СофияПловдивВарнаБургасРусе

Пентагонът и НАТО изграждат преден пост в казахстанската степ

Казахстанският президент Нурсултан Назарбаев, изобразен от художник наивист. Снимка: еволюция.нет

САЩ продължават да прилагат своята стратегия, целяща да ограничи влиянието или да изтласка техни геополитически конкуренти от стратегически важни региони по цялото земно кълбо. Тук спада и Казахстан – а ситуацията в тази държава е деликатна и за Русия като партньор в Евразийската общност, и за Китай с неговите трайни интереси там.

***

Казахстанският министър на отбраната Адилбек Джаксибеков и Питър Лавой, представляващ военното ведомство на САЩ, подписаха във Вашингтон нов план за сътрудничество, който обхваща периода до 2017 г. Предвижда се разработка на програма за съвместни тренировки и размяна на опит между части от специалните сили.

Заместникът на Джаксибеков Талгат Жанжуменов заяви на срещата, че сред основните задачи на казахстанските въоръжени сили в краткосрочна перспектива ще е модернизацията и развитието на местния военнопромишлен комплекс. Казахстанският министър изтъкна, че страната търси сътрудничество, подсигуряващо мироподдържащата й дейност, всеобхватно военно образование за армейските й кадри и обновяване на бойната техника. Той подчерта специално, че нараства броят на военните контакти, свързани с прерастването на мироопазващия въздушно-десантен батальон в бригада – „Казбриг“, и усвояването на челен опит в операции, командвани от НАТО.

В края на юли казахстанските войски получиха ново учебно градче – фактически пълноценен тренажорен комплекс. Изграден от „Sea Bees“ („Морските пчели“) – подразделение от армията на САЩ, той служи за разиграване на военни операции в условия, близки до бойните. Русия с право тълкува укрепването на военното сътрудничество между САЩ и Казахстан като опит на Пентагона и Северноатлантическия съюз да създадат в азиатския регион постоянен военен преден пост, който ще е крайно важен пункт за Запада с оглед възможностите да следи Русия и Китай.

Защо им е на САЩ Казахстан?

Казахстан членува в Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС); освен това наред с Русия и още пет бивши съветски републики е подписал Договора за колективна сигурност и участва в съответната Организация (ОДКС). Границата му с Русия е дълга 6846 километра, има и 1533-километрова граница с Китай. Прогнозните запаси от петрол в страната са близо 100 милиарда барела, което я поставя на трето място сред доставчиците на горива. Предполагаемите запаси от природен газ са 5 трилиона кубични метра. Казахстан притежава най-големите в света запаси от барит, уран, волфрам и олово. В азиатския регион е на втора позиция по залежи на сребро, хромити и цинк, на трета – по добиви на манган, а вече са открити находища на злато, желязна руда и мед.

На казахстанска територия е разположена една от най-големите космически бази – Байконур, чийто арендатор е в момента руската Федерална космическа агенция. И ако Казахстан развие тенденция към все по-тясно сближаване със САЩ и НАТО, твърде е вероятно спогодбите с федерацията да бъдат преразгледани.

По данни на американския изследователски център „Джеймстаун фаундейшън“, САЩ продължават опитите да изтласкат от този богат на петрол, стратегически важен регион Русия и Китай. Стратегия, която е в унисон с подкрепяния от САЩ план за създаване на Голяма Централна Азия – територия, минаваща от Афганистан през централноазиатските държави и достигаща Близкия изток. Тактиката на американците, свързана с ратификацията на споменатите военни споразумения, им дава възможност в коалиция със сили на НАТО да използват аерогарата в Алмати като резервно летище за изтребители, изпълняващи мисии в Афганистан, също тъй да наблюдават и да събират разузнавателни данни за китайски ядрени обекти.

