Камерън иска премахване на целта за „все по-тесен съюз“ от европейските договори

Ройтерс

Отдавнашната политическа гражданска война във Великобритания по въпроса за Европа се отнася колкото до същината, толкова и до символите.

Съветниците на премиера Дейвид Камерън търсят един или два символични трофея, които той може да поиска при предоговарянето на европейските договори, преди на обещания за 2017 г. референдум да призове британците да подкрепят оставането на Обединеното кралство в Европейския съюз.

Според източник, запознат с мнението на лидера на консерваторите, Лондон иска да се премахне или промени целта за „все по-тесен съюз“, спомената в преамбюла на европейските договори още от учредителния Римски договор през 1957 г.

За мнозина британци тези три думи въплъщават едно неотклонно еднопосочно движение, при което националният суверенитет отслабва за сметка на Брюксел, а необявената крайна цел е европейска свръхдържава.

„Все по-тесен съюз“ отдавна е като червен флаг за Джон Бул, патриотичният английски карикатурен персонаж, загърнат в „Юниън Джак“ (националният флаг на Обединеното кралство), който смята, че през 1973 г. неговата страна е встъпила в общ пазар, но се е оказала въвлечена в едно все по-натрапчиво европейско управление.

„Разбираме и уважаваме правото на другите да поддържат ангажимента си към тази цел. Но за Великобритания – а може би и за други – не това е замисълът“, заяви Камерън през януари.

Неговите помощници се надяват смущаващата фраза да бъде изхвърлена от договорите или да се уточни, че тя се отнася само до онези държави – най-вече от еврозоната – които искат да осъществят по-тясна интеграция.

Бившият френски президент Никола Саркози отбеляза точно такава семантична победа през 2007 г., когато успя да постигне премахването на понятието „свободна и неограничена конкуренция“ от основните цели на ЕС в Лисабонския договор. Това не промени нищо в европейския закон за конкуренцията.

Друг символ според Лондон е концепцията за „европейско гражданство“, въведена с Договора от Маастрихт от 1992 година. За британските суверенисти (и за юристите от Форин офис) европейците са граждани на своята национална държава, а не на ЕС.

На практика „европейското гражданство“ предоставя малко права извън възможността гражданите на ЕС, които пребивават дългосрочно в друга държава членка, да гласуват на местните избори и на изборите за Европейски парламент в тази държава.

Но то означава, че британците, както и останалите граждани на ЕС, носят тъмночервени паспорти с надписа „Европейски съюз“, щампован на предната корица над „Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия“ и кралския греб.

Източникът ни твърди, че връщането на традиционния черен британски паспорт без обидното „Европейски съюз“ би могло да бъде друга символична победа на Камерън.

В реч в Берлин през май външният министър Уилям Хейг посочи някои от основните области – най-вече в социалното законодателство, където Великобритания иска промяна в същината на европейските правила.

Британците не могат да разберат „защо Брюксел трябва да се намесва при определянето на продължителността на работния ден на младите лекари или защо на някой от друга страна членка му е разрешено да продължава да иска социални придобивки от Обединеното кралство, дори след като се е върнал в собствената си страна“, каза Хейг.

Британските правила за ограничаване на достъпа на европейски мигранти до социалната система вкара Лондон в юридически спор с Европейската комисия.

Отмяната или разхлабването на европейските правила, които ограничават продължителността на работната седмица до 48 часа, гарантират на работниците 11 часа почивка на всеки 24 часа и предоставят на временно наетите същите права като на постоянния персонал, са първостепенни приоритети, заявяват британски представители.

Няколко други държави от ЕС – най-вече измежду централно- и източноевропейските страни, които се присъединиха към Съюза през последното десетилетие, също искат промени в законодателството за работното време.

Но за страните от западноевропейското ядро като Франция и Германия тези правила са сред малкото социални постижения, които балансират ориентирания към бизнеса икономически дневен ред на ЕС.

„Социална Европа е мъртва“, твърди близкият до Камерън източник. „Хората в Европа смятат, че Великобритания я уби с източното разширяване. По някакъв начин ние действително го направихме като вкарахме тези източноевропейските страни, а те започнаха да тикат тази политика към дъното.“

Камерън казва, че освен това иска да довърши изграждането на единния пазар, да намали евробюрокрацията и да увеличи ролята на националните парламенти. Но той едва ли ще настоява за изпълнение на отдавнашните искания за ограничаване на Общата селскостопанска политика и освен това е изправен пред съпротивата на европейските партньори, които се дразнят от това, че Великобритания подбира в кои европейски политики да участва.

Като жест към евроскептичните консервативни депутати миналата година правителството обяви, че ще поиска изключения в националното прилагане на над 130-те мерки за сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешния ред, предвидени в Лисабонския договор.

С по-малко фанфари миналия месец правителството дискретно поиска да се присъедини към прилагането на 35 от тези мерки, включително Европейската заповед за арест, която позволява прехвърлянето на заподозрени от една в друга държава членка без да се прибягва до дългите процедури за екстрадиране.

Френски правителствен източник заяви, че заместник министър-председателят Ник Клег от проевропейската партия „Либерални демократи“, която е по-малкият партньор в коалицията на Камерън, е телефонирал на френския премиер Жан-Марк Еро, за да потърси неговата подкрепа за желанието на Великобритания да й позволят да избира към кои мерки да се присъедини.

„Клег обясни, че това е много чувствителен вътрешен въпрос и Камерън е искал да се върне към прилагането на мерките само в седем или осем области, но самият Клег се е борил Великобритания да се обвърже с повече“, казва френският източник.

Точно колко чувствителен е европейският дебат стана ясно от начина, по който правителството без много шум оповести първите три доклада от поредица, целяща да проучи как членството в ЕС се отразява на Великобритания.

То изчака, докато парламентът излезе във ваканция и публикува мащабните изследвания без пресконференция или придружително политическо обобщение точно в деня, когато се роди кралското бебе.

Проевропейците приветстваха основното заключение, че британската икономика е спечелила значително от членството в единния пазар на ЕС, докато евроскептичната преса предпочете да отбележи нарастващите разходи от прилагането на европейските правила за британския бизнес.

Някои критици на членството в ЕС твърдят, че изследванията са пропуснали най-важното: загубата на националния суверенитет, която според тях е по-важна от икономическите аргументи.

Найджъл Фараж, лидерът на британската Партия на независимостта, която привлече множество консервативни гласове чрез кампанията си за излизане на Великобритания от ЕС, отхвърли изследването като го нарече „едно цинично и безполезно упражнение в пиар“.

Това съревнование между анализа „цена – печалба“ и основни идеологически понятия предопределя една ожесточена и несигурна кампания за референдума, ако консерваторите спечелят парламентарните избори през 2015 г.

„Който спечели изборите, ще спечели и спора за ЕС“, писа британският политически блогър Джон Уорт (www.jonworth.eu).

В търсенето на промяна в договорите на ЕС, която би могъл да продаде на гласоподавателите, Камерън разчита на подкрепа от германския канцлер Ангела Меркел, понеже Берлин цени британската роля в подкрепа на свободния пазар като баланс на френския интервенционизъм и търговски протекционизъм.

„Германия се страхува да се обвърже с Франция“, казва източникът, близък до британския премиер.

Но той признава, че дори Великобритания да успее да постигне промени в символите и същината, резултатът от вота за оставането й в ЕС далеч не е сигурен. Не на последно място, защото лагерът в подкрепа на членството може лесно да бъде описан като космополитен елит, който е изгубил връзка с хората.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.