СофияПловдивВарнаБургасРусе

Петролният национализъм отслабва с охлаждането на суперцикъла

Ройтерс

Балансът на силите между страни, притежаващи ресурс, и петролните компании се е променил съществено заради шистовата революция и навлизането в дълбоководните петролни и газови находища край бреговете на Латинска Америка и Африка.

Първото десетилетие на 21 век бе доминирано от реториката за нарастващия „ресурсен национализъм“, като правителствата настояваха за по-голям дял от приходите от природни ресурси на тяхна територия.

През последните три години обаче ресурсният национализъм изчезна от дневния ред. Вместо да се опитват да налагат по-затегнати условия на петролните и газовите компании, повечето страни сега се конкурират за привличането на инвестиции, като предлагат намаления на таксите за право на разработване на природните ресурси и по-ниски данъчни ставки.

Толкова различни страни като Великобритания, Аржентина, Украйна и Полша искат да привлекат проучващи и разработващи компании, за да използват шистовите си залежи. Държавите по източните и западните бреговете на Африка, както и Латинска Америка, си съперничат да привлекат инвестиции за офшорни находища на петрол и газ.

Изправени пред толкова много конкурентни възможности, петролните и газови компании се стремят към по-добра сделка.

„Ние не сме компания, която има ограничени възможности, ние сме капиталово ограничена компания,“ посочи в интервю за Ройтерс главният изпълнителен директор на Shell Петер Возер. Тази позиция той подчерта пред инвеститори няколко пъти тази година.

Основното послание от Shell и другите петролни компании към собствениците на ресурси е ясно: ако искате да инвестираме време, пари и технологиите за развитието на вашите ресурси, а не някъде другаде, трябва да ни предложите конкурентни и атрактивни условия.

КАПИТАЛ ИЛИ УСЛУГИ

Според традиционния модел в петролната и газовата промишленост компаниите, добиващи суровината, плащат полуфиксирани такси под формата на вноски за право на разработване на ресурсите и бонуси на собственика на ресурса, обикновено правителството. В замяна те запазват остатъчните приходи от продажба на петрола и платените данъци върху печалбата по нормалния начин.

Към края на 90-те години обаче в повечето страни с нововъзникващи пазарни икономики този модел е заменен от споразумения за дялово разпределение на продукцията и договори за предоставяне на услуги, при които петролната и газова компания получаваше до голяма степен фиксирано възнаграждение за инвестициите си в проучването и развитие, а правителството на страната с ресурса запазва остатъчните приходи.

Компании за услуги като Halliburton и Schlumberger бяха доволни да работят като подизпълнители с фиксирани възнаграждения. Повечето международни петролни и газови гиганти като Shell, BP, Total и Exxon Mobil се противопоставиха и продължават да настояват за достъп до петрол и газ като собственици на капитал.

СКУБАНЕ НА ГЪСКАТА

През 90-те години и през първото десетилетие на 21 век, когато Китай започна да бележи бърз растеж и суперцикълът при суровините вдигна цените на петрола и на други суровини до рекордни равнища, собствениците на ресурси се стремяха към още по-изгодни за тях сделки и в по-голямата си част имаха успех.

Собствениците на ресурси като Ирак настояха за договори за предоставяне на услуги с изключително затегнати условия и международните петролни компании в крайна сметка се съгласиха, най-вече за да не изпуснат възможността и с надеждата, че по-късно условията могат да бъдат предоговорени в по-благоприятна насока.

Дори страни като Великобритания, които продължиха да предлагат традиционната система – такса за право на ползване и данъци – повишиха данъчните ставки, в много случаи със задна дата, за да хванат „непредвидените печалби“ от по-високите цени на петрола и газ.

До 2008 година, докато цените се вдигаха до изключително високи равнища, правителствата изглежда бяха спечелили. Без значение дали петролът се произвежда по системата такси за права за ползване и данъци или някаква форма на разпределение на производството, или договор за изпълнение на поръчка, правителствата, които притежаваха ресурсите, успяха да се възползват в най-голяма степен от положителното развитие на цените на петрола и газа.

Петролните и газовите компании трябваше да приемат поражението и какви да е предлагани условия.

ПЕРСПЕКТИВИ НА ПОРТФОЛИОТО

Петролните договори са сложни, но повечето изглеждащи тайнствени спорове се свеждат до един прост въпрос – кой да се възползва в по-голяма степен от периодите на високите цени.

