СофияПловдивВарнаБургасРусе

Етническият спор Унгария-Румъния пламва отново

Нов дипломатически конфликт избухна между Румъния и Унгария – страни партньорки в ЕС и НАТО. Има риск тлеещият от години дипломатически спор за правата на унгарското малцинство да достигне европейско равнище и да се наложи намеса от Брюксел.

* * *
Скандалът се развихри по повод изявление на ръководството на опозиционната дяснорадикална партия Йоббик – Движение за по-добра Унгария. В слово, което произнесе през уикенда в летен лагер на унгарската младеж в Румъния, партийният лидер Габор Вона призова на борба за създаването в съседната държава на унгарско автономно формирование под протектората на Будапеща. Той заяви, че за Унгария трябва да са приоритет „не добрите отношения“ с Румъния, а „запазването на унгарската раса“.

Споровете във връзка с унгарското малцинство в Румъния засягат най-вече две области. Първата е Трансилвания – граничната с Унгария северозападна част от Румъния, където живеят местни унгарци. Другата – претендиращият за автономия Секейски район, общо взето съвпадащ по територия с Унгарската автономна област, съществувала в Румъния от 1952 до 1968 г.

„Историческата носталгия по Трансилвания е болна тема за унгарското самосъзнание още от края на Първата световна война, когато територията на страната се свива тройно и мнозина етнически унгарци стават граждани на съседни държави. Десницата, включително днешният премиер Виктор Орбан, често разиграва тази карта, мести вниманието от насъщните проблеми в плоскостта на национализма“, обяснява пред „Комерсант“ Александър Стикалин, водещ научен сътрудник в Института по славянознание към Руската академия на науките.

„Днес унгарците в Румъния – 7-8 на сто от населението, имат възможност да участват в политическото управление на страната, да заемат министерски постове; има университети, театри, кина и медии на унгарски език. Дори икономически изостаналият Секейски край да получи автономия, това не би решило проблема, тъй като повечето унгарци в Румъния живеят другаде“, добавя експертът.

Изявлението на унгарския политик срещна твърда реакция от страна на Румъния. Външното министерство нарече думите му атака срещу „легитимността и суверенитета“ на страната и настоя Будапеща да се разграничи от тях. А президентът Траян Бъсеску обеща лично „да стегне юздите“ на унгарските политици. „Тези изявления стигнаха до предела (…) Казвам: стига толкова! Румъния ще поеме водещата роля в това Будапеща да бъде поставена на мястото й“, заяви президентът, като нарече Унгария „огнище на нестабилност в региона“. „Гарантирам, че не ще допусна в Румъния пак да бъде създадена автономна етническа провинция“, обеща той.

Бъсеску реши да не спира дотук и потърси подкрепа от румънците в чужбина. „Идат преброявания в различни държави около румънските граници – напомни той. – Назовете се румънци, братя! Не молдовци, не сръбски власи или както там се самонаричате от времето на комунистическите режими.“

Според експерти размяната на обвинения между Будапеща и Букурещ ще продължи, тъй че тлеещият с години двустранен конфликт може да стигне европейско равнище и да се наложи намесата на Брюксел. „В ЕС правят всичко възможно, за да се избегне изостряне на унгарско-румънския спор, посочи Александър Стикалин. Румъния обаче се страхува от поява на центробежни движения и вместо да дири компромис, президентът Бъсеску зави към по-твърда риторика, а тя обещава нови усложнения.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.