САЩ – Русия: Допирните точки намаляват постоянно

Асошиейтед прес

Путин и Обама на срещата на Г-8. Снимка: официален сайт

Допирните точки между САЩ и Русия – и между президентите Барак Обама и Владимир Путин – намаляват постоянно въпреки прехваленото „рестартиране“ на отношенията между противниците от Студената война. И току-що намаляха още.

Поредният удар върху подобряването на отношенията беше нанесен в сряда, когато Обама, ядосан от решението на Путин да даде временно убежище на изнеслия данни от Агенцията за национална сигурност Едуард Сноудън, отмени личната си среща на върха с руския лидер. Министрите на отбраната и на външните работи на двете страни ще се срещнат във Вашингтон тази седмица, но Обама няма да посети Москва идния месец.

Решението за Сноудън е само най-новия от споровете, които Белият дом изброи като признаци за липсата на напредък в последно време. САЩ и Русия имат разногласия за гражданската война в Сирия, смазването в Русия на гражданските права, американския план за противоракетна отбрана за Европа, търговията, глобалната сигурност, човешките права и дори осиновяването на руски деца от американци.

„Разгледахме ползата от срещата на най-високо равнище в светлината на множеството проблеми и множеството предизвикателства, с които се сблъскваме и решихме, че няма особен смисъл от провеждането на тази двустранна среща в Москва през септември“, заяви говорителят на Белия дом Джей Карни пред репортери, връщащи се с Обама на борда на „Еър форс 1“ от посещение в Калифорния.

Карни отбеляза, че САЩ и Русия си сътрудничат по други въпроси, включително доставките за американските войски в Афганистан и заяви, че отношенията им „не трябва да се разглеждат изцяло в черно и бяло“. „Даже когато постигнем напредък в някои области на нашите отношения с Русия, продължаваме да срещаме несъгласия в други области, и аз очаквам, че това ще е така и за в бъдеще“.

Кремъл отговори бързо на отмяната на срещата, като изрази собственото си разочарование и упрекна Вашингтон, че е неспособен да развива отношения с Москва „на равноправна основа“. Съветникът на Путин по външната политика Юрий Ушаков добави, че решението „очевидно е свързано“ със случая Сноудън, ситуация, която според него не е създадена от Русия.

Макар че Сноудън може да е бил непосредствения катализатор за отмяната на срещата на върха, корените на новите несъгласия между САЩ и Русия датират от преди повече от година, когато Путин си върна президентския пост. При връщането си на власт, той възприе дълбоко националистическа и по-открито конфронтационна позиция спрямо САЩ, отколкото избрания му наследник Дмитрий Медведев, чието управление от 2008-2012 г. приблизително се застъпи с първия мандат на Обама в Белия дом.

Докато Медведев се въздържа при гласуването на резолюция на Съвета за сигурност на ООН, която позволи въздушни удари на НАТО в Либия, Путин отхвърли настойчивите искания на Вашингтон да позволи на световната организация да наложи дори минимални санкции на режима на президента Башар Асад. В същото време, правителството на Путин продължи да снабдява с оръжия своя съюзник Асад. То не е изпълнило и обещанието си да убеди Асад да изпрати представители за преговорите с опозицията, целящи да намерят политическо решение на двугодишния сирийски конфликт.

Обама се опита да превърне Медведев в съюзник на Съединените щати, като внесе значителни промени в плановете на администрацията на Буш за европейската противоракетна отбрана, за да се опита да успокои руските опасения за този проект. Той подписа нов договор за контрол над въоръженията и изпрати тогавашния Държавен секретар Хилари Клинтън да се срещне с руския външен министър Сергей Лавров в Женева, където тя обяви „рестартиране“ на руско-американските отношения.

Путин, обаче, не изглежда да се стреми към сърдечните отношения, до които би довело „рестартирането“ и активно се опитва да развали предишните споразумения за сътрудничество. При Путин, Русия умножи негативните си изявления за противоракетната отбрана, сложи край на продължилото две десетилетия обучение по демокрация и гражданско общество от американската Агенция за международно развитие, и забрани осиновяването на руски деца от американци.

Андрю Кучинс, политолог и експерт по руската политика в Центъра за стратегически и международни изследвания заяви, че според него „рестартирането“ от известно време е спряло.

„Достигнахме върха в края на 2010 г. и след това нещата започнаха постепенно да вървят надолу до 2011 г.“, заяви Кучинс. „След това, когато беше обявено, че Путин се връща като президент в края на 2011 г., спадът на рестартирането стана малко по-рязък“.