За петролните гиганти по-високите от очакваните печалби от някои находища в периоди на високи цени са нужни, за да се компенсират огромните рискове, които компаниите са поели с проучването, производство и дългосрочните капиталови инвестиции. Извънредни печалби покриват разходите за всички кладенци, които са се оказали сухи, като и годините с ниски цени на петрола.

За собствениците на ресурсите обаче по-високите от предвижданите печалби може да изглеждат като незаработена, неочаквана печалба, дар от природата, който трябва да бъде пазен от народа на страната, притежаваща ресурса.

Това е най-вече въпрос на гледна точка. Собствениците на ресурси оценяват печалбите на равнище кладенец, находище или в най-широк аспект на равнище страна и обикновено само за един времеви момент.

Компаниите за проучвания и добив оценяват печалбите на база портфолио, обхващайки целия си набор от активи, и за периода на целия ценови цикъл.

Така че това, което на собственика на ресурса изглежда неоправдана, неочаквана печалба, на един оператор на находище просто може да му изглежда като добре представящ се елемент в средно добре представящо се портфолио.

СЪРЕВНОВАНИЕ ЗА КАПИТАЛ

През последните три години се наблюдава забележителна промяна. Позоваванията на „ресурсния национализъм“ са намалели значително. Вместо това има надпревара в предлагането на по-добри условия, за да се привличат инвестиции.

Великобритания намали данъци, за да спре спада на инвестициите и на добива на офшорен петрол и природен газ, а също така предлага изгодни условия за проучване на шистови находища на сушата. Русия търси чуждестранни технологии и компании, които да й помогнат да развие сибирските и арктическите си находища. Дори свръх националистично настроената Аржентина предлага по-изгодни цени и данъци, за да привлече инвестиции в гигантското си шистово находище Vaca Muerta.

В края на 90-те и през първото десетилетие на 21 век многобройните петролни компании преследваха силно ограничен кръг нови възможности. Сега благодарение на шистовата революция, както и на напредъка в офшорните сондажи, наборът от потенциални инвестиции е нараснал драстично, изпреварвайки броя на международните компании, които ги преследват, както и наличния капитал, който е необходим за тях. Резултатът е забележима промяна в баланса на силите, които преговарят.

ФИНАНСОВИ УСЛОВИЯ И РИСКОВЕ

Фискалните условия и ресурсният национализъм са склонни да следват сравнително добре определен цикъл.

В ранните етапи на разработване на ново петролно находище или петролна провинция, страните, притежаващи ресурса, имат желание да привлекат инвестиции и предлагат атрактивни условия, особено ако находището изисква много големи капиталовложения и сложна технология, за да се експлоатира.

На по-късен етап, когато разработването е напреднало, изградена е инфраструктура и технологичните проблеми са решени, преговорната позицията на експлоатационните дружества отслабва и правителствата налагат по-строги условия, както и преразглеждане на съществуващите договори.

Национализмът и данъците са по-малко гъвкави, когато цените са високи и нарастващи, а правителствата са уверени, че могат да получат бъдещи непланирани приходи. Те се гъвкави, когато цените са ниски или спадащи и правителствата започват да се притесняват за необходимостта да се привлекат инвестиции, за да се поддържа производството и приходите.

Шистовите находища и дълбоководни проучвания промениха динамиката на сектора макар и по различни начини.

Шистовата технология е с ниска цена, ниска степен на риск и общо взето не предизвикваща затруднения, така че би трябвало да облагодетелства собствениците на ресурси. В повечето страни обаче тя остава неизпробвана, нуждае се от голям брой нови кладенци, които да бъдат пробити, и газът, който се добива изисква скъпи съоръжения за втечняване, за да може да бъде транспортиран и да се остойности. Шистовият добив също така намали цените на петрола и газа и заплашва да ги смъкне още. Собствениците на ресурси трябва да бъдат в състояние да предложат благоприятни условия за привличане на инвестиции в среда, в която покачващите се цени вече не са гарантирани.

Дълбоководният добив налага сложна и изключително скъпа технология, която страните с ресурси, не могат да се надяват да усвоят сами, а това пък ги прави зависими от големите международни компании, ако искат ресурсът въобще да бъде разработен.

Не е изненадващо, че петролни компании сега могат да си позволят да бъдат много по-придирчиви при избора на проекти, в които да участват, и да договарят по-изгодни условия със собствениците на ресурсите.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.