Туристи пренебрегват опасността от атентати, за да посетят Ирак

Франс прес

Във възможно най-дискретния микробус, придружавани от полицай, десетина западни туристи с фотоапарати през врата откриват Багдад: гледка, която е по-скоро необичайна в страна, която живее с ритъма на атентатите.

Иракското правителство би искало да вярва, че тук става дума за авангард, защото страната, която се обявява за „люлка на цивилизацията“, би искала да развива масов културен туризъм.

Колкото и парадоксално да изглежда, Ирак вече е туристическа страна. Но става дума предимно за религиозен туризъм, тъй като милиони поклонници, повечето иранци, идват тук за да посетят светините на шиизма, един от клоновете на исляма.

„Отдавна исках да дойда тук“, обяснява един от туристите, Грег Лесинджър, американец, който посещава гарата на Багдад. „Нямаше да мога да дойда сам. И когато чух да се говори за този туроператор, си казах „ето, това може да е моят шанс“ и се възползвах“.

„Арабите, историята, археологията (…) ме вълнуват живо“, подчертава от своя страна Линда Коуни, британка, която участва в същото пътуване, организирано от британския туроператор Хинтерланд Травълс.

Промяна на имиджа

Водени от Джеф Хан, собственик на туристическата агенция, групата се движи в микробус без отличителни белези. 15-дневното им пътуване ги отвежда от Кюрдистан на север, до Басра на юг, през Нимруд и Хатра, древни месопотамски градове, през древния Вавилон и през свещените градове Кербала и Наджаф.

Цената на пътуването организирано от този туроператор, един от малкото, лицензирани от правителството, е 3100 евро, без да се броят самолетните билети и визите.

Трудното получаването на входна – и изходна – виза за територията на страната е способно да обезкуражи не един посетител. Силите за сигурност запазват контрола си върху издаването им.

Някои особено безразсъдни туристи получават входна виза само за Кюрдистан на влизането си в северната част на страната, и се опитват да преминат на юг без разрешение. Чуждите посолства препоръчват категорично да се избягва тази практика.

Но основният проблем на страната остава сигурността. Самоубийствените атентати и колите бомби са ежедневие и често вземат десетки жертви. Техни мишени са магазини, пазари и джамии. Доскоро кафенетата бяха относително пощадени, но от няколко седмици случаят вече не е такъв.

Даже журналистите, бизнесмените и дипломатите се колебаят да излизат без телохранители, най-вече поради страх от отвличане.

„Когато в Европа се говори за Ирак, първото, за което хората мислят, е тероризмът или насилието“, оплаква се Баха ал Мая, съветник в министерството на туризма. „Трябва да променим този имидж“. „Трябва да положим големи усилия, за да обясним на хората, че Ирак вече не е страната на тероризма и убийствата, а страна на историята и цивилизацията“, добавя той.

Хан, който организира пътувания в Ирак от 2009 г. признава, че ситуацията със сигурността остава „сложна“. Групата туристи наскоро е била задържана наскоро от иракски полицаи, които са им поискали да им покажат разрешителните си да снимат. Съответният документ се издава от военните власти и всъщност важи само за журналистите.

Хан вече е идвал в Ирак по времето на Садам Хюсеин и тогава е бил следен от властите. Днес „ни следят по различен начин, но този път за нашата собствена сигурност“.

По отношение сигурността на своята група, Хан заявява, че разчита на максимална дискретност. Полицаят, който ги придружава, може да повика подкрепления във всеки момент, а туристите са помолени да не съобщават предварително нито къде ще отидат, нито по какъв маршрут.

21-годишният Зейн Али иска да вярва в завръщането на туристите, които носят надежда за икономиката на страната.

„Туристите трябва да дойдат, да разгледат града, сигурен съм, че ще искат да се върнат след първото посещение“, заявява този служител във фирма за чистота.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.