Руските СТО трика срещу германския износ

сп. Мениджър-магацин

От близо година Русия е членка на Световната търговска организация (СТО). Само че вместо да се надяват на по-свободна търговия множество германски компании сега се опасяват от нов протекциознизъм. Тези страхове не са неоснователни – руските власти показват особена находчивост в прилагането на трикове.

В момента на много руски компании им се иска да имат машина на времето, която да ги върне в дните преди 10 юли 2012 година – деня, в който руската Държавна дума (долната камара на парламента) одобри присъединяването на страната към СТО.

Трябваше най-накрая да бъде проправен път към свободната търговия, вносните мита да бъдат понижени, а руските компании да влязат в лоялна конкуренция с чуждестранните производители. Особено големи бяха надеждите на германското автомобилостроене и машиностроене, които разчитаха да спечелят от по-ниските мита. През 2012 година Русия е внесла от Германия стоки на стойност 38 милиарда евро, което е повишение с около 10 % на годишна основа. От тези средства около 16 млрд. евро са се влели в двата най-важни германски промишлени сектора.

Година по-късно от руска страна разочарованието нараства. Според анкета на руския промишлено-корпоративен съюз RSPP около половината от неговите членове не виждат положителни промени. Близо 25 % от анкетираните дори се оплакват от негативни последици за бизнеса от присъединяването към СТО. Ръководителят на RSPP Александър Шочин отправя критики, че Русия не използва всички начини, разрешени от СТО за защита на местната промишленост, например в данъчната политика, чрез финансови помощи или чрез възлагане на обществени поръчки.

За германските компании пък това звучи като подигравка, тъй като те също са разочаровани. Вносните мита за товарни автомобили, например, наистина са намалени – от 30 % до 25 %, а за минибусове – от 25 % до 10 %. Руското правителство обаче, за да компенсира, все пак въвежда ответни мерки, оплаква се германски автомобилостроител в Москва.

Всъщност руското автомобилостроене се разви добре под защитата на високите мита. По-голямата част от новите автомобили вече са местно производство, като почти всички големи автомобилостроителни компании построиха заводи в страната. Успех, който руснаците не искат да застрашат чрез твърде силна конкуренция, не на последно място и защото руският автомобилен пазар доказа, че има голям потенциал.

Особено удачен пример е таксата за рециклиране за внасяните чуждестранни автомобили, въведена веднага след присъединяването към СТО. В зависимост от модела при вноса на коли трябва да бъдат плащани между 420 и 2700 евро. Продължителната критика на автомобилостроителите срещу таксата остана нечута, докато накрая Европейската комисия не се намеси и не се оплака пред СТО. Русия отговори бързо. За да бъде избегната наказателна процедура, от ноември руските автомобилостроители също ще плащат такса. Арсеналът от търговско-политически номера обаче далеч не е изчерпан.

Daimler и VW са на позорния стълб

„Русия може да наруши правилата на СТО и да понесе глобите или, например, да обвини чуждестранните производители в ценови дъмпинг, за да може да наложи наказателни мита. Като цяло това може да е доста трудно“, посочва Дария Пичугина, анализатор на консултантската компания Investcafe. Без съмнение Евроазиатската икономическа комисия (ЕИК) не би се уплашила от подобни действия.

От 2011 година Русия заедно с Беларус и Казахстан участва в Митнически съюз, в който, естествено, определя тона. Най-важният решаващ орган на съюза вече е взел някои спорни решения в полза на руски компании. В средата на юни на производителите на товарни автомобили с общо тегло до три тона бе наложено наказателно мито. Особено силно бяха засегнати германските автомобилостроители, за които митото се повиши от 10 % до 40 %.

Следователно, между 2010 година и 2011 година Daimler и Volkswagen би трябвало да са внасяли в Русия камиони на дъмпингови цени, за да завземат пазарния дял на руските производители.

„За нас не е напълно ясно на какви основания комисията стигна до заключението, че става дума за дъмпингови цени“, отбелязва представител на Daimler в Москва. „Цените на продуктите ни в Русия очевидно са по-високи спрямо цените в Германия“, допълва той.

