СофияПловдивВарнаБургасРусе

Ров в Киркук задълбочава разделението

Франс прес

Кюрд празнува изборната победа в северния иракски град Киркук. Снимка: АП/БТА

С цел защита от коли бомби, петролодобивният град Киркук в Северен Ирак прибегна до тактика от Средновековието и се огради с 53-километров ров.

Ровът, чието изграждане трябва да завърши до няколко седмици, има за цел да ограничи достъпа до града с население от 900 хиляди души. Проектът предизвиква разногласия, защото задълбочава преди всичко политическото разделение между араби и кюрди в града.

„Провинциалните власти в Киркук одобриха единодушно изграждането на този ров, за да се контролира града и да се попречи на проникването на коли бомби или на крадени коли“, заявява губернаторът на провинцията Наджмедин Карим.

Ровът е дълбок 2 метра и широк 3 метра, като е подсилен от земен насип от страната на града. Ще бъдат изградени 56 наблюдателни поста, които да осигурят наблюдението.

Ровът ще огражда само южните и западните части на града, които са отворени към пустинята, защото хълмовете на север и на изток пречат на достъпа.

Подобна операция беше извършена през 2006 г. в Ербил, столицата на автономната иракска провинция Кюрдистан, както и около някои зони в северния град Мосул, когато там бяха настанени американските войски.

„Ровът, изграден около Ербил, е една от основните причини за сигурността на града“, твърди Хамза Хамид, говорител на общината. Но в Киркук операцията далеч не се посреща единодушно.

„Този строеж цели да изолира Киркук и да подготви връщането му на Кюрдистан“, заяви наскоро Абделрахман ал Аси, лидер на арабската общност в съвета на провинцията. Според него ровът „има за цел да накара арабската общност да напусне града, за да могат кюрдите да станат господари в него“.

Киркук, на 240 км северно от Багдад, е един от основните петролодобивни градове на страната.

Обитаван от дълго време от кюрдска, турска и арабска общност, демографията на Киркук се промени през 80-те години, когато режимът на Саддам Хюсеин се опита да го засели предимно с араби, като им предлагаше жилища или земи.

След падането на диктатора, кюрдите започнаха да се завръщат, а Конституцията предполага референдум, за да се реши дали градът ще се включи в автономния регион Кюрдистан.

Референдумът, първоначално предвиден за 2007 г., беше отлаган многократно заради напрежението между различните общности. „Арабите се лъжат, като мислят, че ровът е насочен директно срещу тях, защото се копае там, където живеят, в южната и западната част на града“, казва губернаторът. „Проектът има за цел да служи на всички жители на града, на арабите, на турците и на кюрдите“, добавя той.

„Тази мярка е по-скоро политическа, отколкото свързана със сигурността. Това по никакъв начин няма да защити Киркук“, заявява от своя страна Бурхан ал Аси, друг представител на арабската общност в града. „Има други места в провинцията, които са подложени на нападения далеч по-често от Киркук“, добавя той.

От няколко месеца провинцията е сцена на възобновяване на насилието. В средата на юли атентяат срещу кафене в Киркук отне живота на най-малко 38 души.

Арабската общност иска от федералното правителство, чието седалище в Багдад е изолирано и защитено от километри бетонни стени, да спре изграждането на рова.

Но, пита губернаторът, „защо искате някой в Багдад да се противопостави, докато самото федерално правителство живее в ров, наречен „Зелена зона“?

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.