Ядрени съкращения в САЩ? Шансовете отслабват

Франс прес

Путин и Обама на срещата на Г-8. Снимка: официален сайт

Перспективите за съкращаване на американския ядрен арсенал са под въпрос след вледеняването на отношенията с Русия – дори ако Вашингтон още може да си позволи едностранно разоръжаване.

От призива си в Прага през 2009 г. Барак Обама полага усилия да нареди ядреното разоръжаване сред магистралните линии в президентското си управление. При посещение в Берлин през юли той предложи броят на стратегическите оръжия да бъде намален „с до една трета“ – сиреч да останат към хиляда ядрени бойни глави – чрез „съкращения, договаряни с Русия“.

Без да отвърнат с категоричен и окончателен отказ, руснаците намекнаха, че надеждите за подобен резултат ще предизвикат продължителни, трудни дискусии.

Срещата на върха Путин-Обама, насрочена за началото на септември в Москва, бе отказана – според американския президент, поради „липса на скорошен напредък“ в двустранните връзки. Това показва, че подготвителните разговори, по-специално за ядрено разоръжаване, надхвърлящо рамките на договора СТАРТ, са стигнали мъртва точка, обясниха експерти за АФП.

СТАРТ предвижда всяка страна да съкрати до 2018 г. броя на разположените (годни за незабавна употреба) ядрени бойни глави до 1550.

Темата за нови съкращения на арсенала дори не бе спомената в отчета на Пентагона за срещата между американския и руския министри на отбраната – Чък Хейгъл и Сергей Шойгу, в петък в кулоарите на вашингтонските преговори във формат „2 + 2“.

Освен че Москва се противопоставя на американската програма за противоракетна отбрана, „с оглед съдържанието на руската военна доктрина и хода на модернизацията във военната сфера е твърде маловероятно руското правителство да се стреми към съществено слизане под нивата от договора СТАРТ“, пояснява за АФП Селест Уоландър, допреди година отговаряла в Пентагона за политиката спрямо Русия.

Москва разчита в по-голяма степен на ядрените оръжия, по-специално заради „несигурността спрямо Китай и сравнително слабите обикновени въоръжени сили на руснаците“, смята г-жа Уоландър, днес преподавател в Американския университет.

Шансовете да бъде договорено разоръжаване изглеждат още по-слаби, доколкото Москва „просто не вярва в намеренията, афиширани от САЩ“ – „стар проблем“, отбелязва Робърт Норис от Федерацията на американските учени.

С оглед руското „нет“ остава вариантът за едностранно съкращаване на американския арсенал – възможност, отворена от Барак Обама в Берлин.

Това би могло да облекчи напрегнатия днес бюджет . Пентагонът планира да изразходва за десет години 215 милиарда долара за поддръжка и модернизация на своя арсенал – сума, „подценена и недостижима“, твърдят в доклад експерти от Центъра за стратегически и международни изследвания.

Междувременно средствата на Пентагона за този период автоматично ще бъдат орязани с 500 милиарда.

Свеждане на американския арсенал до близо хиляда бойни глави ще позволи до края на десетилетието да бъдат спестени 39 милиарда, сочи проучване на Асоциацията за контрол над въоръженията.

В стратегически план балансът няма да бъде нарушен, тъй като Вашингтон разполага с „преднина“ от над 3000 ядрени бойни глави – било на склад, било невключени в договора СТАРТ, пише атомният физик Павел Подвиг в изданието „Бюлетин на атомните учени“.

„Ако САЩ искат да склонят Русия към намаляване на ядрения арсенал, трябва да започнат с едностранни съкращения. Обратими и най-вече символични“, обяснява той.

„Това ще изправи Русия пред избор – да се разоръжи и тя, запазвайки си лоста, осигурен от участието й в процеса, или да рискува САЩ да спрат едностранните си действия и да ориентират ядрената си политика в неизгодна насока“, продължава Подвиг.

Според него Москва не е готова да поеме подобен риск.

Робърт Норис не вижда възможност за едностранно частично разоръжаване заради републиканската опозиция в Конгреса – неохотно ратифицирала навремето СТАРТ, тя остава „подозрителна към всяка възможна инициатива на Обама“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.