От 4000 камиона годишно, внасяни от Daimler в Русия, едва 600 са били засегнати от новите наказателни мита. Volkswagen се въздържа от открита критика, но подобно да Daimler иска да противодейства на решението по юридически път.

В действителност обвинението трудно може да се проследи. В доклад от 77 страници, към който препращат експертите на комисията, вносните цени, които могат да бъдат сравнени със средните цени в Германия, са зачертани със забележката „поверително“. Друго мнимо доказателство: докато общият внос намалява, германските автомобилостроители са успели да увеличат продажбите си.

Най-големите губещи са производителите на машини и оборудване

Местните производители на селскостопански машини също попадат под крилото на ЕИК. От края на юни по молба на руския производител Rostselmash митата върху вноса на комбайни и големите им части са повишени от 5 % до 31,7 %. Основанието: местното производство на комбайни е намаляло с 14,7 %, а печалбата на производителите се е сринала цели 3,6 пъти.

Протекционизмът всъщност разцъфтява в сектори, които са засегнати от присъединяването към СТО. Според анализаторката Пичугина сред най-големите губещи са производителите на машини и оборудване. Особено забележим е и сривът в животновъдството, където свиневъдите са се сблъскали със спад на цените с 15 % за няколко месеца. И тук обаче руските власти намират бързо решение – вълшебната думичка е „хигиенни предписания“.

По този начин през пролетта Русия спря вноса на охладено пилешко месо от Германия заради недостатъчен контрол, а общо през първото тримесечие на 2013 година износът на свинско месо от Германия за Русия се е свил с една трета. Ограничения важат и за САЩ, Испания и Канада. Ефектът не закъсня и още от април месото в Русия отново поскъпна.

Никакво доверие в аванс от властите

Ветеринарните власти и ЕИК смекчават последиците от членството в СТО за местната промишленост, чието най-важно пазарно предимство е цената. При това създаването на Митническия съюз също създаде очаквания. „В бъдеще германска компания трябва само да присъства в някоя от страните членки, за да може да изнася стоки за Русия, Беларус или Казахстан. Добър пазар от около 170 милиона потребители“, пояснява Свен-Борис Брунер от компанията за логистика и внос Militzer & Muеnch (M&M). „Подобрението, обещано за 2013 година, обаче се отлага все по-вече и повече“, допълва той.

M&M печели добре от многогодишния си опит с митата в Русия, а сред компаниите, за които развива внос, са и автомобилни концерни и производители на електроника. Само в Русия с това се занимават около 1000 служители на M&M.

Освен митата допълнителен фактор, повишаващ цените на вносните стоки е митническата бюрокрация. Компании без представителство в Русия и без собствени експерти са препращани към посредници с руски лиценз за внос като M&M. „Руските клиенти са станали по-претенциозни и вече рядко искат да се занимават с митниците, следователно, износителят трябва да се погрижи за тази част от сделката“, отбелязва Брунер.

Въпреки че през последните години електронните митнически процедури в Русия бяха силно опростени, реформите все още се бавят или са контрапродуктивни. Преди няколко дни европейски транспортни компании биха тревога, тъй като руските митнически власти от средата на август изискват от тях допълнителни гаранции. Досега транспортните дружества, членуващи в системата TIR, плащаха в собствената си страна до 60 000 евро на камион.

В Германия транспортното дружество BGL отговаря за изпълнението на тези процедури, в Русия неговият аналог е ASMAP. Планираните промени биха могли да повишат разходите за транспорт с четирицифрена сума в евро, опасяват се експерти. Ако Русия превърне думите в действия, то това ще има „трудно изчислими последици“ за европейския транспортен сектор и, между другото, ще доведе до безкрайни опашки на руските граници, критикува еврокомисарят по транспорта Алгирдас Шемета.

Следователно, който иска да изнася за Русия, без да се опари, трябва да се подготви стабилно, съветва Брунер. Подготовката включва обучение на собствени служители – от инженери до служители по пласмента, които правилно да изготвят многобройните документи, договори и необходими сертификати. Бюрокрацията в крайна сметка е „овладяема“, но за властите няма кредит на доверие“, допълва експертът.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.