СофияПловдивВарнаБургасРусе

Афганистанските талибани изпращат смесено послание

Талибан. Снимка: афнюз

Никой не е виждал, нито чувал нещо за водача на талибаните молла Мохамед Омар, откакто той, яхнал мотоциклет, избяга от село в Южен Афганистан три месеца след американската инвазия през 2001 г. Така че посланието от пет страници, разпространено по имейл от негово име преди празника Айд ал Фитр за края на Рамазана, би трябвало да се разглежда по-скоро като програмно, отколкото като лично изявление. Доколко посланието на моллата – независимо дали присъствието му е виртуално или физическо – е насърчително за подновяването на преговорите в Доха, е въпрос на интерпретация.

Талибанският лидер отново заяви, че приема ключово искане на САЩ Афганистан да не бъде използван за база за заплахи към други страни. Той отрече твърденията, че талибаните се опитват да монополизират властта и отбеляза, че движението подкрепя „правителство със широко представителство, ръководещо се от ислямските принципи“. Всичко това е добре, макар че е възможно талибаните да позират като правителство в изчакване – същата крайна позиция, която торпилира откриването на политическото представителство на талибаните в Доха по-рано тази година.

Може да се твърди, че ако умерените в движението бяха сериозни в обявените от тях намерения на среща с представители на академичните среди, те нямаше да пропилеят политическия капитал, който натрупаха пред външния свят с действията, оказали се голям рекламен трик – откриването на представителство с флаг, химн, символите и името на групировката от времето, когато тя управляваше страната; това бе фрапантна демонстрация, целяща да накара президента Хамид Карзай да поднови преговорите.

Сега вече има много доказателства в подкрепа на виждането, че умерено или прагматично крило при талибаните съществува – хора, които активно се стремят към преговори и които – нещо от ключово значение – се ползват с подкрепата на ръководството. Те помнят гражданската война, споделят желанието да се избегне международната изолация и волята да бъдат част от правителство, което ще получи както чуждестранно признание, така и финансова помощ от чужбина.

Това са големи цели и те изискват продължителни преговори, не толкова с американците, колкото с афганистанския съвет на старейшините (джирга), посветен на помирението. Трябва ли те да бъдат пожертвани заради еднократна сензация – освен ако целта не беше да се покаже на гневните полеви командири, че те могат да подкрепят каузата и от удобните хотелски стаи в Доха?

От друга страна голяма част от посланието на моллата обещава талибаните да се бият и след 2014 г., когато присъствието на чуждестранните войски ще е ограничено. Моллата призовава също афганистанците да бойкотират президентските избори догодина, макар че не казва изрично, че талибаните ще ги саботират.

Мирните преговорите в Доха трябва да бъдат възобновени и да се водят на всички равнища. Струва си да се продължава, дори ако, както изглежда, талибаните се подсигуряват двойно. Талибаните може би чакат да видят какво ще е положението след 2014 г. – след изтеглянето на коалиционните сили и президентските избори, но това не би трябвало да е причина да спре търсенето на стимули за прекратяване на тази война.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.