Путин и „оста на злото“

Путин не пое риска да направи посещение в Техеран, да не би да разгневи за пореден път Запада – при все че Русия има желание да подкрепи Иран. Защото федерацията няма готовност за нова студена война, камо ли пък за гореща. А нещата са тръгнали точно в тази посока.

* * *

Президентът на Русия Владимир Путин не присъства на церемонията по встъпване в длъжност на иранския си колега Хасан Рохани. Двамата няма да се срещнат и в иранското пристанище Бендер Ензели, включено в предстоящата обиколка на руския държавен глава из държави от Каспийския басейн. Този разговор обаче бе отказан от иранските власти, според които би било уместно Путин да посети именно Техеран. Съответно Путин и Рохани навярно ще се видят най-рано през септември в Бишкек, на лидерската среща на ШОС. Иранците има защо да се засегнат.

Това поставя множество въпроси. И най-вече защо Путин не е заминал за Техеран.

Експерти предполагат, че руският лидер не поема риска да обещава на иранците каквото и да било без предварителни консултации със САЩ. А в Техеран все ще се наложи да им обещае нещо, така че първо иска да си поговори в Москва с президента на САЩ Барак Обама. Неговото посещение е насрочено за септември, но може и да се провали заради случката със Сноудън.

При все че Москва хвърли труд и откри компромисен вариант – даде на Сноудън временно убежище, западните медии съзряха тук „глобално неподчинение от страна на Русия“. В този контекст руският държавен глава явно не желае да дразни Запада, който би приел посещението му в Техеран за доказателство, че Москва последователно провежда курс към конфронтация. Което, естествено, не е вярно.

Прочее, отказът на Путин да замине за Техеран изглежда като опит да балансира неприятния случай със Сноудън, удължавайки „захлаждането“ в руско-иранските отношения след провала на договорените доставки на зенитно-ракетни комплекси С-300 за Иран. Техеран впрочем е убеден, че сделката се провали заради натиск върху Русия от страна на Израел и САЩ. Вече е минало време и сега Москва може би ще склони да достави на Иран ракетни комплекси „Антей-2500“.

Междувременно иранското издание „Iranian Diplomacy“ напомня, че руско-иранското военно сътрудничество далеч надхвърля историята с ракетите С-300 – Русия е доставяла на Иран изтребители МиГ-29 И Су-24. Освен това иранската армия е въоръжена с руски танкове, а те имат нужда от техническо обслужване и резервни части. За всичко това със сигурност щеше да се преговаря в Техеран, а Путин явно избягва въпросните теми.

„В светлината на днешната криза мнозина руски специалисти смятат, че щетите на Русия от спирането на сътрудничеството с Иран са от 11 до 13 милиарда долара“, пише иранският печат. И прави следния извод: в крайна сметка Путин ще обсъди с Рохани продажби на модерни оръжия за Иран, тъй като руският икономически растеж намалява.

Русия формално не се е включила в антииранските санкции на Запада, но де факто волю-неволю участва в тях и същевременно полага усилия да намали напрежението в региона, за да не допусне катастрофален развой на събитията. Антииранската коалиция в Съвета за сигурност на ООН обаче набира сили и за Русия става все по-трудно да балансира ситуацията.

След като Рохани пое властта, нещата може да се променят, както се надяват всъщност и самите иранци. Защото освен сигурността в прекия смисъл на думата те имат интерес да се подобри и икономическото положение в страната, да се повиши жизненото равнище, спаднало заради санкциите.

Освен това Иран трябва да уравновеси някак милиардните доставки на най-нови израелски оръжия за Азербайджан – в момента се влошават отношенията на Баку и с Техеран, и с Москва. А за Русия е важно да укрепи позициите си в Иран като допълнителен лост за натиск върху Армения – ръководството й нескрито се стреми на есенната лидерска среща на Източното партньорство във Вилнюс да сключи споразумения за свободна търговия и асоцииране с ЕС .

Ако съдим по иранския печат, Техеран очаква от бъдещата среща Путин-Рохани и практически действия, определящи юридическия статут на Каспийско море и регламентиращи подялбата на местните запаси от горива. И то без да се допуска военно присъствие на държави от НАТО в Каспийския басейн. Тук всъщност Русия и Иран са на едно мнение. Също както и по решаването на сирийския проблем, те държат по-специално Башар Асад да запази своя пост.

Нещата естествено не опират само до сирийския въпрос, той дори не е най-важният. Развивайки връзките си с Иран, Русия получава възможността да укрепва позициите си в целия близкоизточен регион, към който напредват все по-интензивно САЩ и Турция. Същевременно обаче, водена от стратегическите си интереси, Русия не бива да допусне превръщането на Иран в супердържава, дори от регионален мащаб.

Трябва да има яснота и по друг въпрос – участието на Иран в Шанхайската организация за сътрудничество. Въпросът за разширяване на ШОС по принцип е решен; очаква се това да стане чрез включване на Иран, Индия и Пакистан (днес наблюдателки, б. р.). Според някои Иран няма да стане фактор, подсилващ организацията, а напротив, може да тласне Русия и Китай по-близо до военен конфликт със Запада. Съответно заради Запада и двете държави днес кажи-речи странят от Иран. От друга страна обаче евентуалният удар срещу Иран безспорно ще предизвика страшна катастрофа в целия регион – лесно е да го нанесеш, но как после да излезеш от положението?

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.