Освен това с действия от този род САЩ накърняват престижа на ОДКС и ШОС, оглавявани от Русия. „Войната с тероризма“ е удобно прикритие, с чиято помощ Щатите малко по малко си гарантират постоянно присъствие в Централна Азия и Кавказ, обслужващо стратегическите им стремежи в посока към Русия, Индия и Китай.

„Многопосочните“ интереси на Казахстан

Откакто е независима Република Казахстан, нейните власти определят своя външнополитически стил като „многопосочен“ и не преследват едностранни интереси.

В рамките на многостранни инициативи страната поддържа тесни връзки и с Русия, и със САЩ. През 2003 г., независимо от противодействието на пацифистите, в Ирак бе изпратен казахстанският батальон „Казбат“, за да подпомага силите на НАТО в разминиращите операции. Оттогава насам въоръжените сили на Казахстан правят заявки за активно участие в международни действия. В печата впрочем се прокрадна информация, че бойците от „Казбат“ са били доставени в Ирак с военнотранспортни самолети на САЩ, тъй като Казахстан не е разполагал със стратегически потенциал за въздушни превози.

През постсъветския период армията на Казахстан не успя да избегне ред проблеми – корупция по висшите нива на властта, недостиг на средства, ограничени бойни възможности поради стареещата военна техника. При все че корупцията е нещо като национална традиция в региона, трябва да се признае, че има пагубни последици за реформата във войските. Казахстан не крие желанието да получава помощ от западни донори, предимно от НАТО, Турция и САЩ. Както вече посочихме, Астана склони за дългосрочно, петгодишно планово сътрудничество с американците. Разходите за отбрана на Казахстан също ще зависят от способността на кабинета да се справи ефективно с финансовата криза при скоковите колебания в цените на петрола по световните пазари.

Независимо от тесните отношения със Запада Казахстан продължава да разширява връзките си с Русия, като сключва спогодби във военното образование и провежда съвместни маневри с федерацията. В междудържавните отношения впрочем често се намесват и геополитически въпроси, обусловени от териториалната близост до Китай и Русия.

Ако използваме за пример въоръжените сили на Грузия, в момента се налага изводът, че независимо от участието на американски инструктори в обучението и доставките на модерни оръжия резултатът от осъществените военни програми поражда съмнения дали са ползотворни за бойния потенциал. Затова, докато Казахстан среща големи вътрешни проблеми и остава чувствителен към интересите и на Москва, и на Вашингтон, успехите ще са скромни. Правителството на Назарбаев може да се сблъска с реален проблем, произтичащ от влошените отношения между Русия и Запада. Всъщност „многопосочната“ външна политика на Казахстан съвсем не съдейства за ефикасна военна реформа.

Обективната водеща роля на Русия в региона, по-специално заради териториалната близост, не винаги се приема адекватно от другите силни играчи. В разработването на стратегия за партньорство трябва да се използват механизми, изключващи междуведомствено и междудържавно съперничество. Обяснима е и тревогата на руското правителство във връзка с мотивите и намеренията, свързани с програмите за помощ от Запада – САЩ и НАТО. Политиката за отбрана и сигурност на Казахстан трябва да е ясна и да се възприема еднозначно от коя да е страна. Днес обаче практически всички програми за сътрудничество, подписвани от Казахстан, се преценяват от гледище на енергийните интереси на една или друга сила в Каспийско море.

Вашингтон активно подкрепя „енергийната независимост“ на държавите от региона и разглежда подялбата на каспийския тръбопровод като контраудар срещу надмощието на Русия в енергийните ресурси. САЩ активно лобираха за спогодбата между Казахстан и Азербайджан, която позволи на Астана да точи петрол от тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейхан и ограничи зависимостта й от Москва. От друга страна, политическото и икономическо влияние на Русия в региона набира обороти – и нищо чудно след време САЩ да изгубят някогашната си тежест тук, а Нурсултан Назарбаев все тъй изкусно да лавира из морето на казахстанската външна политика в трудни опити да спечели възможно повече за страната си.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.