СофияПловдивВарнаБургасРусе

Японската дипломация между комичното и зловещото

Една склонна към гафове Япония представляват опасност за мира в Азия

Гидиън Рахман. Снимка: от тв екрана

Японската публична дипломация се рее между комичното и зловещото. През последните месеци страната се специализира във външнополитически гафове, чийто замисъл сякаш е да обидят максимално нейните азиатски съседи и да засрамят максимално западните й съюзници.

Най-пресният пример е от миналата седмица. Япония пусна във вода най-големия плавателен съд, построен след Втората световна война. Номинално корабът е ескадрен миноносец, но като изключим името, този плавателен съд всъщност е самолетоносач. Подсилването на японските военноморски сили безспорно е легитимен отговор на увеличаващата се военна мощ на Китай. Но в период на повишено напрежение в азиатските морета, Япония би трябвало да действа внимателно. Кой ли гений реши да кръсти този нов кораб „Изумо“ – същото име като на японския боен кораб, участвал във военната инвазия в Китай през 30-те години на 20-и век?

Пекин незабавно обвини Токио в открита провокация. Подобно обвинение лесно щеше да бъде подминато, ако „Изумо“ беше единичен случай. Само няколко дни преди това японският вицепремиер Таро Асо беше уличен в изказване, че нацистите може да дадат добър пример за това как да бъде изменена японската пацифистка конституция. „Трябва да действаме тихо и кротко“, каза замислено Асо. „Един ден хората осъзнали, че Ваймарската конституция е подменена с нацистка конституция. Никой не го бил забелязал. Защо не си вземем поука от този подход?“. Възмущението, предизвикано от тези думи, принуди официален правителствен говорител да даде пояснение – „Кабинетът на Абе не възприема нацистка Германия в положителна светлина“.

Само няколко месеца по-рано Шиндзо Абе на свой ред направи обиден гаф. Японският премиер беше заснет да вдига палец от пилотската кабина на тренировъчен изтребител с яркото обозначение „731“ на корпуса. 731 обаче е бил номерът на военно подразделение в Японската императорска армия, печално известно с провеждането на биологически и химически експерименти върху хора. Бях в Южна Корея през май, когато снимката се появи и почти всеки кореец, с когото говорих, беше убеден, че това е умишлена провокация. Тогава сметнах това мнение за параноя. Но сега не съм много убеден. След това новият южнокорейски президент г-жа Пак Гън-хе извърши едно многозначително действие, като замина на държавно посещение в Пекин преди да отиде в Токио, с което наруши следваната от четиримата й предшественици традиция.

Отношението на японското правителство към своето военновременно минало за пореден път ще бъде поставено на изпитание в четвъртък. 15 август е дата, на която японски консервативни политици често посещават храма Ясукуни в Токио, за да отдадат почит на загиналите през войната японци. Там са положени останките на 14 души, обвинени във военни престъпления, затова тези визити неизменно предизвикват силно оскърбление на други места в Азия. Изглежда тази година Абе и висшестоящите представители на правителството му ще устоят на изкушението да посетят Ясукуни, въпреки че много други младши членове на кабинета вероятно ще отидат.

Но относителната сдържаност за Ясукуни не може да поправи вече нанесените щети. Западните приятели на Япония са разтревожени. Един дългогодишен жител на Токио с добри контакти в правителството, го нарича „най-националистическото правителство на Япония след 1945 г.“ Той добави, че някои хора от обкръжението на Абе сякаш смятат, че единственият проблем с Втората световна война е това, че Япония я е загубила“. Този начин на мислене създава риск да отчужди не само Китай, но и САЩ, на чиято протекция Япония разчита. Наистина, висши американски представители изглеждат точно толкова обезпокоени от японския национализъм, колкото от многообразието на Китай. В публикувана наскоро статия Кърт Кембъл, помощник-държавен секретар по въпросите на Азия през първия мандат на Обама, изрази загриженост от опасността за война в Тихия океан и отбеляза, че „и Токио, и Пекин са решени да спекулират с националистическите чувства сред населенията им.“

Катастрофалната публична дипломация, която правителството на Абе води, най-вероятно е кошмар за изключително способните дипломати, които се опитват да защитят японските интереси в ставащия все по-опасен регион. Особено тъжен е фактът, че някои от идеите на Абе за възраждане на неговата нация, са насочени в правилната посока. „Абеномиката“ е рискована, но много закъсняла инциатива за справянето с дефлацията в страната. Дори съществува и добър аргумент за изменение на следвоенната японска конституция, а именно да бъде дадена възможност на Япония да направи повече за своята собствена отбрана.

Тъй като силата на Китай нараства, все по-ненормално е за третата най-голяма икономика в света да бъде толкова силно зависима от САЩ в областта на сигурността. Сегашната уредба създава напрежение и в САЩ, и в Япония. Тя изнервя и възмущава Япония, заради силната зависимост от САЩ, и кара американците да се тревожат, че Токио може да ги въвлече във война с Китай.

Една по-балансирана уредба на двустранните отношения би се състояла в намаляване на гаранциите на САЩ за сигурността на Япония, така че малките териториални спорове в Източнокитайско море да не създават повече опасност от предизвикване на световна война. В замяна, на Япония би могло да бъде разрешено – и дори да бъде поощрена – да изгради собствени въоръжени сили.

Всяка подобна промяна в стратегическия баланс в Азия със сигурност ще създаде леки сътресения от Пекин до Сеул и отвъд. В резултат на това, към нея трябва да се пристъпи с пределна деликатност и дипломатически умения. Вместо това имаме министри в Токио, които се специализират в неконструктивно двойствено отношение към японското империалистическо минало и в ексцентрични гафове с нацисти и взводове за изтезания. Това почти би било забавно, ако не беше толкова сериозно и най-вече толкова опасно.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.