СофияПловдивВарнаБургасРусе

Мир в Близкия изток – по-слаби шансове от 2008 г.

Асошиейтед прес

Същите преговарящи, същите теми, познато място: усещането за дежавю е особено силно днес, когато се очаква началото на третия от 13 години опит на израелци и палестинци да очертаят граница помежду си.

Те обаче са изправени пред още по-слаби изгледи за успех, отколкото на последния кръг преговори, приключил през 2008 г. Оттогава най-малко още 40 000 израелци са се заселили на  територии, които палестинците искат за своя държава, а това прави подялбата на земята още по-трудно.

Хаосът на Арабската пролет подсили настояванията на Израел за железни гаранции за сигурността му – например, за разполагането на войски по бъдещата палестинска граница, което ще разшири един спор, изглеждал преди пет години почти решен.

Преговорите започват след месеци на усилия от страна на американския държавен секретар Джон Кери, който посети шест пъти района, откакто пое поста, за да накара палестинския президент Махмуд Абас и израелския премиер Бенямин Нетаняху да се срещнат.

При цялата настойчивост и ентусиазъм от страна на САЩ, очакванията и на двете страни са ниски. Преди днешните преговори в хотел „Цар Давид“ в Ерусалим атмосферата се вгорчи допълнително, след като Израел на няколко пъти миналата седмица обяви, че не се отказва от планове си за над 3000 нови еврейски жилища на окупирания Западен бряг и в Източен Ерусалим.

„Това не е просто умишлено саботиране на преговорите, а на практика съсипване на резултата. Израел превърна преговорите в прикритие и пълномощно за кражбата на земи“, каза високопоставеният палестински представител Ханан Ашрауи.

Израел заяви, че строи главно в зони, които иска да запази при всяко споразумение за границите. „Това разрешено строителство по никакъв начин не променя окончателната карта на мира“, отбеляза правителственият говорител Марк Регев.

В Израел вниманието се фокусира върху безпокойството около освобождаването на 26 палестински затворници с дългосрочни присъди в рамките на договорена от САЩ сделка, която убеди палестинците да подновят преговорите. Общо 104 дългогодишни затворници ще бъдат освободени на четири етапа в зависимост от напредъка в преговорите за границата, за които САЩ дадоха деветмесечен срок.

Повечето от затворниците вече са лежали над 20 години, много от тях за кървави нападения срещу израелци. Гневни близки на някои от жертвите протестираха по телевизията и радиото срещу освобождаването на осъдени убийци, определяйки стъпката като безсмислен жест. Израелският Върховен съд вчера отхвърли жалбата на тези хора, с което даде зелена светлина за освобождаването на затворниците.

Участниците в днешната среща – министърът на правосъдието Ципи Ливни и помощникът на Нетаняху Ицхак Молхо за Израел и съветниците на Абас Саеб Еракат и Мохамед Штайех за палестинците – прекараха безкрайни часове в разговори помежду си при предишните преговори и са наясно с темите до най-малка подробност.

И все пак това не е рецепта за успех.

Страните постигнаха известен напредък при предишните кръгове, първите през 2000 г., и се очерта споразумение за палестинска държава, разположена основно на Западния бряг, включваща също ивицата Газа и Източен Ерусалим – земи, окупирани от Израел през 1967 г. – с промени в границите, позволяващи на Израел да анексира земя там където живеят преобладаващата част от неговите над 500 000 заселници.

Преговорите обаче се проваляха всеки път преди двете страни да се заемат с истински взривоопасните проблеми: разделянето на Ерусалим и намирането на нов дом за милиони палестински бежанци и техните потомци. Дори по предложенията за замяна на земи разногласията се запазиха. Абас предложи на Израел 1,9 процента от територията на Западния бряг, докато предшественикът на Нетаняху, Ехуд Олмерт, поиска 6,5 процента.

След последната среща на Абас и Олмерт през 2008 г. ситуацията се усложни още повече. Нетаняху отхвърли израелските граници отпреди 1967 г. като отправна точка да преговаря за границата и заяви, че Източен Ерусалим не подлежи на обсъждане.

