Защо Финландия отново се обръща към Русия

Ройтерс

След десетилетия на търговия със Западна Европа Финландия отново става зависима от Русия, тъй като зараждащата се средна класа в страната и богатите инвеститори осигуряват възможности за растеж, каквито липсват в Европа, засегнатата от рецесия.

Въпреки че някои финландци все още гледат с подозрение на източните си съседи и някогашни управници, очакванията за бавно възстановяване на европейската икономика означават, че има по-голяма вероятност повече компании да се впуснат в по-тесни връзки с Русия, давайки сигнал за преоценка след две десетилетия на тесни търговски отношения с Европа.

Според най-новите данни за търговията промяната вече е започнала. Финландският износ за останалата част от Европейския съюз се е понижил с 4 % на годишна основа през първите пет месеца на 2013 година, а износът за Русия е нараснал с 4%.

Финландия може да стане дори още по-зависима от Русия предвид корпоративни резултати за второто тримесечие, сочещи, че широк кръг компании са били засегнати от несигурността в Европа. Водещи компании като веригата за търговия на дребно Kesko и универсалните магазини Stockmann определят Русия като най-силния си коз.

Kesko, която контролира около 35 % от търговията с бакалски и стоки за бита във Финландия, през май откри втори магазин в Русия и планира през идните три години да отвори още осем.

Разширяването, при което се разчита на печалба от силните потребителски тенденции, както и на високата репутация на Финландия в областта на безопасността на храните и качеството на продуктите, идва на фона на необходимостта Kesko да съкрати стотици работни места във Финландия и да понижи прогнозите си за печалбата.

„Потенциалът за растеж, който руският пазар предлага на Финландия, е наистина забележителен в дългосрочен план“, отбелязва главният финансов директор на компанията Юка Ерлунд.

В края на миналата седмица Stockmann обяви изненадващо повишаване на тримесечната оперативна печалба, отбелязвайки силни печалби в Русия, най-вече от универсалния си магазин в Санкт Петербург, компенсирайки слабите (потребителски – бел. ред.) разходи във Финландия.

Производителят на автомобилни гуми Nokian Renkaat започва производство в Русия през 2005 година и оттогава е увеличил капацитета на завода си Всеволожск край Санкт Петербург достатъчно, за да го направи лидер за руския пазар на гуми за автомобили.

„Финландия и финландските стоки имат отлична репутация в страната. От културна гледна точка ние сме оценявани като честни, почти наивни. Малките финландски компании трябва да положат по-големи усилия да започнат бизнес в Русия“, посочва главният изпълнителен директор на компанията Ким Гран.

Износът за Русия е нараснал почти тройно от 2000 година, воден от засилващото се търсене на редица стоки като миннодобивни машини, дървени стоки и химикали освен електронните устройства като мобилни телефони на Nokia.

Въпреки че руският растеж напоследък показва сигнали за забавяне на фона на поевтиняването на петрола и газа, според експерти той все още осигурява крайно необходимата подкрепа за малката финландска икономика, която в момента има дефицит по текущата сметка и се очаква през 2013 година да се свие за втора поредна година.

Историческа неприязън

От историческа гледна точка зависимостта на Финландия от могъщия й съсед, който освен това владее страната през 19 век, не е нещо ново. Следвоенна Финландия силно зависи от търговията със Съветския съюз.

Разпадът на Съветския съюз през 1991 година обаче провокира дълбока рецесия във Финландия, принуждавайки лидерите на страната да се обърнат на запад и да потърсят по-силна интеграция с Европа, присъединявайки се към ЕС и еврозоната.

Според експерти този обрат е помогнал на Финландия да стане една от най-богатите икономики в света, отчетено на човек от населението.

Официалните отношения с Русия в момента са предимно сърдечни, но все още се усеща недоверие, особено сред по-възрастните поколения, преживели Зимната война от 1939-1940 година и „Войната-продължение“ (до 1944 година – бел. ред.) срещу СССР.

Финландските мъже все още трябва да полагат по една година задължителна военна служба, обучавайки се да защитават 1340-километровата източна граница на страната.

Бизнесът обаче оставя настрана тази историческа неприязън, докато рублата компенсира липсата на местно и европейско финансиране.

Руският концерн Росатом, например, неотдавна излезе като основен кандидат за доставка на реактор за финландския атомен консорциум Fennovoima. Росатом посочи, че може да инвестира в проекта, който според оценките ще струва около 4 до 6 милиарда евро.

Това изявление успокоява опасенията за финансирането, възникнали след като германският енергиен концерн E.ON обяви, че се оттегля от проекта.

В друга сделка „от висшата лига“ руско-финландският милиардер Генадий Тимченко и други приближени на президента Владимир Путин през юни се договориха да купят най-голямата финландска хокейна и концертна арена в Хелзинки, а местният отбор Jokerit се очаква да се присъедини към Руската хокейна лига KHL.

Руското богатство става все по-видимо и по улиците. Броят на руските посетители миналата година е нараснал с 10 % до 3,6 милиона или близо половината от всички чуждестранни гости. За да обслужва подобни клиенти, много от които са се отправили на освободени от данъци експедиции за пазаруване, основният магазин на Stockmann в центъра на Хелзинки неотдавна започна да приема рубли.

Все повече руснаци инвестират и в недвижими имоти във Финландия, привлечени от безопасността на страната и множеството вили по бреговете на финландските езера. Ново правителствено проучване показа, че руските клиенти могат да похарчат за недвижими имоти във Финландия 2,4 милиарда евро до 2030 година.

Същият доклад обаче сочи, че около половината от анкетираните финландски законодатели подкрепят ограничения за собствеността на руснаци върху недвижими имоти.

„Те трябва да бъдат преценявани внимателно край обекти с военно значение. Като цяло трябва да се държи сметка за сигурността“, посочва анонимен политик.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.