СофияПловдивВарнаБургасРусе

САЩ внимават да не се скарат с Русия заради Сноудън

Асошиейтед прес

Едуард Сноудън. Снимка: от тв екрана

Решението на Русия да предостави убежище на Едуард Сноудън обезпокои администрацията на Обама и разгневи Конгреса. Но при положение че САЩ не бяха готови да пожертват изключително трудните си отношения с Москва заради противоракетната отбрана (ПРО), човешките права и сирийската гражданска война, то е малко вероятно 30-годишният мъж, огласил тайни документи за дейността на Агенцията за национална сигурност (АНС), да влоши по необратим начин връзките между двете сили, които загърбиха половинвековната си Студена война за глобално надмощие.

След като Сноудън вчера напусна транзитната зона на московското летище и официално влезе на руска територия, Белият дом обяви, че е „изключително разочарован“ и заяви, че президентът Барак Обама ще преразгледа есенната си среща с руския президент Владимир Путин в Москва.

Американски конгресмени стигнаха по-далеч в заплахите си, като те варираха от искане Русия да бъде лишена от правото й да домакинства срещата на най-големите икономики в света до съмнения дали Вашингтон и Москва вече изобщо могат да си сътрудничат. Някои в Конгреса заговориха за бойкот на Зимната олимпиада догодина в Сочи.

„Днешните действия на Русия са унизителни и са целенасочен опит да поставят САЩ в неудобно положение. Това е шамар в лицето на всички американци“, каза сенатор Джон Маккейн. „Сега е моментът да преосмислим из основи нашите отношения с Русия на Путин“.

Но ответни действия срещу Москва си имат цена. Путин доказа за повече от десетилетие на власт, че ще отвърне на мерки от страна на Вашингтон, възприемани като обидни, без значение дали са във вид на мрежа за ПРО в Европа или американска подкрепа за продемократични демонстрации в Украйна, Грузия и други съседни страни. И въпреки всичкото говорене във Вашингтон, САЩ знаят, че имат нужда от Путин, за да прокарат редица американски интереси в областта на националната сигурност и се опитаха да сдържат реакцията си спрямо провокациите на руския президент.

Без помощ от Кремъл на САЩ ще им е доста трудно да парират терористичните организации в Южен Кавказ, да си гарантират маршрути за доставки към силите си в Афганистан и да попречат на Иран да разработи ядрени оръжия. Освен това ще имат нулеви шансове да убедят сирийския президент Башар Асад да се присъедини към бунтовниците в мирни преговори за край на войната, отнела живота на над 100 000 души и в която враждуващите лагери се обвиняват взаимно в кланета и употреба на химически оръжия, а самият конфликт превърна Вашингтон и Москва в противници.

Първата реакция на администрацията по повод убежището за Сноудън бе осъдителна, но предпазлива.

„Изключително разочаровани сме, че руското правителство предприема тази стъпка въпреки нашите много ясни и законни искания, отправени публично и лично – господин Сноудън да бъде изгонен и върнат в САЩ“, заяви прессекретарят на Белия дом Джей Карни.

САЩ поискаха Русия да им върне Сноудън, за да бъде той съден за шпионаж във връзка с огласените от него данни за мащабно следене на телефони и интернет от страна на Америка. След като кацна от Хонконг, руските власти го оставиха в продължение на повече от месец на летището, не желаейки да му дадат временно жителство или документи за самоличност, които той да може да използва, за да продължи към Южна Америка без валиден американски паспорт. Сагата приключи вчера, когато Сноудън получи право на пребиваване за срок от една година.

Но изглеждаше, че дори и Путин се стреми да ограничи отрицателните последствия. Преди решението той каза, че убежището ще бъде обвързано с условието Сноудън да се въздържа от огласяване на повече материали – подсказвайки, че дори и за руския лидер да се смята, че нарочно провокира САЩ, той не е искал да приюти беглец, който ще парадира със защитения си статут, поставящ го вън от обхвата на американските правоохранителни органи.

Пол Сондърс, изпълнителен директор на консервативния мозъчен тръст Център за изследване на националните интереси, заяви, че администрацията е сгрешила, като е упражнила натиск по целия свят, за да попречи на Сноудън да си намери нов дом.

„Администрацията притисна Москва в ъгъла, като си мислеше, че ще ги принуди да отстъпят“, каза той. „Всъщност това просто ги накара да втвърдят позицията си“.