Оттогава се увеличи и броят на заселниците. По данни на правителството числеността на живеещите на Западния бряг и в Източен Ерусалим израелци е нараснала от 489 000 преди пет години на около 530 000 души през 2011 г. Заселническите власти наскоро обявиха, че броят им е общо 568 000 души.

Правителството на Нетаняху твърди, че строи в Източен Ерусалим и на Западния бряг главно „заселнически блокове“, които смята да запази, въпреки че е съмнително палестинците да се съгласят с това. Израелската организация „Мир сега“, която се бори срещу политиката на заселване, твърди, че при управлението на Нетаняху над една трета от новите строежи на жилища са дълбоко във вътрешността на Западния бряг.

При евентуална сделка при условия някъде между тези на Абас и тези на Олмерт, много повече от 100 000 израелски заселници ще трябва да напуснат домовете си. Някои в Израел предупреждават, че при настоящия темп на строителство подялбата на земята скоро ще бъде физически невъзможна.

Експертът Даниел Зайдеман от Ерусалим насочва вниманието върху извършените през последните пет години едностранно от Израел промени в източния сектор на града, който палестинците искат за столица. Израел значително разшири заселването там, с което на практика определя евентуалните граници – ако градът бъде разделен на етнически принцип, както предложиха САЩ.

Трайното настаняване на еврейски заселници в т.нар. свещена зона в Източен Ерусалим – района около големите храмове на юдаизма, исляма и християнството – значително се разшири в последните пет години, казва Зайдеман.

Междувременно бунтовете в близките арабски страни – гражданската война в Сирия, революцията и военният преврат в Египет – може да втвърдят изискванията на Израел за сигурност по отношение на бъдеща Палестина. Главната тревога на Израел е, че Западният бряг, който сега е относително спокоен, може да последва примера на ивицата Газа и да се превърне в терен за ракетен обстрел на еврейската държава. Израел се изтегли от Газа през 2005 г., а две години по-късно властта там бе взета от Хамас.

Бившият израелски съветник по националната сигурност Узи Даян казва, че през следващите години Израел трябва да поддържа силно военно присъствие, включително с войски, в долината на река Йордан, на границата с Йордания. Според него Израел трябва да е в състояние да контролира кой влиза на територията на Западния бряг, за да не допуска там оръжие и бойци.

„Съществува огромна несигурност“, отбелязва той предвид драматичните промени в района. „Никой не знае какво ще се случи в Йордания след две години. Не мога да рискувам бъдещето и сигурността си заради някакви надежди“, казва Даян.

От канцеларията на Нетаняху заявиха, че Израел ще настоява за израелско присъствие в долината на река Йордан и за погранични контролни пунктове за предотвратяване на проникването на екстремисти. „Взривоопасната обстановка, насилието и нестабилността, на които станахме свидетели в последните две години, само засилват решимостта ни“ да получим солидни гаранции за сигурността си, заяви Регев.

За палестинците това обрича преговорите на неуспех. При предишните кръгове на преговорите те приеха демилитаризиран статут и прелитания на израелски военни самолети, и предложиха командвани от САЩ натовски войски да патрулират по границата, но отхвърлиха постоянен израелски контрол в долината на река Йордан.

Бившият израелски преговарящ Шаул Ариели отбеляза, че Абас и Олмерт са намалили разногласията си по споразумението за сигурността, и подчерта, че това не е най-лесния за решаване въпрос в преговорите.

Нетаняху зае друга позиция, каза сътрудникът на Абас Ясер Абед Рабо. Той припомни как преди две години пратеникът на Нетаняху Ицхак Молхо му казал, че Израел иска „да наеме“ долината на река Йордан за 40 години и да създаде там военни бази.

„А както знаем, те ще искат сигурни пътища до тези военни бази и осигурени зони около пътищата, в резултат на което преобладаващата част от района ще се окаже под техен контрол“, каза Рабо.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.