СофияПловдивВарнаБургасРусе

Какво ще стане с традиционните британски вестници?

Вестниците се продават, когато има новини. Сюжетите, свързани с раждането на наследника на британския кралски престол, донесоха, както и се очакваше, положителни емоции и оживление сред собствениците на вестници и периодични печатни издание: хората следяха това събитие и купуваха вестници, както никога до този момент. Само че ако разглеждаме не частния епизод от днешния ден, а глобалната тенденция в перспектива, то британските експерти съзират очевидни признаци на спад на интереса към печатните издания. За периода от 2008 година досега общият тираж на британските общонационални вестници е спаднал с една четвърт.

Налага се констатацията, отбелязват експерти на списание „Икономист“, че в много по-голяма степен отколкото в САЩ, например, или дори в Япония, а и повечето страни в Европа, изданията на Острова зависят от нередовните си читатели, които ги купуват от будките. А това, според анализатори в Лондон, са лоши новини: по-лесно е да се откажеш от навика си всеки ден да купуваш вестник, отколкото да се отмени абонаментът. Някои вестници обаче се опитват да променят това поведение на читателите.

Вестниците „Дейли телеграф“, „Файненшъл таймс“, „Гардиън“, „Индипендънт“ и „Таймс“, а също и едноименните им неделни издания, на които се пада около една пета от общия тираж на вестниците във Великобритания, се стремят да разширят аудиторията си от абонати и дори постигат известен успех. Според данни на компанията за пазарни проучвания Enders Analysis от декември 2008 година до май 2013 година делът на вестниците, получавани по абонамент, е нараснал от 26% до 41%. „Дейли телеграф“, който по-дълго от останалите действа за разширяване на аудиторията си от абонати, раздава безплатно електрически четци Kindle на хората, които се абонират за вестника за една година. Други печатни медии предлагат на абонатите си значителни намаления и срещу незначително доплащане предоставят достъп до електронната версия на изданието.

Агресивните оферти обаче водят до спад на приходите, но пък установяването на пряк контакт с читателите е в интерес на медиите, макар че повечето абонати получават вестника, отивайки в павилиона и представяйки специален валчер или доплащат за доставката му. Чрез абонамента вестникът получава допълнителна информация за читателя, за неговите навици и интереси. Това, разбира се, може да бъде използвано при продажбата на реклама или налагането на пазара на такива стоки и услуги като вина, туристически пътешествия или от агенции за запознанства за целевия сегмент потребители – читатели.

Заслужава си да отбележим, че абонаментът за онлайн изданията набира популярност. Според данни на оксфордския Reuters Institute 9% от британските читатели плащат за новини чрез интернет, а това е с 5% повече, отколкото през 2012 година. През март 2013 година „Телеграф“ въведе система за платен достъп до информация, която е аналогична на използваната от изданието „Икономист“. През август вестник „Сън“, който е собственост на компанията News UK (преди това News International) на Рупърт Мърдок, пръв сред масовите всекидневници преминава към изцяло платен достъп до интернет версията си. За да привлече и задържи абонатите, изданието им предлага допълнителни възможности и материали, коментира Майк Дарси, ръководител на News UK, който е усвоил тези методи, работейки в компанията BSkyB. „Сън“ ще иска такса за достъп до видеозаписите на мачовете на английската първа лига, чиито ексклузивни права за цифрово излъчване той придоби.

Дори изданията с безплатни сайтове като популярния „Мейл онлайн“ (уебсайта на вестник „Дейли мейл“) и „Гардиън“ вземат такса за приложенията за планшети. „Каквото и да се говори, ние никога не сме се отказвали от платения достъп“, казва Андрю Милър, ръководител на Guardian Media Group.

За съжаление абонаментът за електронни и печатни издания не може напълно да компенсира спада на приходите от реклами в печатните издания. През тази година приходите от реклами във вестниците се очаква да бъдат 2,1 млрд. брит. лири (3,2 млрд. щ.д.), което е близо два пъти по-малко, отколкото през 2005 година. Вестник „Таймс“, който е собственост на Рупърт Мърдок, губи приходи въпреки въвеждането на платения достъп до материалите на уеб сайта. Регионалните издания, които печелят повече от тематични обяви, са в още по-плачевно положение. През януари 2013 година във Великобритания е имало 1054 регионални вестника, а това е близо 18% по-малко, отколкото през 2008 година. При общонационалните издания такъв значителен спад все още не се наблюдава.

Във Великобритания се издават 12 централни вестника, а в САЩ, чието население е близо пет пъти по-многобройно, те са само три. Някои издания като „Дейли телеграф“ са стабилни във финансово отношение. Според експертите на „Икономист“ обаче във Великобритания има прекалено много вестници и те се конкурират за прекалено малобройна аудитория, особено ако се вземе предвид широкото разпространение на безплатните издания като „Ивнинг стандард“.

Този вестник, който е собственост на (руския милиардер Александър) Лебедев, се конкурира с „Индипендънт“; ръководството на изданието заявява, че е готово да отнеме читателската аудитория и рекламодателите на конкурента, ако той бъде разорен. При все това обаче вестниците във Великобритания засега могат да останат над водата и то много години напред. „Вестниците в страната ни донякъде напомнят футболните клубове“, коментира Марк Оливър от консултантската компания за връзки с обществеността Oliver & Ohlbaum. Колкото и парадоксално да изглежда, Марк Оливър напълно справедливо отбелязва: „Винаги ще се намери някой милиардер да ги купи“.

Такава е фактологията на „Икономист“. Нещата обаче не се ограничават само със суха статистика. „Икономист“, „Дейли телеграф“, „Файненшъл таймс“ и други британски издания от световно равнище са проекция на влиянието на Обединеното кралство в целия свят, а това е особено важно в условията на борбата за световното медийно пространство, чиито свидетели сме днес. Напълно очевидно е, че от това какви новини и особено по какъв начин се поднасят на читателя, зависи позиционирането, авторитетът и външната политика на страната. А това е много по-сериозно от показателя „доходност на изданията“.

Напоследък Великобритания изненадана установява наличието на конкуренция там, където нейните издания, със сякаш непоклатим авторитет и световно влияние, се чувстваха недосегаеми: в страната значително намаляха алтернативните гледни точки. И ако засега екипи с други позиции изключително трудно могат да заемат позиции в пространството на печатните медии в Обединеното кралство, то електронните медии вече забелязват тревожни признаци за британските медийни групи. Успехът на Russia Today, например, която трайно запазва трето място по популярност сред телевизионните канали във Великобритания, говори за това, че на хората им се иска да чуят и видят нещо повече, различно от предлаганото, на практика солидарно, от британските издания.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.