Пред журналисти Карни не пожела да очертае евентуалните последствия за Русия. Той каза само, че Обама преразглеждал предстоящата си среща на четири очи с Путин; от нея се очаква да е фокусирана върху сирийската гражданска война и да поправи отношенията с Москва, които американският държавен глава вече опита да „рестартира“ още с встъпването си в длъжност през 2009 г. Евентуална отмяна на срещата обаче би предизвикала учудване, като се има предвид, че Обама бе съгласен да се срещне с руския си колега въпреки забраната в Русия за осиновявания от САЩ, твърдите действия срещу продемократични групи и организации, защитаващи правата на гейовете, както и продължаващата й военна и дипломатическа подкрепа за режима на Асад.

По думите на Карни решението на Москва подкопава американско-руското сътрудничество в областта на правораздаването, което се беше подобрило, откакто за атентата в Бостън бяха обвинени двамата етнически чеченци. Американски представители ще се свържат с руските си колеги, заяви прессекретарят на Белия дом, но очевидно не желаеше да конкретизира каквито и да било дипломатически последици за Москва.

Сенаторът демократ Чък Шумър посочи една, призовавайки Обама да препоръча срещата на лидерите от Г-20 на 5-6 септември да бъде преместена от Санкт Петербург.

„Русия ни заби нож в гърба и всеки ден, в който на Сноудън се позволява да се разхожда свободно, е поредно завъртане на този нож“, каза той.

Сенатът вече работи по санкции срещу всяка страна, готова да помогне на беглеца да избегне екстрадиция в САЩ. В мярката, предложена миналата седмица от сенатора републиканец от щата Южна Каролина Линдзи Греъм, се иска Държавният департамент да се координира с конгресмените и да бъдат определени наказания срещу страни, предлагащи убежище на Сноудън. Сенатската комисия подкрепи предложението на Греъм без възражения.

Още по темата: Какви са последиците

Ако Русия не бе предоставила убежище на Едуард Сноудън, вече нямаше да се съобразяват с нея и американците първи биха престанали да го правят. Така обяснява мотивите на Москва Вячеслав Никонов, депутат от партия „Единна Русия“ в Държавната дума, говорил пред в. „Комерсант“.

Адвокатът на Сноудън съобщи вчера, че бившият сътрудник на ЦРУ и АНС, направил разкрития за електронния шпионаж на САЩ и преследван от Вашингтон, е получил временно убежище в Русия и е напуснал транзитната зона на московското летище Шереметиево.

Печатът разсъждава за последиците от решението на Москва за връзките между Русия и САЩ. „Комерсант“ цитира шефа на външнополитическата комисия в Думата Алексей Пушков, според когото кризата е създадена от самите САЩ. „Противно на думите на Обама, че той „нямало да приземява самолет заради някакъв 29-годишен хакер“, те затвориха пътя на Сноудън и му отнеха възможността да излети безопасно, като задържаха авиолайнера на боливийския президент. Сега Сноудън може и завинаги да остане в Русия“, предполага депутатът.

Кремъл положи усилия да омаловажи станалото – помощникът на президента Юрий Ушаков заяви, че „делото Сноудън“ не е тъй значително, че да повлияе отношенията между Русия и САЩ. Вашингтон обаче е на друго мнение. Говорителят на Белия дом Джей Карни за пръв път потвърди официално, че решението на руските власти ще се отрази директно на плановете на Барак Обама за среща с Владимир Путин преди срещата на върха на Г-20 в Санкт Петербург през септември, пише вестникът.

Според американски експерти обаче отмяната на срещата с Путин би била „безпрецедентна стъпка“. „Нищо подобно не е ставало от времето на студената война“, заявява Анджела Стент, професор в Джорджтаунския университет и бивша служителка от разузнаването на САЩ.

Сенаторът републиканец Джон Маккейн обаче прикани за коренно преразглеждане на връзките с Москва, а колежката му Кели Ейът нарече станалото „край на рестартирането“, напомня изданието.

„С отказа от сътрудничество по този въпрос руското ръководство изпраща ясен сигнал: онова, което толкова ви тревожи, за нас е тъй маловажно, че ще направим точно обратното. С такива страни президентът на САЩ няма активно да разговаря и да работи“, предупреждава американският политолог Самюъл Чарап.

Тази оценка споделят и руски експерти, изтъква „Комерсант“, цитиран от Би Би Си. Решението на Москва да предостави убежище на Сноудън показва, че президентът Путин няма намерение да плаща за отношенията със САЩ прекомерно висока според него цена, коментира Дмитрий Тренин от Московския център „Карнеги“.

„Това обаче изправя президента Обама пред трудна ситуация. Защото стеснява доста базата, на която САЩ могат да продължат разговора с Русия. Не че отношенията между Москва и Вашингтон ще бъдат спрени или свити, но сега те няма и да се развият“, предрича експертът.

Председателката на Московската Хелзинкска група Людмила Алексеева приветства решението на Русия пред „Независимая газета“. Тя обаче изразява съжаление, че „в борбата за свободата и правата си Сноудън попадна в страна, където тези неща се погазват“.

