Шон Ленън: Рокът умира

От години се говори, че епохата на рок-енд-рола свършва. Подобно мнение са изразявали мнозина, включително динозаври като Дейвид Бауи, Кен Хенсли и Род Стюард. Не им вярваха особено, но сега към “гробокопачите на рока” се присъедини и Шон Ленън, музикант и композитор, син на великия битълс Джон Ленън. На Международния джаз фестивал в Монреал Шон представи новия си албум Friendly Fire и обясни защо смята, че рокът си отива.

– Предишният ви албум Into the Sun излезе преди девет години. Вие смятате, че през това време рок-енд-ролът е умрял окончателно?

– Въпросът не е в това, дали рок-енд-ролът е жив или мъртъв. Всички музикални жанрове преживяват етапи на възход и падение, които наподобяват живота и смъртта. Имам предвид изчерпването на творческите ресурси при онези, които, както им се струва, още свирят рок, липсата на принципни иновации. Помните ли какво се случваше през 60-те и 70-те години? Всяка година се появяваха солисти или групи, които използваха звука и ритъма по нов начин, разширяваха хоризонтите на възприемане на музиката – “Битълс”, Джими Хендрикс, Джим Морисън, после “Пинк Флойд” с тяхната невероятна естетика. Рок музиката изглеждаше като бездънна съкровищница от таланти. И това ставаше успоредно с развитието и усъвършенстването на музикалната техника. А как е сега? Годините си минават, а така и не се появява никой, който да успее да измисли нещо принципно ново. В най-добрия случай то се оказва добре забравено старо. Свидетели сме на бавното угасване на жанра, на превръщането му в нещо излишно.

– Защо става така?

– Струва ми се, че рок-енд-ролът изгуби социалната почва, която му даваше живот. Той се роди като музика на протеста, която подхранваше младежкия антиконформизъм. Днешната младеж е коренно различна, по-прагматична, по-гъвкава, приспособяваща се по-добре към обществените реалии. На нея не й трябват напомняния, че историческото й предназначение е да отправи предизвикателство на този несправедлив свят. Тя вече е разбрала, че светът не може да се промени с помощта на музиката. Съответно и тези, на които им се струва, че пишат музика в стил “рок”, са много по-загрижени за естетиката на жанра, отколкото за неговата етика. Някога имаше един жанр “прогресивен рок”. Е, всъщност рокът отдавна регресира, т. е. затвори се в най-сполучливите си форми и не иска да върви напред.

– А каква музика пишете вие?

– Главната ми мотивация е да пиша красиви песни. Не се опитвам да изобретя жанра отново. Нито пък да пиша някаква нова музика.

– Значи това вече не е рок-енд-рол?

– Разбира се, че не. Това е просто вечна музика. Разбирате ли, това за което говоря, се отнася не само за рок-енд-рола, но и за поп-музиката. Тя вече не произвежда жизнена и творческа енергия както през 60-те години. Стана по-индивидуалистична, интравертна. Интересува се повече от вътрешните конфликти в човешката природа, отколкото от социалните колизии.

– Вашият нов албум Friendly Fire също ли е обърнат навътре към човешката природа?

– Да, това е дълбоко лиричен албум. В него има много песни за трагичната любов.

– Вие въобще ли не понасяте социалното изкуство?

– Предпочитам да говорим за политизираното изкуство. Да, като цяло го намирам за претенциозно и глупаво. Само много умни момчета можеха да пеят за политика, без да изглеждат като завършени педанти. Могат да се преброят на пръсти. Боб Дилън или пък баща ми… Но при всички случаи те нямат място в съвременната епоха. Вижте какво става в Холивуд – там е пълно с бойци. Всички напират да се бият. За свободата! Срещу тероризма! А резултатът – едно голямо нищо! Искам да кажа на всички тях: приятели, не е ли време да се обърнем с лице към красотата?

– Привърженик сте на “чистото изкуство”?

– Някакви скучни неща ли говоря? Ако е така, моля да ме извините. Според мене музиката, както и изкуството като цяло, не трябва да търси оправдания за съществуването си. Красива мелодия и искрен текст – това винаги е било и ще бъде желано истински.

Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.