СофияПловдивВарнаБургасРусе

Война на паметниците се разгаря в Македония

Дойче веле

Паметникът на Бедри Халими и Раметула Ахмети в Теарце. Снимка: панорамио

В Македония вече започна надпревара между македонците и албанците в изграждането на паметници като част от националистическия дух, който започва да оживява, казва социологът Илия Ацевски.

Паметник във формата на пресечен мраморен блок като „символ на пресечения живот“ на Кръсто Гоговски, Стоян Михайловски, Васко Михайловски и Цветко Михайловски, заловените и убити селяни от Непрощено през 2001 г., скоро ще бъде вдигнат във възпоменателния парк в това тетовско село. Индиректно този паметник ще напомня за всички 12 македонци от тетовско, отвлечени и убити в конфликта през 2001 г. Това село е поделено. В северната му част се намират къщите на около 900 албанци, а в южната част са къщите на около 450 македонци.

„С този паметник казваме, че никога няма да забравим нашите най-мили, че истината за тях някога ще трябва да излезе наяве и този, който е отговорен, ще отговаря. Правителството и всички политически партии ще трябва да разкрият това, да не го забравят, да не стане така, ето,обявяват амнистия и нещата приключват“, казва Люпчо Михайловски, син на Цветко Михайловски.

Членове на семействата другите отвлечени македонци от Непрощено, настоявайки да останат анонимни, казват: „Идеята е никога да не бъде забравено какво се случи с местното македонско население, продължаваме да живеем в селото и никога няма да го напуснем“.

Целта не е провокация, а да има паметник за бъдещите поколения, казват те.

Последиците от конфликта все още се чувстват в Македония. В албанската част на Непрощено още от 2002 г. съществува комплекс с паметник на двама албанци – Бедри Халими и Раметула Ахмети, загинали в сблъсъка между Армията за национално освобождение и полицейските сили.

Възпоменателният парк, посветен на цивилните жертви-македонци, вече предизвиква реакции сред част от албанците. Исен Асани, кмет на Теарце, заяви за медиите на албански език:

„Организационният комитет не е получил разрешение от община Теарце за изграждане на парка с паметника и фонтана.“ За Бесим Хода, председател на Организацията на ветераните на албанската Армия за национално освобождение АНО от Тетово, изграждането на този паметник е голяма провокация.

Дойче веле попита Назми Азизи, лидер на местната албанска общност в Непрощено какво мислят той и неговите сънародници за паметника, изграждан от македонците в селото. Азизи отговаря: „Те строят и това не пречи на никого, нямаме нищо против. Тук няма провокация. Съжителство в селото има между по-възрастните, а за младите знаете, млади като млади. Все пак няма да има проблеми. Когато ние издигахме нашия паметник, македонците изобщо не ни правеха проблеми, защо ние да се бунтуваме и да правим проблеми?“

В Лешок, съседното село, населено само с македонци, миналата година беше вдигнат паметник на Джоко Лазаревски, негов жител, загинал през 2001 г. Този паметник досега не е предизвикал никаква реакция сред албанците от околните села.

Започва надпревара за изграждане на паметници за конфликта през 2001 г.

В средите в западната част на Македония, където живее и албанско население, през последните няколко години се увеличава броят на бюстовете, обелиските и други паметници, посветени не само на членове на разформираната Армия за национално освобождение, а сега вече и на албанци, загинали по време на Втората световна война и други исторически периоди. В кичевското село Заяс ще се строи мемориален комплекс, посветен на 500 албанци, загинали през 1913 г. от терора на сръбската власт. В тетовското село Селце се намира мемориален комплекс на АНО с гробове и паметни плочи в рамките на цяла новоизградена крепост.

В медиите и изявленията на политици и интелектуалци-албанци могат да се намерят твърдения, че тази „експанзия чрез паметници“ е предизвикана, както се твърди, и от „скулптороманията на Никола Груевски“.

Професорът по социология от държавния университет в Скопие Илия Ацевски коментира: „Македонското общество е дълбоко поделено, но с изграждането на паметници, посветени на конфронтациите от 2001 г., се поставят още по-твърди основи на това разделение. Когато поставите такъв паметник, исторически заковавате този конфликт. В Македония вече е започнала надпревара в изграждането на паметници между македонците и албанците като част от националистическия дух, който започва да оживява, като колорит на националистическата идеология в страната. Тази надпревара тепърва ще се развива, казва Ацевски.

Сунай Раими, професор по социология от държавния университет в Тетово, заключава: „Главният генератор на двойствеността в изграждането на тези паралелни, национални паметници е това, че все още не е разяснено защо се случи конфликтът през 2001 г. Македонската страна смята, че това бе един вид агресия, наложена война. Настоява се всички загинали от страна на македонските военно-полицейски сили да се представят като защитници, като хора, които защитаваха всичко онова, което представлява Македония.

Бойците на Армията за национално освобождение, които дадоха своя живот за идеалите на своите сънародници, се смятат за „нападатели“. При албанците се създава впечатлението, че македонците не могат да разберат, че причина за войната бе задушаването на техните елементарни права. С оглед на това, че държавата се прави на сляпа и глуха и не вижда същите чувства при албанците, те са принудени сами да се организират с цел също така да уважат и прославят хората, които са загинали за постигането на политическо равноправие и правата на своя етнос.“

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.