Президентът на Иран Хасан Рохани предложи експертен кабинет

Джон Хеминг
Ройтерс

Хасан Рохани. Снимка: от тв екрана

Като подбра министри, известни повече с опита, отколкото с политическите си въгледи, президентът Хасан Рохани предложи кабинет, който представлява рядкост за иранската политика, тъй като удовлетворява както реформистите, така и консерваторите.

Президентството на Рохани породи надежди в дипломатическите кръгове, че умереният духовник с връзки във всички – често враждуващи – политически партии в Иран може да бъде някой, с когото Западът да е в състояние да разговаря и най-малкото да уталожи напрежението в спора за ядрената програма.

Вероятно стараейки се да се възползва от прилива на добра воля, Рохани представи списъка си с министерски номинации на парламента веднага, след като положи клетва в неделя.

Консервативните съюзници, така наречените „принципалисти“, които Рохани победи в изборите през юни, все още имат надмощие в парламента. Първото предизвикателство пред президента ще бъде да ги накара да одобрят всичките му министри.

Но Рохани има дълг към официално извадените от играта, но по-популярни реформисти, които оттеглиха от изборите своя кандидат в последната минута и подкрепиха кампанията на Рохани.

„Удовлетворяването на една единствена партия в Иран чрез номинациите за кабинета само по себе си е трудна задача. Удовлетворяването на всички партии може да се сравни с подреждането на кубче на Рубик“, казва Меир Джаведанфар, анализатор за Иран в Интердисциплинарния център в Израел.

Най-впечатляващият избор в кабинета на Рохани е Мохамад Джавад Зариф, който е предложен за външен министър.

Бивш посланик в ООН, Зариф е участвал в тайните задкулисни преговори със САЩ през последните три десетилетия и номинацията му е ясен сигнал, че Рохани иска да възстанови каналите, които бяха затворени при управлението на твърдолинейния му предшественик Махмуд Ахмадинеджад.

Образованият в САЩ Зариф е бил на служба както по времето на прагматичния президент Акбар Хашеми Рафсанджани през 90-те години, така и при реформатора Мохамад Хатами, преди да се оттегли в научните среди след идването на власт на Ахмадинеджад през 2005 г.

Друго голямо име е Биджан Занганех, избран от Рохан за министър на петрола. Уважаван от колегите си в ОПЕК, Занганех също е бил на служба и при Хатами, и при Рафсанджани.

Тези номинации контрастират с ерата на Ахмадинеджад, когато политическата лояност се ценеше повече от професионализма и опитни дипломати и други държавни служители бяха отстранявани от министерствата, за да отворят място на съюзниците на президента, много от които имаха малък опит.

И макар че малцина се съмняват в дипломатическите умения на Зариф, той може да се стори на някои членове на парламента прекалено близък до реформисткия лагер .

Същото може да се каже за Занганех и за Мохамад Али Наджафи – технократът, предложен за министър на образованието, който посети върховния водач аятолах Али Хаменей, за да представи възгледите на лидерите на реформистката опозиция и беше поставен под домашен арест след антиправителствените протести, последвали президентските избори през 2009 г.

Един опозиционен уебсайт обаче съобщи миналата седмица, че преди да представи списъка с членовете на кабинета, Рохани го е показал на Хаменей. Ако това е вярно, парламентът едва ли ще отхвърли номинациите, тъй като те ще са били предварително одобрени от върховния водач – най-влиятелната фигура в Иран.

През 2005 г. парламентът отхвърли редица кандидати на Ахмадинеджад за постовете на външен и петролен министър, но засега изглежда като цяло благосклонен към предложенията на Рохани за министри.

„За щастие д-р Рохани предложи един опитен и приемлив за парламента кабинет“, заяви консервативният депутат Алаедин Боруджерди, цитиран от парламентарната новинарска агенция. „Преобладаващото“ мнозинство от номинациите ще бъде одобрено, прогнозира той.

В седмиците след избирането му, твърдолинейните консерватори упражниха натиск върху Рохани да изключи реформистите, опетнени от протестите след спорното преизбиране на Ахмадинеджад за президент през 2009 г.

Натискът вероятно е убедил Рохани да се въздържи да предложи откровени реформисти в кабинета си.

„По-голямата част са центристки фигури, известни повече с технократските си познания, отколкото с политическия образ на „реформисти“, свързани с периода на Хатами“, коментира Мехран Камрава от университета „Джорджтаун“ в Катар.

„Усещането ми е, че при сглобяването на списъка с номинациите, Рохани е искал да осигури гладкото им минаване през парламента“, смята Камрава.

Реформаторски настроените политици, които през последните четири години бяха изключени от предните позиции в политиката, а много от тях попаднаха в затвора или излежаха присъди зад решетките, заявиха, че като цяло са доволни от номинациите.

„Кабинетът, който той предложи, е един експертен, високо образован кабинет“, смята бившият депутат реформист Есмаил Герами-Могадам. „Той избра реформисти и принципалисти, чиито досиета наистина показват, че са умерено настроени.“

Мнозина бяха изненадани от отсъствието на бившия президент Хатами от церемонията по встъпване в длъжност. Почти пълната липса на отявлени реформисти от кабинета беше също изненадваща като се вземе предвид, че тяхната подкрепа помогна на Рохани да спечели изборите.

„Маргинализирането на открито реформистките политици прави впечатление“, казва проф. Али Ансари от шотландския университет „Сейнт Ендрюс“.

„Другото, може би по-тревожно развитие извън кабинета е, че много от твърдолинейните консерватори остават по местата си. Не бива да пропускаме колко много неща не се променят, докато съсредоточаваме вниманието си върху Рохани“, предупреждава проф. Ансари.

Макар че и в кампанията, и в речта си за встъпване в длъжност Рохани говори много за правата на жените, той не предложи нито една жена в кабинета си. Дори Ахмадинеджад имаше една жена министър.

Мустафа Пурмохамади, номиниран от Рохани за министър на правосъдието, е обвинен от правозащитната организация „Хюман райтс уоч“, че е участвал в тричленния комитет, разпоредил груповата екзекуция на затворници в печално известния техерански затвор „Евин“ през 1988 г.

Правозащитните организации твърдят, че по заповед на аятолах Рухола Хомейни в края на войната между Иран и Ирак хиляди политически затворници са били екзекутирани, много от тях без съдебен процес.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.