Но той казва, че не мисли, че Путин иска да съсипе връзката между Русия и САЩ и не мисли, че отношенията са толкова зле, колкото бяха след войната с Грузия през есента на 2008 и 2009 година. През 2008 г., Грузия и Русия водиха кратка война, след като Грузия извърши интензивен артилерийски обстрел на столицата на Южна Осетия, а Михаил Саакашвили, президент на бившата руска република, изгради дълбоки връзки със САЩ.

„Това беше доста опасен момент за отношенията“, казва Кучинс. „Точно сега, не виждам такъв опасен момент в отношенията, но имаме някои фундаментални разногласия по ядрената сигурност, противоракетната отбрана, Сирия. Не мисля, че руснаците заемат позиции, само за да ни пречат и да подкопават нашите. Но те имат някои фундаментални различия. Имат различен поглед върху някои неща“.

Бившият постоянен представител на САЩ в НАТО Иво Даалдер, в момента ръководител на Съвета по международни отношения в Чикаго, заяви, че от рестартирането са последвали някои позитивни стъпки, включително готовността на Русия да помогне на САЩ да транспортират военни товари за и от Афганистан.

„Все още има сътрудничество по въпроси като Иран, където Русия гласува четири пъти в Съвета за сигурност на ООН за налагането на нови санкции“, казва Даалдер. „Има сътрудничество по Северна Корея – Русия гласува за нови санкции. Това са конкретни, позитивни стъпки в отношенията, които са резултат от рестартирането“.

Но той казва, че рестартирането предполага също бъдещи отношения и че въпреки срещите на вице-президента Джо Байдън, държавния секретар Джо Кери и бившия съветник по националната сигурност Том Донилън с руски официални представители, има малък напредък по Сирия, съкращаването на ядрените арсенали и проблемите на противоракетната отбрана.

През април Обама помоли Донилън да предаде лично на Путин писмо, в което предложи нови начини за сътрудничество. Ушаков, външнополитическият съветник на Путин заяви, че писмото на Обама било „доста конструктивно“ и съдържало конкретни предложения за контрола над въоръженията и икономическото сътрудничество. Но Даалдер заяви, че руските реакции на писмото са били „или никакви, или негативни“.

Путин и Обама се срещнаха за последно през юни, по време на срещата на най-високо равнище на Г-8. Тогава Путин заяви, че вярва, че САЩ и Русия имат „възможност да постигнат напредък в най-чувствителните насоки“.

Обама каза, че двете страни са били готови да увеличат търговията и инвестициите и обеща да продължим съвместната работа за противопоставяне на потенциални заплахи за ядрено разпространение и за укрепване на ядрената сигурност.

„Мисля, че това е пример за вида конструктивни отношения на сътрудничество, които ни изваждат от манталитета на Студената война“, заяви Обама. Това беше само преди 7 седмици.

Във вторник, ден преди да отмени срещата си с Путин, Обама заяви в шоуто „Тази вечер“ на Ен Би Си, че „понякога руснаците се връщат към мисленето и манталитета от времето на Студената война“.

Още по темата: Разводът се задаваше от дълго време

Президентът на САЩ Барак Обама отмени насрочената за идния месец среща на върха в Москва. С това сложи засега край на бележитите си усилия да преобрази руско-американските отношения и може би погреба собствените си надежди за нови съкращения на ядрените оръжия, преди да напусне поста, пише „Ню Йорк таймс“.

Вчера Белият дом информира, че Обама ще участва в икономическата среща на върха на държавите от Г-20 в Санкт Петербург, но няма да има двустранна среща с Путин преди това в Москва, както се очакваше.

Непосредствена причина за мярката е решението на Русия да даде временно убежище на Едуард Сноудън, разгласил тайни американски програми за електронно наблюдение. Но както и при много разрушени бракове, разводът се задаваше от дълго време, констатира „Ню Йорк таймс“. Вестникът припомня разногласията между Вашингтон и Москва по контрола над оръжията, противоракетната отбрана, Сирия, търговските и човешките права.

Американски лидер отменя подобно пътуване за пръв път от десетилетия, подчертава изданието.

Привърженици на контрола над въоръженията приканват обаче двете страни да продължат със съкращенията на ядрените оръжия. „Не можем да си позволим харчовете по поддръжката на арсенал с размери от времето на студената война“, заявява Дарил Кимбъл, изпълнителен директор на Асоциацията по контрол над въоръженията във Вашингтон, цитиран в статията.

