СофияПловдивВарнаБургасРусе

Когато аферите подкопават демокрацията

Денят, в който бившият италиански премиер Силвио Берлускони беше осъден за данъчни измами, испанският премиер Мариано Рахой даваше обяснения пред парламента по подозренията в незаконни премии. Това съвпадение подчертава до каква степен „аферите“ тровят политическия живот на континента с риск да разруши доверието в демокрацията.

Уви, това са сцени, които се разиграват почти всеки ден в политическия живот на Европа. Лидери, понякога на най-високо държавно равнище, са обвинявани в корупция, изневеряване на принципите на етиката или в незаконно финансиране на техните партии.

По-малко от 10 месеца преди изборите за Европейски парламент, които ще се състоят на 25 май 2014 г., във Франция, Италия и Испания подобни факти подхранват недоверието на обществото към политиците и вредят на демокрацията.

В Италия Касационният съд потвърди окончателно на 1 август осъдителната присъда от 4 години затвор срещу Силвио Берлускони заради данъчни измами. Благодарение на амнистия, приета през 2006 г., присъдата на Кавалера, който беше три пъти министър-председател, се намалява на 1 година. А заради напредналата си възраст 76 години , Берлускони няма да се озове зад решетките. Но фактите, приписвани на бившия премиер, показват до каква степен италианската политическа система е гангренясала и изтощена.

В Испания монархията е подкопана от скандали. Премиерът пък трябваше на 1 август да направи унизителна изповед пред депутатите. Без да успее да ги убеди, Мариано Рахой отрече всички обвинения на бившия ковчежник на партията си Луис Барсенас, който от края на юни е в затвора заради данъчни измами и който направи разкрития за предполагаемо незаконно финансиране на Народната партия.

Рахой призна само, че е допуснал една грешка – тази, че се е доверил на Барсенас. Той се опита да спре ерозията на имиджа на Испания. Социалистическата опозиция поиска оставката му, но тя така и не успя да стегне редиците си след изборното поражение от ноември 2011 г., довело до падането от власт на партията на Хосе Сапатеро.

Франция за жалост не се радва на по-добър имидж със своя ежедневен дан от най-разнородни афери, засягащи в различна степен левицата и десницата. Един от министрите – Жером Каюзак, месеци наред лъжеше президента на Републиката и обществото относно съществуването на негова сметка в Швейцария.

Признанието му, малко след оставката му, предизвика истинско политическо земетресение. Конституционният съвет пък обяви за невалидни сметките за предизборната кампания на Никола Саркози, защото той не е спазил правилата на играта, на които би трябвало да е гарант.

Във Франция аферите се множат в дясното пространство, засягайки галактиката Саркози и в лявото пространство, където влиятелни социалисти са обвинявани в корупция. Този разрастващ се феномен засилва недоверието на обществото и всичко това е в полза на Националния фронт.

В обхваната от криза Европа, където синистрозата напредва с всеки ден, случаите на Италия, Испания и Франция, без дори да споменаваме за тези на Румъния и България, ни оставят с една доста потискаща представа за тези демокрации.

През май допитване на ИПСОС по поръчка на компанията „Публисис“, в което участваха 6198 души, показа обезпокояващи резултати. На въпроса кой предлага най-конструктивни решения за изход от кризата, едва 21 процента, 19 процента и 15 процента съответно във Франция, Испания и Италия са посочили правителството си срещу 45 процента в Германия.

Ако този зловреден политически климат продължава, имаме основания да се притесняваме, че през май 2014 г. популистите могат да извлекат дивиденти от него.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.