СофияПловдивВарнаБургасРусе

Потушаването на протестите в Египет: какъв е действителният е залог?

Протест на привържениците на сваления президент Мохамед Морси в Кайро. Снимка: ЕПА/БТА

Също като човека, една страна функционира най-добре, ако намери правилния баланс между свобода и ред или между свободата да действа и защитата от опасности. На фона на незавършената си революция Египет залита между тези две искания вече месеци наред, особено през четирите седмици, откакто армията свали от власт демократично избрания президент Мохамед Морси.

Вчера подкрепяният от военните временен режим нареди да се сложи край на седящите протести в Кайро на десетки хиляди поддръжници на „Мюсюлмански братя“, които искат Морси да се върне на власт. Има много голяма вероятност от насилие, след като миналата седмица при подобни действия срещу протестиращи привърженици на „Братята“ бяха убити повече от 80 души.

Избликът на насилие в Египет е само симптом на по-стремително плъзгане към хаос след свалянето от власт на Хосни Мубарак. Поривът на свободата, обхванал тогава много египтяни, не бе съчетан с нова подредба на обществото в една конституционна и направлявана от гражданите демокрация. Махалото се движеше между тези две искания, защото основните играчи – военните, ислямистите и демократичните активисти – не успяха, по различен начин, да осигурят баланс между свободата и сигурността, която египетското общество търси.

На 3 юли светът стана свидетел на едно странно зрелище, в което демократични активисти поканиха исторически антидемократичната армия да свали от власт демократично избран ислямист, чиито поддръжници предпочитат теокрацията. Тази плетеница от съперничещи си интереси може да се обясни най-добре, като на събитията в Египет се гледа през призмата на страна, която все още търси баланса между свобода и ред.

Стабилното общество може да го намери, като постигне консенсус за принципите, които да намалят сблъсъците между личните права и необходимостта от социална дисциплина, основаваща се на върховенство на закона. Конституционната демокрация е най-добрият начин да стане това. Но достигането до този етап за Египет е също толкова трудно, колкото и за всяка нова демокрация.

През последната година египетяните станаха свидетели на повишаване на престъпността и инфлацията, стачки на хиляди работници, влошаване качеството на основни услуги, както и на хаос на политическата сцена, водещ до огромна дисфункция в управлението. След това, за да се въведе ред, обществото се обърна към една институция, смятана за най-ефективна, надеждна и предвидима – армията – макар и това да значеше, че то трябва да забрави новоспечелените свободи.

Египетската армия в известна степен е единствена по рода си в света. Тя е най-голямата в арабския свят и в Африка. Водила е пет войни. Четирима от офицерите й ръководиха страната от 1952 до 2011 г. Тя управлява и търговски предприятия за производство на основни стоки като голям хлебозавод и бизнес за бутилиране на вода, съставляващи най-малко 8 процента от икономиката.

Лидерите й, включително главнокомандващия генерал Абдел Фатах ас Сиси твърдят, че не искат да управляват. Но това твърдение се опровергава от факта, че те отказват да допуснат цивилен да стане министър на отбраната. След падането на Мубарак армията се задържа твърде дълго на власт – 16 месеца. Сега тя отново контролира цивилно временно правителство и възстанови омразните полицейски подразделения за следене на политически и религиозни организации.

Махалото в посока ред отиде твърде далеч, особено ако полицията прибегне до крайно насилие срещу протестиращите от „Братята“. Колкото по-скоро египтяните съумеят да се обединят зад осигуряваща им нови права конституция, толкова по-бързо страната ще тръгне към намирането на ноебходимия за една демокрация баланс. Всяко общество има нужда да стъпи върху солидната опора на самоуправлението и реда.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.