СофияПловдивВарнаБургасРусе

Наградата „Пулицър“ се дава и за социални романи

Ричард Русо я има за „Емпайър Фолс”

Най-хрисимото в гимназията момче вади пищов и стреля в класната стая на месо – в провинциално американско градче и в романа „Емпайър Фолс” на Ричард Русо. Но това е кулминацията, към която е вървяно години.

В центъра на романа е мъж на средна възраст, щерка му е от жертвите, нимфоманката се е събудила в жена му и го напуска заради местния плейбой.

Човекът управлява кръчме вече 20 години, заради него зарязал следването си. Назначила го местна богаташка с обещание да му го припише в завещанието си. Нейното семейство държи половината град с парите си.

Но животът се изнизва, а на съществуването на ръба на оцеляването не му се вижда краят. Американската мечта? – Такова нещо изглежда вълнува само бъдещите американци.

Романът е силно американски по ред признаци (изд. „Сиела”, превод Йордан Костурков, награда Пулицър ‘2002 за художествена литература). Типично географски хора. Местообитанието определя отношенията, характерите, физиономиите. Градчето Емпайър Фолс, Америка.

Езикът и интонацията на най-силните постижения в комерсиалната белетристика тук постигат нещо различно и почти чаровно… Та онзи мъж, нашият човек си изпуска нервите и елипсата в събитията и в съдбите на доста хора се затваря.

Американското общество е далеч по-разслоено от нашето, но тях ги избива на други ексцеси. То не е най-комфортното общество. „Повечето американци искат сега да е 1959 година, но с добавка на капучино и кабелна телевизия”, заключава героиня на Русо.

Там се хвърлят енергия и пари за управляване на общественото съзнание. Примерно за внушаване, че обществото е по-богато отколкото е. И донякъде става, даже става.

Какво става в откровено бедна страна, където общественото съзнание се управлява примитивно? Буржоазията е най-спокойна за „демокрацията” си при диктатура. Алтернативата „в центъра на София по вечерно време” не е най-ефективната, но поне по-лицеприятната.

От Книжен Ъгъл

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.