците от Югоизточна Азия, районът на Червено море и Северна Европа.

Като цяло ЕС е получил около 4,4 процента от търговския си внос от страните от Залива през 2012 година. Като прибавим Египет, Израел, Йордания, Ливан, Сирия и Турция, общият процент става 8,3. И двата дяла се увеличават през последните години. От друга страна, общата търговия на Китай с Близкия изток също расте устойчиво; вносът от този район се е увеличил тройно между 2007 и 2011 година.

Търговията между САЩ и Близкия изток е доста по-незначителна, въпреки че е нараснала след неуспеха в Кемп Дейвид. Отчасти благодарение на нови търговски споразумения, делът на американския внос на стоки и услуги, идващи от региона, се е увеличил с около две трети – от 3 процента през 2000 г. на 4,9 процента през 2012 година. Неочакваният обрат идва от факта, че чрез новите търговски споразумения, и търговията с Близкия изток като цяло, често се преследват политически цели.

Бахрейн, Йордания и Оман никога нямаше да бъдат важни търговски партньори на САЩ. Те не са и икономически най-ефикасните източници на внос; други държави можеше да предложат на САЩ стоки на по-ниска цена и то при също толкова благоприятни търговски условия. Но затвърждаването на икономическите връзки с Близкия изток от дълго време се счита за полезен инструмент за постигането на стратегически цели: гарантирането на сигурността на Израел, изолирането на Иран и поддържането на военни присъствие на място. В резултат на това значението на американските икономически отношения с Близкия изток беше изкуствено поддържано.

Все още американските икономически интереси в Близкия изток са по-малки в сравнение с тези на Европа и Азия. Това не спира Съединените щати да взимат най-голямо участие в политическите дела в региона, поне формално. Още веднъж светът може да стане свидетел на ритуала, в който американският президент и държавният секретар организират израело-палестинска мирна конференция, сякаш това е поредната спирка по пътя към Голгота. Американските дипломати в ООН всяка седмица ридаят за продължаващия смъртоносен конфликт в Сирия. Американците са начело на кампанията за прекратяване на иранската ядрена програма и се опитват да обуздаят невъздържаността на военните в Египет.

Тогава къде са европейците, китайците и японците? Може би задкулисно проявяват активност, но за хората те изглеждат като класически авантаджии. Може би те не виждат голяма полза в това да се намесват в конфликти, чиито икономически последици са до голяма степен пренебрежими. Може би по принцип техният манталитет е по-малко интервенционистки в сравнение с този на американците. И все пак, от икономическа гледна точка техните народи безспорно притежават по-голяма изгода в Близкия изток от американците, и пропастта между тях вероятно ще се увеличава.

Ако най-новият опит на Вашингтон да събере заедно израелци и палестинци се провали, е възможно да измине доста време преди някой американски президент отново да поеме инициативата в Близкия изток. Войната и чувството за безсилие взеха своето, а икономическият императив далеч не е ясен. За да бъде запълнен вакуумът, Китай, Япония и ЕС могат да формират нова коалиция от партньори за мир. Трудно можем да си представим тези три титана да работят заедно по проблемите в Египет, Сирия или Йерусалим. Но могат ли да си позволят да не го сторят?

БТА

_черновиМнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.