СофияПловдивВарнаБургасРусе

По-малко малоумия в науката, г-жо министър…

Проф. Лъчезар Аврамов. Снимка: личен архив

Отворено писмо до министър Анелия Клисарова


Уважаема професор Клисарова,

Провокиран съм от Ваши изявления по редица актуални проблеми на науката и образованието поради натрапчивото впечатление, че удивително повтарят медийни изяви на Ваши предшественици. Дълбоко се надявахме, че те са останали в некомпетентното минало.

– „Преподавателите от Българска академия на науките трябва да четат лекции в университетите и да предадат научните си постижение на младите хора. Трябва да има съвместни научни проекти между БАН и висшите училища” – пишете на интернет страницата на МОН. Достатъчно е да се погледне последния публикуван годишен отчет на БАН (за 2011 г.), също достъпен онлайн, за да се запознаете с участието на БАН в подготовка на специалисти, разписано подробно по институти и дейности – лекции, спец. курсове, упражнения, семинари, следдипломни квалификации, специализанти и докторанти в БАН и извън БАН. По-интересно обаче е да се запознаете с таблица 5.3.1 на стр. 59, в която са дадени сравнителни данни за тези дейности през последните 10 години и където ще видите, че благодарение на политиката на българската държава лекциите на академичните учени във висши училища са намалели от 81 636 часа за 2001 г. на 43 552 за 2011 г., а семинарните упражнения от 28 045 на 16 770. През целия този период, предшествениците Ви малоумно призоваваха за интеграция на Академията с висшите училища и активно рушаха научната инфраструктура.

От собствения си опит, базиран върху десетки съвместни проекти със Софийския университет и почти всички технически и медицински университети в страната, Ви уверявам, че не съществуват никакви пречки за съвместно сътрудничество, освен държавната политика. Въпреки това, само в моята лаборатория, за последните години дипломирахме и подготвихме за експорт над 50 елитни специалисти от разни ВУ, поели с еднопосочен билет научна кариера в чужбина.

– „Държавата слага ред в научните титли. Кандидатите за доцент и професор ще покриват общонационални стандарти” – Ви цитира в. „СЕГА”. За нормалните учени това е дългоочаквана вест за нормализация на системата. Но следва парадоксалното – „Националните стандарти за академичните звания и степени се разработват в момента от министерството на образованието и Съвета на ректорите”, т. е. от тези които „за последните две години са увеличили професорите и доцентите в България близо 10 пъти. Официална статистика за динамиката през годините липсва” (цитатът Ваш!). Нима не разбирате, че Съветът на ректорите е част от проблема – при това основна. Нима не знаете, че повечето от т. н. висши училища са ниска проба дипломна манифактура, а част от управлението им – доказани плагиати, тарикати, спекуланти и самозванци.

Без активното участие на висшите училища като базови организации не би било възможно да се печелят държавни конкурси с ръководители с фалшиви докторати (виж Харизанов и НБУ) и да се източват милиони за псевдонаучни проекти (виж УНИБИТ). Не би било възможно да станеш „доктор на науките” с шест нископробни доклада (виж Гюров и УНИБИТ) и „професор” с една публикация и един цитат (виж Игнатов и НБУ), дори и „доктор” по квантова физика с английско-български справочник (виж Христофор Събев и ТУ Габрово).

И накрая – за Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Едва ли е нужно да се обяснява, че предназначението на финансираните с европейски пари програми е да допълват, а не да заместват националните политики и да подпомагат изграждането на собствен потенциал, вкл. в областта на образованието и науката. За европейските донори е напълно неприемливо техните средства да се предоставят за управление на министерство, прославено с нормотворческо скудоумие, липса на административен капацитет и всеобхватна корупция. Приложено към настоящето писмо Ви предоставям станалото вече емблематично становище на Европейската комисия относно проект по програма FP7-REGPOT с название „Устойчиво развитие на Националния център по биомедицинска фотоника” и размер 3,5 милиона евро. След отбелязване на високото професионално ниво на колектива и свръхактуалност на тематиката, проектът е оценен с 14 от 15 възможни точки с единствената забележка, че „поради липса на държавна политика в областта на науката е поставена под съмнение конкурентността на бенефициента в международен план” и поради това не се финансира. Този документ предоставих трикратно на предшественика Ви от ГЕРБ – първия път със съображението, че на политически забележки може да бъде отговорено само с политически доводи от политически орган; втория път – за всеки случай, а третия път – въпреки, че ми е добре известна поговорката „ако някой е глупак, то е завинаги”.

Уважаема госпожо министър,

Не зная как оценявате политическия хоризонт на Вашето управление и значимостта на науката за бъдещето на страната (въпреки че на фона на партийните пазарлъци, които ежедневно наблюдаваме, липсата на ресорен замeстник-министър е показателен факт), но научната общност очаква не популистки демаражи от типа „Ваня Добрева поискала 2 милиона лева за БАН, но финансовият министър не дал” и абстрактни размишления за връзката на науката с бизнеса (тоя бизнес, за който и шевната машина е „хай тек дивайс”).

Ние очакваме от Вас няколко важни неща:

– Престъпниците, разграбили фонд „Научни изследвания”, да бъдат насочени по законовия им път, за да се измие позора и повиши международното доверие;

– Да се оповестят резултатите на всички проекти, финансирани с публични средства над половин милион лева, за да се „освети” „научната мафия”;

– Да имаме Национална стратегия за научни изследвания, която да не съдържа малоумни постулати като: „Тъй-като финансирането на фундаментални изследвания е директна инвестиция във световната икономика, то публичното финансиране на такъв тип дейност в България е обосновано единствено и само с цел поддържане на образователният потенциал във висшите ни училища” (правописът и глупостта са копирани от оригинала);

– Да имаме Национална пътна карта за научна инфраструктура, която да не съдържа малоумия като: Инфраструктура за производство и изследване на нови материали с приложение в промишлеността, био-медицината, околната среда и артефакти от метал.

И най-важното – в Закона за бюджета на България за 2014 г. да проличи, че висококачественото образование и науката са национални приоритети и че страната ни е част от една цивилизационна общност, основана на знанието – както в политическата му мотивация, така и в консолидираната му финансова част.

Искрено Ви желая успех и Ви пожелавам да не запишете името си в печално дългия списък на рушителите на съвременна България.

проф. Лъчезар Аврамов, д.ф.н.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.