СофияПловдивВарнаБургасРусе

Хърватия влезе в ЕС, икономиката остава съсипана

Франс прес

Фойерверките, с които бе отпразнувано влизането на Хърватия в ЕС, угаснаха и месец по-късно най-новата членка на съюза очаквано се изправи пред жестоката реалност на съсипаната си икономика. Присъединяването към ЕС на 1 юли отбеляза символично скъсване с наследството на войната за независимост 1991-95 г. от бивша Югославия, в която загинаха 20 000 души.

Днес обаче по-голямата част от 4,2-милионното население се бори да свърже двата края, докато перспективите за възстановяване на икономиката, която е в рецесия от 2008 г., остават мрачни. Всеки пети хърватин е без работа, а при младежите безработицата надхвърля 50 процента, което е над два пъти повече от средните за ЕС 23 процента. Само Гърция и Испания бележат по-лоши резултати.

Кристина Баснеч, 25-годишна учителка по музика, дипломирала се неотдавна, редовно чете офертите за работа във вестниците и всекидневно ходи в Агенцията по заетостта в Загреб. „Най-важното сега е икономиката да се съживи и да бъдат създадени работни места“, каза тя, изразявайки желание да си намери бързо работа.

Около 60 процента от износа на Хърватия е за европейския пазар, но икономическата криза, обхванала много страни от ЕС, не оставя никаква надежда за подобрение. Хърватската икономика зависи силно от туризма по адриатическото крайбрежие. Парадоксално е обаче, че влизането в ЕС може да спъне този сектор. Хърватия бе принудена да въведе визов режим за гражданите на страните, които не са членки на ЕС, конкретно за руснаците и турците.

Неотдавна рейтинговата агенция Стандарт енд Пуърс Standard and Poor’s понижи перспективите на кредитния рейтинг на Хърватия от стабилни на отрицателни.

Агенцията посочи, че може да понижи рейтинга на Хърватия през следващата година, ако резултатите в икономиката са по-ниски от очакваните. Международните финансови институции многократно подчертаваха, че Хърватия трябва да подобри бизнес средата, да засили конкурентоспособността и да реформира държавния сектор.
Според министъра на финансите Славко Линич реакцията на Стандарт енд Пуърс е „послание към правителството да ускори реформите и процеса на преструктуриране на държавните предприятия“. Хърватското правителство разчита на слаб растеж тази година, докато анализаторите смятат, че Брутният вътрешен продукт БВП може да се свие с един процент.

Хърватският БВП е с 39 процента по-малък от средноевропейския. По-малък е БВП само в Румъния и България. Неотдавна хърватското правителство започна процес по приватизиране на голяма хърватска банка, на най-голямата застрахователна компания, както и на компанията за товарен жерлезопътен транспорт, за да се опита да намали бюджетния дефицит и да намали държавния дълг от 60 процента от БВП. То планира също да даде на концесия дългите си над 1000 километра магистрали за период от 50 години, за да изплати заемите, взети за построяването им.

Линич каза, че тези мерки са необходими, за да се избегне „фалит“ на страната. През първите шест месеца на 2013 г. дефицитът достигна 3,4 процента от БВП. „С доходите от приватизацията правителството може да покрие бюджетния дефицит, но той ще се появи отново следващата година, защото не са извършени структурните реформи“, предупреди икономическият анализатор Дамир Новотни. Правителството взе мерки за борба против сивата икономика, която според изчисленията представлява над една трета от БВП.

Загреб засили контрола върху трансакциите с цел да предотврати неплащането на данъци, като освен другото въведе касови апарати на откритите пазари – решение, критикувано от търговците. За да стане член на ЕС, Хърватия се ангажира да води борба с корупцията и бившият премиер Иво Санадер бе осъден на 10 години затвор за получаване на подкупи. Остава обаче да се направи още много в тази област. Организацията Трансперънси интернешънъл предупреди за голяма корупция в администрацията и публичната сфера.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.