СофияПловдивВарнаБургасРусе

Накъде отиват партиите в политическата криза?

Из анализа на политическия юли от института „Иван Хаджийски

Манекенката Таня Илиева, позната от филма „Дзифт“, на 30-я ден на протеста в София се появи в ролята на „Свободата води народа“ (по Йожен Дьолакроа). Снимка: Булфото

ГЕРБ в политическа изолация

Движението на партията през месеца е надолу. Вярно е, че не се сбъднаха очакванията за незабавна ерозия на ПГ след отправените предупреждения, но вътрешните сътресения продължават и това личи по нарастващата активност на партийното ръководство извън София. Дори победата на частичния вот във Варна не възстанови обичайния ореол на победител около ГЕРБ. Бойкотирането на парламента не донесе някакви позитиви на партията, защото тя така и не съумя да се озове от същата страна на барикадата с протестиращите. Напротив, сигналите от ЕС достатъчно ясно показаха несъгласие с линията на ГЕРБ. В крайна сметка партията беше принудена да се върне в пленарната зала. Самият лидер Борисов в свои изявления отправи послания за диалог както с БСП, така и със старата десница. Нито едните, нито другите поеха протегнатата ръка и затвърдиха усещането, че ГЕРБ продължава стабилно да стои в изолация. Разкритията от „тефтерчето” нанесоха пореден удар върху моралния облик на партията. Реакцията на Борисов бе в две посоки – да покаже, че е все същият гъвкав политик, когото хората харесваха и който е способен да взима мигновени решения дори при най-малко съмнение за неморалност (оттеглянето на Фидосова), и заедно с това да омаловажи непроменената роля на Цветанов в ГЕРБ с твърдения в стил: „мы говорим Борисов, подразумеваем партия; мы говорим партия, подразумеваем Борисов” (б. р. – каламбури със стих от Маяковски, в превод – „Ние казваме Ленин, разбираме партията, ние казваме партия, разбираме Ленин). Засега обаче това може да се тълкува не като изпреварващ ход, а като отстъпление от позициите, и предвестие за нови трусове. Кризата в ГЕРБ, първата от създаването на формацията, идва оттам, че тя за първи път масово се възприема като партия на статуквото. Надеждата за „ГЕНЕРАЛна промяна” (2005) е в историята. Протестът твърди, че „България може” (2009), но и без тях. Борисов направи опит за радикален обрат в ситуацията, като в нощта на 23 юли призова президента да свика КСНС и създаде впечатление за невъзможност правителството да остане на власт. Този опит не сполучи. Ето защо изявлението на партийния лидер, че е добре изборите да бъдат през май, показва, че той е осъзнал липсата на дивиденти от протестите. Избори веднага биха били в полза и на Реформаторския блок, чийто електорат би се разширил за сметка на губещия рейтинг ГЕРБ. Напротив, парламентът е трибуна, от която ГЕРБ са в много по-печеливша позиция да действат по отношение на Реформаторския блок. И не на последно място, изостреният в средата на юли натиск отвън и отвътре за коалиция ГЕРБ – БСП отшумява. Станишев устоя. Тактиката „не на компромиси с ГЕРБ” проработи – и Борисов отстъпи. С позицията на експремиера за избори през май 2014 тезата „избори веднага” започва все повече да губи убедителност.

БСП – партийна консолидация

В последните дни отново се умножиха мрачните прогнози на анализатори за предстоящ разпад, залез на БСП и изтикването й в периферията на политическия живот. Обаче онова, което се случва, сякаш води в противоположната посока. Радикализацията на протеста видимо обслужва неотстъпчивата линия на лидера Станишев. Ефектът на скачените съдове, който сме наблюдавали по отношение на ДПС и „Атака”, тук се проявява в отношението БСП – протестиращи.

Брой гласове за водещите партии 2009 - 2013 г.
Графиката показва колко гласове са взели водещите 4 партии на миналите избори през 2009 г. и на сегашните 2013 г. Графика: politikat.net

Колкото по-крайни стават протестиращите в своето отрицание на БСП, толкова повече партията се чувства застрашена, консолидира се и гласовете за оставка на председателя намаляват. Последните пленуми регистрират пълна подкрепа за кабинета и за партийното ръководство, а единственият дискусионен въпрос се оказа какъв да бъде хоризонтът на правителството – до май 2014 (както предлагат Георги Кадиев и отделни други депутати) или до 2017 (както настоява Станишев). Всички смятат, че незабавни избори вещаят тежка медийна изолация на левицата и представяне, което трудно може да се предвиди. За Станишев, разбираемо, е важен дори не пълният мандат, а избори, които да бъдат когато и да е, но СЛЕД май. Основен залог за него е да не се яви в качеството си на лидер на европейските социалисти на евроизборите като паднал от власт. Допълнителен стимул се явява отсъствието на ясна и категорична подкрепа за БСП от ПЕС, каквато наново трябва да бъде извоювана в де факто стартиращата наесен предизборна кампания в ЕС. Увереността на Станишев постепенно се отразява на засилващата се пропагандна активност на партията. Понастоящем БСП е централният фактор в чертаенето на разделителни линии в обществото, във внушението, че социалната проблематика е много по-важна от всяка друга, че разговорът за цени е по-централен от разговора за ценности. Социалната проблематика същевременно повдига въпроса за характера на правителството и неговата политика. Вътрешен проблем на БСП несъмнено е издигането на премиер с доказано десни разбирания. „Вбиване на клин” в естественото напрежение по този въпрос е логично. От партията предприеха два тактически хода. Поканиха Орешарски на събора на Бузлуджа, където той не можеше да иде, но самата идея и прочетеното негово изявление благоприятстваха възприемането му като „наш”. Намерението за рестарт на „Белене”, макар и много мъгляво и насочено далеч в бъдещето, също обслужваше сближаване на премиера с настроенията на червения електорат.