Според повечето американци – 56 на сто, Обама не трябва да отменя визитата си, ако Русия подпомогне Сноудън. За анулиране на срещата в подобен случай настояват 37 на сто в САЩ. Това съобщи миналия месец социологическият център „Пост Ей Би Си нюз пол“, напомня „Вашингтон пост“.

За Обама нямаше друго разумно решение, освен да отмени срещата с Путин, твърди пред всекидневника Марк Кац, експерт по руските въпроси от университета „Джордж Мейсън“. Според него преговорите в Москва биха станали провал за американския лидер с оглед евентуалната реакция на неговите критици.

Останаха в миналото първоначалните надежди на администрацията в САЩ да бъде възродено – „рестартирано“, партньорството с Русия, „наблягало върху общите подходи към глобалните проблеми въпреки признатите политически различия“, заключава „Вашингтон пост“.

Ако заради случая със Сноудън Обама се бе отказал от участие в санктпетербургската среща на Г-20, в очите на световната общност това би изглеждало „детска постъпка“ и открита проява на слабост, пише „Росийская газета“.

Според московския официоз интригата около евентуалното посещение на Обама в Москва за преговори с Путин не е приключила, тъй като Белият дом чрез чиновници от различно ниво отправя сигнали, че нищо не е окончателно решено във връзка с това пътуване.

Русия не е получавала никакви официални документи за отказ от визитата на Обама в Москва. Подготовката за това посещение продължава, пише вестникът.

Насрочената за 9 август във Вашингтон среща във формат „2 + 2“ между министрите на външните работи и на отбраната от САЩ и Русия „формално все още виси“, посочва „Росийская газета“, но според негови източници, близки до руската дипломация, програмата на преговорите вече е съгласувана.

Източниците смятат, че на тази среща Белият дом ще направи последен опит да убеди Кремъл да предаде Сноудън или да го размени срещу руски граждани, затворници в САЩ – Константин Ярошенко с присъда за наркотрафик или Виктор Бут, осъден за търговия с оръжие.

Русия обаче смята, че идеята за такава размяна е контрапродуктивна. Участниците във вашингтонската среща едва ли ще склонят и да разменят Сноудън срещу визита на Обама в Москва, прогнозира „Росийская газета“.

Срещата на четиримата министри надали ще даде резултат, тъй като задачата им бе да подготвят среща между двамата президенти, коментира за „Независимая газета“ Сергей Рогов, директор на Института за САЩ и Канада към Руската академия на науките (РАН).

„Сноудън е абсолютно неконтролируем фактор, той не действаше по заповед на Обама, нито по заповед на Путин. А ние поехме отговорността. Нямаше нужда да го правим. Китайците бързо се отърваха от него, а ние не можахме и не пожелахме. Сега той е наш проблем и повод за криза в руско-американските отношения, обобщава експертът.

Възможността Русия и САЩ да се споразумеят за нови съкращения на стратегически нападателни оръжия и средства за противоракетна отбрана е „общо взето малка, да не кажем, че липсва изобщо“, смята зам.-външният министър на Русия Сергей Рябков, говорил пред вестника.

В момента Русия не желае да продължи ядреното разоръжаване, но „веднага щом се отвори политическа врата (това ще стане след година или две), може за две седмици да уредим всички технически въпроси и да постигнем компромис“, надява се академик Алексей Арбатов от РАН.

Решението на американския президент да отмени срещата с руския си колега е „нов етап в обтегнатите отношения между двамата лидери“, смята френският „Фигаро“.

Изданието напомня ред характерни според него моменти от развитието на двустранните връзки, като нарежда „взаимното недоверие“ между Обама и Путин сред причините за „фактическия неуспех на „рестартирането“ между Русия и САЩ.

„Анализът на разходите и печалбите сочи, че това пътуване (на Обама) не би било особено разумно“, преценява пред британския „Дейли Телеграф“ Стивън Пфайфър от Брукингския институт. Русия обаче заяви снощи, че поканата й остава в сила, отбелязва всекидневникът.

Междувременно ястребите във Вашингтон настояват Белият дом да спре с твърденията, че Кремъл му сътрудничи като партньор, и да разглежда Русия като противник, който трябва да бъде възпиран, а не като страна, с която да се преговаря, посочва британският в. „Гардиън“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.