Новият ирански президент – големи цели и силен насрещен вятър

ДПА

Мнозина иранци чакаха този ден цели осем години – краят на ерата на Махмуд Ахмадинеджад.

През двата си мандата като президент Ахмадинеджад постави Иран в изолация и остави икономиката му в развалини. В неделя встъпи в длъжност новият президент Хасан Рохани, наричан от мнозина иранци „шейхът на надеждата“. Той обеща да се справи с главните проблеми на Иран: икономическата криза и изолацията.

Когато поемаше поста, Рохани ясно заяви, че иска да се отклони от курса на Ахмадинеджад и ще заеме умерена позиция. Той обеща на иранците стабилен живот с достойнство и свобода“ и се зарече за „конструктивно сътрудничество“ със Запада.

Шейсет и четири годишният президент каза, че иска да покаже на света „истинското лице на Иран и исляма“. По думите му неговото желание за бъдещето е всички хора да си сътрудничат независимо от политическите си разногласия. Неговият проблем обаче е в разположението на политическите сили в Иран. Съгласно конституцията президентът няма последната дума по политически въпроси. Тя принадлежи на иранския върховен водач аятолах Али Хаменей.

Освен това влиятелният висш клир и Гвардейците на ислямската революция също имат думата в политиката, а консерваторите в Иран, които още не са преглътнали понесеното поражение през юни с избирането на Рохани, разчитат на грешки на новия президент.

„Има табута и червени линии, които Рохани, като избран президент, не може да престъпва“, казва един ирански журналист. „Ако режимът не подкрепи неговите дългосрочни реформи, Рохани много бързо ще се озове в позицията на президент, който същевременно е водач на опозицията“, казва в Техеран един политолог.

Докато се ширят такива опасения, политикът реформатор Расул Монтаджабниа съветва Рохани да не позволява да бъде сплашван. „Той трябва винаги да знае, че Бог и хората стоят зад него“, казва Монтаджабниа.

Друг политик от реформаторския лагер го предупреждава да не прави компромиси. „Ако той ги прави, сам ще се превърне в политическа марионетка“, казва Ахмад Ширзад.

Икономическата криза и изолацията на Иран произтичат от спора на международната общност с Техеран за неговите ядрени програми. Изолацията ще остане, докато ислямската република отказва да покаже пред другите правителства, че не разработва ядрени оръжия. Ахмадинеджад настояваше, че ядрените програми на Иран са само с мирна цел, но отказваше да предостави доказателства. Това доведе до санкции, включително петролно ембарго, което намали наполовина стойността на иранската валута и срина икономиката.

„Много неща зависят от важните преговори по ядрения спор“, каза Рохани, който в продължение на десет години бе главен преговарящ на Иран в ядрените разговори със Запада.

Ключова роля за това може да играе бившият посланик в ООН Мохамад Джавад Зариф, когото Рохани номинира за външен министър и като човек, който да върне в релси ядрените преговори. Зариф може да приближи Рохани и до една друга цел: възстановяването на дипломатическите отношения със САЩ, скъсани по времето на иранската революция през 1979 г. „След прекараното време в Ню Йорк той сигурно има точните контакти“, казва един чуждестранен дипломат в Техеран.

Сред политиките, които е малко вероятно да се променят по времето на Рохани, е конфликтът в Близкия изток, „защото сред елита има идеологически консенсус относно Израел“, казва професор Мохамад-Джавад Рандшкеш. Иран отказва да признае Израел и враждебността към еврейската държава е непоклатима доктрина на иранския режим. Рохани няма да може да промени много в тази насока.

Същото може да се каже и за сирийската гражданска война, в която Иран е ключов съюзник на президента Башар ал Асад.

Най-многото, което Рохани може да промени, е реториката, като се изразява попредпазливо от Ахмадинеджад, предизвиквал възмущение по света с изказванията си, че Израел трябва да бъде изтрит от картата и че Холокостът е измислица.

Още по темата: Идва ли с Рохани нова ера на управление в Иран?

Хасан Рохани дойде на власт с обещания за нова ера в Иран, отбелязва британският в. „Дейли телеграф“. Под нова ера той разбира управление, донимирано от принципите за честност, доверие, справедливост и отхвърляне на екстремизма, допълва изданието.

Рохани идва на власт с предложение към Запада за диалог, но на равна нога, а не чрез притискане на Иран чрез санкции, посочва френският в. „Монд“. Рохани поиска от Запада диалог въз основа на принципа на взаимното уважение, отбелязва в. „Вашингтон пост“.

Рохани твърди, че ще въплъщава управление на умереността, на надеждата и на предпазливостта, чиито усилия ще бъдат насочени в борбата с корупцията, бедността и дискриминацията, посочва британският в. „Гардиън“. Изданието акцентира и върху обещанието на Рохани за повече права за иранските жени.

Рохани представи правителство от познати лица, което все още предстои да бъде одобрено от парламента, отбелязва в. „Ню Йорк таймс“. В кабинета доминират технократите, които преди това са заемали постове при умерения президент Али Акбар Хашеми Рафсанджани, допълва изданието. Сред протежетата на Рафсанджани например е министърът на петрола Биджан Намдар Занганех, който е смятан за модернизатор на иранската петролна промишленост и който покани западните компании да работят в Иран.

Предложението за влиятелния пост министър на промишлеността и мините е за Мохамад Реза Нематзадех, който е бивш член на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция и който сега е категорично против те да се месят в икономиката на страната.

Изборът на Рохани за външен министър – Джавад Зариф – породи най-голяма изненада. Петдесет и три годишният Зариф е живял половината от живота си в САЩ, говори свободно английски език и от 2002 г. до 2007 г. беше посланик на Иран в ООН. Той беше и част от екипа на Рохани в преговорите за иранската ядрена програма, който през 2003 г. договори с европейските страни временния мораториум върху обогатяването на уран. Според анализатори тези назначения показват намерението на Рохани да извърши промяна във вътрешните и международните дела, посочва „Ню Йорк таймс“.

В интервю за в. „Стампа“ Мохамад Мохадесин от базирания в Париж Национален съвет на иранската съпротива, представляващ светската иранска опозиция в изгнание, предупреждава, че всички смятат Рохани за лицето на промяната, но не бива да се забравя, че неговата кандидатура за президент беше издигната и подкрепена от иранския духовен лидер аятолах Али Хаменей именно защото Рохани даде гаранции, че няма да променя настоящия баланс във властта, посочва представителят на светската опозиция в изгнание.

Той подчертава, че във всички случаи Рохани ще е по-добър президент от Махмуд Ахмадинеджад, но посочва, че трудностите за управлението му ще дойдат по две причини – от една страна, ширещата се корупция, която прави невъзможно каквото и да е разумно използване на ресурсите и от друга – безумните инвестиции във въоръжените сили, в иранската ядрена програма, в износа на тероризъм и в подкрепата за Хизбула в Ливан и за режима на Башар Асад в Сирия.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.