ДПС отново във властта

Продължава курсът на систематично овладяване на лостове на управлението от страна на ДПС. Прави впечатлението, че почти всички назначения, предизвикали отрицателна обществена реакция, са свързани с ДПС. Това показва много по-ниска степен на чуваемост към общественото мнение в сравнение с БСП. Линията на ДПС е ясна – пълна и категорична подкрепа за правителството, акумулиране на повече власт при евентуално прехвърляне на негативите върху БСП (за втори път след 2005-2009) в случай на нова правителствена и парламентарна криза. Преценката на ДПС е, че червените нямат друг избор, освен да се съобразяват с тях. Един-единствен път се появи нюанс. След интервюто на Борисов, с което даде сигнал, че е готов за разговори с БСП, и при наличието на становища както в Брюксел, така и в София, че изход от напрежението може да бъде голяма коалиция ГЕРБ-БСП, Христо Бисеров многозначително заяви: в рамките на настоящия парламент е възможно и друго правителство. Подканата към БСП да се определи беше разбрана и твърдият отказ от разбирателство с ГЕРБ бе деклариран ясно от Станишев.

„Атака” отново със „златна акция”?

Динамиката на протеста в известна степен отклони мощната обществена негативна реакция спрямо поведението на „Атака”. Самият Волен Сидеров разбра, че е в негов интерес поне за кратко да излезе извън всекидневната светлина на прожекторите. Връщането на ГЕРБ в парламента частично го лишава от привилегированата му „кворумна” позиция, но заедно с това възможностите да участва в разработването на Изборния кодекс и правила за субсидирането на партиите му дават зелена светлина за конкурентния сблъсък с НФСБ, а съхраняването на Комисията за борба с корупцията в негови ръце ясно показва посоката, в която управляващите биха искали да концентрира усилията си – спрямо злоупотребите с власт на ГЕРБ и бизнес делата на президента Плевнелиев. Евентуалното вето, което може да наложи президентът на закона за актуализация на бюджета – според подсказката на Реформаторския блок, за да разобличи „новата тройна коалиция”, ще има изцяло деструктивен характер и ще ощети президента, а не Сидеров.

Десните и цената на управленската перспектива

Шансът, който получи т.нар. „стара десница” с протеста, нямаше как да не бъде капитализиран с разговори за обединение и стъпки към неговото осъществяване. Социологическите данни, даващи добър потенциал на Реформаторския блок, са друг обнадеждаващ фактор.

Представяне на новия реформаторски блок в НДК, обединяващ ДБГ, ДСБ, Зелените, Сините,НДСВ, към които се включват и други. Снимка: Офнюз

Нещо повече, внушаваното от БСП разделение София – провинция по отношение на протестите има реални основания и все повече обслужва „реформаторите”. През юли протестът лека-полека тръгна да се развива към протест на „синя София 1000”. Не е изключено тази тенденция да се задълбочи наесен. Голямото предизвикателство пред лидерите на Блока е да се научат да бъдат заедно и да развиват постоянно общи позиции, въпреки биографичните факти на взаимни обвинения. Реформаторският блок е изложен на различни рискове – неизбежната опасност от ново лидерско противопоставяне, опитите на десни интелектуалци да му натрапят дневния си ред и разбирането за правене на политика в духа на началото на промените, проблема с дефинирането на реформите, зад които стоят. Повечето им послания досега избягват формулиране на каквито и да било политики, а настояват само и единствено за утвърждаване на правовата държава, с други думи – за спазване на Конституцията. Блокът няма да разчита на големите симпатии на Борисов, защото електорален резерв той може да открие в присвоения от ГЕРБ. Конкуренцията от други нови десни проекти също може да създаде известни затруднения, въпреки декларацията на политолога Иван Кръстев, че се разчита най-вече на Блока. Всъщност в цялата политическа ситуация освен това дясно обединение засега няма реален друг фактор, който да се самообявява за носител на алтернативата, на желанието на хората за промяна. Проблемната страна беше формулирана от експрезидента Стоянов: съвместното управление на Реформаторския блок с партията на Бойко Борисов ще отнеме шансовете за създаване на автентична десница в България.

Със съкращения от сайта на института за социални ценности и структури „Иван Хаджийски”

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.