СофияПловдивВарнаБургасРусе

Испания и Гибралтар: дрънкането на оръжия само отдалечава споразумението

С магазините на британски търговски вериги като „Маркс и Спенсър“ и „Би Ейч Ес“ и с големия супермаркет „Морисънс“ Гибралтар изглежда като най-английското място на света. Добавете чайките, възтоплата бира и червените телефонни кабини и портретът на едно елегантно британско крайморско градче би бил напълно завършен.

Но Гибралтар се намира на 1800 км от Великобритания. Единствената суша, с която тази скала е свързана, е Иберийският полуостров, от където Гибралтар стърчи на юг към Африка и се мие от Гибралтарския проток. И макар че е британска отвъдморска територия, управлявана от избираем орган, който нарича себе си „Правителство на Нейно Величество“, много от неговите 30 000 жители говорят испански така естествено, както и английски, при това с шипящ андалуски акцент.

В редица отношения симбиозата работи чудесно. Испанците от един от най-бедните и най-тежко засегнати от безработицата региони, Кампо де Хибралтар, всеки ден пресичат границата, за да работят в този рай на ниските данъци с бързо растяща икономика, която от 2008 г. нарастна с 30 процента за четири години. За тях това е убежище от незапомнената рецесия и 40-те процента безработица. А гибралтарците разполагат с всички удобства на съвременна Испания току пред вратата си – като се започне от добрата храна и приятните плажове и се стигне до модерните магистрали. Много от тях притежават втора къща в Испания, което обяснява защо „Скалата“, както наричат Гибралтар, в края на седмицата опустява.

Но напоследък излизането от Гибралтар стана по-трудно. Завръщайки се към практики, за които гибралтарците се надяваха, че принадлежат на миналото, испанските гранични полицаи нарочно бавят презграничния трафик. Преминаването на границата вече може да отнеме един час, а наскоро имаше задръстване от 7 часа на булевард „Уинстън Чърчил“. Не след дълго може да стане и по-зле. Испанският външен министър Хосе Мануел Гарсия-Маргальо заплашва да наложи такса от 50 евро за всяко преминаване на границата. Най-новият източник на напрежение е изкуствен подводен риф, направен от бетонни блокове с метални шипове, който гибралтарското правителство изгражда, за да спре прекомерния улов на риба от местните испанци в района, който смята за свои териториални води.

Испания има претенции към тези води (така както претендира, че суверенитетът й се простира и върху Гибралтар) и твърди, че действията на местното правителство са незаконни. Спорът започна след шест години разбирателство и тристранни разговори. Но Гарсия-Маргальо се върна към дрънкането на оръжия, което помрачаваше отношенията в продължение на 300 години, като заяви, че Испания никога няма да седне и да разговаря на една маса едновременно с Великобритания и Гибралтар, докато първият министър на Гибралтар Фабиан Пикардо е на власт. Гарсия-Маргальо се държи като севернокореец, отвърна Фабиан Пикардо, който обвинява испанския външен министър, че използва Гибралтар, за да отвлече общественото внимание от корупционните скандали в собственото си правителство.

Великобритания някога смяташе Гибралтар за стратегическа придобивка. „Скалата“ контролира входа в Средиземноморието и служеше за база на Кралския флот, а това подкрепяше местната икономика. Но нещата се промениха. Флотът почти напълно се оттегли и Гибралтар разчита най-много, наред с други неща, на туризма, интернет хазарта и офшорните финанси. Великобритания и Испания са здраво свързани в НАТО съюзници. Защо тогава да не предаде Гибралтар?

Преди едно десетилетие британското правителство направи опит да сключи споразумение за съвместен суверенитет – ход, който отразяваше културната реалност на една идентичност, съчетаваща Великобритания и Иберия. Но гибралтарците бяха възмутени, а Испания се заинтересува от плана само като стъпка в посока възвръщането на пълния си суверенитет над Гибралтар, отстъпен на Великобритания с договора от Утрехт през 1713 г. В референдум през 2002 г. 98 процента от гибралтарците отхвърлиха идеята.

Това е спор, на който не му се вижда краят. След като вече опита с компромис, Великобритания отказва да обсъжда каквато и да било сделка без одобрението на хората на „Скалата“. Тъкмо това прави тактиката на Гарсия-Мяргальо саморазрушителна. Настоящата конфронтация ще отдалечи споразумението с поне още едно поколение.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.