СофияПловдивВарнаБургасРусе

Митът за „лошата“ Меркел и „добрия“ Обама

Обама посреща Меркел в Белия дом. Снимка: Белия дом

Зад шумно рекламираното пътуване на гръцкия премиер Андонис Самарас в САЩ миналата седмица и срещата му с американския президент Барак Обама, бе издигнат един мит: Германия и европейският север са олицетворение на „икономиите“, а Обама в САЩ – на „растежа“.

Нищо от това не е далеч от реалността. „Лаврите“ срещу Меркел, които министър-председателят си бе поставил за цел да прокара във Вашингтон, не хванаха дикиш след поредния погром от рестрикции и икономии на управляващия дует в Атина Самарас-Венизелос в името на „надеждността“ на гръцкия дълг.

Възможно е начините за преодоляване на кризата да са различни с по-малко или с повече държавно участие в „спасителните пакети“ , но остава открит въпросът кой ще плати… цената за гръцкия дълг, която се поставя под общ знаменател в САЩ и Европа.

След няколко дни се навършват шест години от избухването на международната криза и това се случва не в някоя „екзотична“ страна, а на Уолстрийт – в Меката на пазарите, предизвиквайки световно задушаване. Днес икономиката на САЩ продължава да е анемична и да крие рискове, въпреки печатането на пари четири трилиона долара , които Федералният резерв е пуснал в обращение от 2009 година, за да избегне най-лошото…като това от 1929 г.

Доклад на международната агенция Стандарт енд Пуърс малко преди фалита на Детройт предупреждава, че най-голямата икономика на планетата е с „умерен растеж“, Китай „забавя тревожно темповете“, а еврозоната е „най-слабата брънка“.

Федералният резерв успя да спаси банкерите засега, но парите не вървят надолу по долните етажи на обществото, а без публичен контрол са оставени в ръцете на хората от Уолстрийт, които отново започват да ги въртят безогледно.

Акциите са скочили със 150 на сто от 2009 година, а „стимулиращите“ намеси са повишили американския дълг до над 16 трилиона долара, до 103 на сто от БВП, а дефицитът до 7 на сто.

На фона на тази реалност американският финансов министър, който наскоро мина и през гръцката столица Атина , се зае да приложи един по-свиреп пакет от рестрикции и икономии в историята на САЩ, обявявайки, че за десет години ще извърши съкращения за 2 трилиона долара.

Възможно е Обама да „върти на шиш“ Меркел на срещите на върха на Г-20, но правителството на демократите пое законодателни ангажименти, подавайки се на натиска на републиканците заради задаващата се „финансова пропаст“, най-големите съкращения да станат в здравеопазването и социалното осигуряване.

В много щати на Америка ножът влиза доста дълбоко в общини, училища, болници, държавни служби. Голямата безработица сред преподавателите в Чикаго и движението „Окупирай Уолстрийт“ са знак за това какво значи икономии в САЩ.

Дори „национализацията“ на Дженерал Мотърс след фалита на Леман Брадърс през 2008 г. не мина безкръвно: с 40 на сто паднаха минималните надници в замяна на „спасяването“ на Обама, въведени бяха индивидуални трудови договори и бяха извършени уволнения.

Облагите бяха за свръхбогатите, а реалният среден доход на домакинствата падна с 5 на сто, след като Обама пое властта за втори мандат, а официалният процент на бедност вече надхвърля 15 на сто 46,6 млн. души .

Големите компании увеличиха печалбите си по време на рецесията, като орязаха заплатите и извършиха уволнения, но отказват да използват натрупаната ликвидност близо 2 трилиона долара , за да увеличат инвестициите. Слабост, която в същото време представлява и голямата кръстословица за кризата в международен план.

Колкото и да се припомня, че зад различните „школи“, занимаващи се с управлението на рецесията и дълга било с лостовете на неолиберализма или неокенсианството все пак икономиите си остават ангажимент, който господства на двата бряга на Атлантика

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.