Ако Русия беше предала Сноудън на САЩ, щеше да изгуби и пари, заявява пред „Вечерняя Москва“ аналитикът Сергей Марков.

„Постоянните купувачи на оръжия от нас може да ни загърбят, ако разберат, че САЩ могат да ни диктуват какво да правим. Логиката е проста: щом американците им заповядаха да екстрадират един беглец, може да им заповядат и да не ни продават оръжия“, обяснява той.

Експертът Бахром Исмаилов уточнява за „Московский комсомолец“: „Въпросът има политически подтекст. За политическо убежище трябва указ, а Путин не иска да се кара с Белия дом. По-лесно му е да даде временно убежище“.

„Ведомости“ преценява как ще се отрази случаят върху потенциалния работодател на Сноудън в Русия Павел Дуров, създател на мрежата „Вконтакте“. „Ще се радваме, ако той приеме да се включи в звездния екип от програмисти на „Вконтакте“, цитира вестникът страницата на Дуров в собствената му мрежа.

Дуров предложи на Сноудън да поеме защитата на личните данни на милиони потребители. Заради това обаче „Вконтакте“ може да стане враг на САЩ, смята изданието.

„Американските власти няма да простят“ на фирмата, ако наеме Сноудън, твърди Юлия Цепляева, представена като главен икономист на „БНП Париба“. За всяка компания това ще предизвика проблеми с бизнеса й в САЩ, убеден е Игор Ашманов, изпълнителен партньор в едноименната маркетингова компания.

Според него бившият агент Сноудън не е работил като програмист и едва ли ще е от полза за „Вконтакте“ – Дуров го е поканил, за да ядоса американците и да рекламира в чужбина своята социална мрежа. „Та това е страхотен пиар в цял свят“, казва той.

Властите в САЩ не могат законно да препречат на „Вконтакте“ пътя към американските борси, дори ако социалната мрежа назначи Сноудън, коментира Антон Иншутин от инвестиционната фирма „Инвенчър партнърс“. „Вконтакте“ ще може да излезе на борсите в САЩ след около 5 години – щом случаят Сноудън бъде решен, всички ще го забравят, смята Александър Малис, президент на търговската верига „Евросет“.

Преди две години самият Дуров заяви, че „Вконтакте“ предоставя най-добрите условия за труд сред руските фирми в бранша за програмисти, „които искат няколко години да поработят ударно, без да ги отвлича фалшивият блясък на потребителското общество, да повлияят на живота на десетки милиони и да излязат в пенсия до 30- или 25-годишна възраст“, напомня „РБК дейли“.

Трийсетгодишният Сноудън може да стане най-възрастният служител в петербургската компания, където средната възраст е 22 години, и да разчита на „седемцифрен хонорар“ в рубли всяка година, заключава вестникът.

АНС е платила 100 милиона лири на британска разузнавателна служба

Американското правителство е платило най-малко 100 милиона лири на британската разузнавателна служба Център за правителствени връзки (ЦПВ) през последните три години, за да си осигури достъп до програмите на Обединеното кралство за събиране на разузнавателна информация, както и влияние върху тях, пише „Гардиън“, като се позовава на нови документи, огласени от Едуард Сноудън.

Свръхсекретните плащания са обяснени в документите, които „показват ясно, че американците очакват инвестицията им да се възвърне, а ЦПВ трябва да работи здраво, за да покрие изискванията им“, отбелязва изданието.

От огласените сведения също така става ясно, че британската служба описва хлабавите закони и регулаторен режим за следене във Великобритания, като нещо, което е привлекателно Агенцията за национална сигурност (АНС) на САЩ.

„Финансирането показва колко близки са отношенията между ЦПВ и еквивалента й, АНС. То обаче ще породи опасения относно това колко силна е хватката на Вашингтон върху най-голямата и най-важна разузнавателна служба на Обединеното кралство, както и дали зависимостта на Великобритания от АНС не е станала прекалено голяма“, отбелязва вестникът.

Според документите например САЩ плащат половината от издръжката на основните британски системи за следене, базирани в Кипър, като в замяна ЦПВ трябва да взема предвид американската гледна точка по отношение на приоритетите си. Освен плащанията документите разкриват и други подробности, като например, че ЦПВ налива пари в събирането на лична информация от мобилни телефони и приложения, а някои от работещите по деликатната програма служители изразили загриженост относно моралната и етичната страна на своята работа.

Документите са най-новите от поредицата огласени свръхсекретни сведения от бившия консултант на АНС Сноудън. Той бе предупредил за отношенията между АНС и ЦПВ , заявявайки, че двете служби си поделят съвместна отговорност за развитието на техники, позволяващи масово следене и анализиране на интернет трафика, отбелязва „Гардиън“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.