СофияПловдивВарнаБургасРусе

В Китай публични изповеди отварят раните на Културната революция

Франс прес

Китайски деца. Снимка: пийпълдейли

През 1970 г. Чжан Хунбин, радикализиран от Културната революция китайски юноша, предаде майка си на властите. Четири десетилетия след екзекуцията й, той разказа пред обществото този болезнен епизод и призна, че има угризения на съвестта.

Освен неговата изповед, множество други изповеди на главни действащи лица от епохата на Културната революция неотдавна разчупиха относителното мълчание около жестокостите на това хаотично десетилетие от националната история 1966 г. – 1976 г.

„Всеки беше повлечен от движението и човек не можеше да избяга дори и да иска. Всяка форма на любезност или на красота в мен беше напълно и необратимо „форматирана“, разказва Чжан Хунбин пред вестник „Пекин нюз“ в интервю, публикувано на 7 август.

Чжан обвинил майка си, че е критикувала Мао. Военните я отвели от дома й след като я малтретирали. Два месеца по-късно тя била екзекутирана.

Няколко години след края на Културната революция трибунал в провинция Анхуей, където са се разиграли събитията, анулира осъдителната присъда и Чжан започнал да преосмисля жеста си.

„Никога няма да си го простя“, споделя той.

Подета от Мао Цзедун, срещу чието лидерство в онези години имаше съпротива, Великата културна революция позволи на Великия кормчия да елиминира всякаква форма на опозиция и да утвърди личната си власт.

В климат на анархия, израждаща се във всеобщо насилие, младежта беше мобилизирана в отрядите на Червената гвардия (хунвейбините), приканени да потушават всяка склонност към буржоазно поведение, да водят съседи, роднини и интелектуалци на сеанси по самокритика и да рушат жилищата им.

Много предварително набелязани хора бяха арестувани, избивани или довеждани до самоубийство. Официални данни не са публикувани, но според западен историк само през 1967 г. 500 000 души са станали жертва на Културната революция.

И други свидетелски разкази се появиха през последните месеци. Много често това са разкази на хора, които са били юноши по онова време и които днес са шейсетина годишни.

Вън Цзинфу, от провинция Хунан, е разбил къщата на преподавател, с чийто син е играл като дете.

„Когато хората остаряват, те гледат назад и размишляват. Ако не се бях извинил сега, щеше да стане прекалено късно“, казва той пред местен вестник.

В отворено писмо дъщерята на неговата жертва му прощава от името на майка си, чието здраве е крехко.

„Можете да престанете да се самообвинявате“, пише тя.

Много китайци приветстваха тези изповеди, въпреки че те може да доведат до съдебни дела, предупреждава Дин Суелян, историк в Университета за науки и технологии в Хонконг.

В началото на април осемдесетгодишен мъж беше осъден в източната част на страната на три и половина години затвор за убийство, извършено през 1967 г. в края на необичаен и породил полемика процес.

„Но положителният ефект е далеч по-голям. Тези признания допринасят за дебата за идентичността, който се води в Китай и за изграждането на едно общество, крепящо се все повече на принципите на правовата държава“, смята Дин.

Тази нова вълна от свидетелски разкази си остава обаче стриктно контролирана от управляващата Комунистическа партия и решаващата отговорност на властите е грижливо премълчавана.

Малко след смъртта на Мао през 1976 г. Комунистическата партия приписа жестокостите на Културната революция на Бандата на четиримата, ръководена от съпругата на Мао – Цзян Цин. Партията обаче пощади Мао с аргумента, че като цяло той е бил 70 процента прав и само 30 процента съгрешил.

Оттогава на практика никакъв музей или разпространяван в Китай филм не е анализирал този факт, с изключение на малко известния музей в Съчуан, в който се говори дискретно за „червена епоха“.

„Индивидуалната отговорност е едно, но признанията не засегнаха най-важните и фундаментални въпроси. Ако това обаче беше станало, човек можеше да се запита дали едни такива дебати можеха да се задълбочат“, казва Ху Юуй, учен в Китайската академия за социални науки.

В публични извинения, публикувани през юли, Лиу Боцзин разказа за злодеянията си като хунвейбин и изброи жертвите си, но спомена съвсем бегло за политическите указания, на които се е подчинявал.

Той предпочете да говори за младостта си и за незнанието, за склонността си да се оставя да бъде покваряван и въвличан в злонамерени действия, за неспособността си да различава доброто от злото.

„Вихърът на Културната революция, в който бях въвлечен, е едно от обясненията, но аз лично нося отговорността за злодеянията си“, казва той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.