Израел-Палестина: асиметрия на преговорите

В документалния филм The Gatekeepers („Пазителите на портите“), в който шестима бивши ръководители на израелските служби за сигурност „Шин Бет“ говорят почти презрително за това как политическите им господари се справят с палестинския проблем, един от тях казва: „Трагедията на дебатите за обществената сигурност в Израел, е че не осъзнаваме, че сме изправени пред обезсърчаващата ситуация да печелим всяка битка, но да губим войната“, пише в редакционна статия британският в. „Гардиън“.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху може би е доволен, че е спечелил битката за колониите в навечерието на преговорите с палестинците, огласявайки търгове за построяването на над 1000 нови жилища в Източен Ерусалим и на Западния бряг. Целта на тази стъпка беше да направи горчивия хап с постепенното освобождаване на 104-ма палестински затворници, много от тях излежаващи присъда за убийство, по-лесен за преглъщане.

Какви обаче са по-широките стратегически интереси на Израел? Коя война Еврейската държава рискува да изгуби? Ако преговорите през следващите девет месеца имат и най-малък шанс, задачата на израелския преговарящ екип е да убеди в достатъчна степен палестинците, че бъдещата палестинска държава ще бъде едновременно справедливо и осъществимо уреждане на този исторически спор, а не скърпена територия от анклави и тунели около първокласни терени, вече заети от заселниците. Задачата на палестинската страна (и арабския свят в по-широк смисъл), е да убеди в достатъчна степен израелците, че това означава край на конфликта, отбелязва „Гардиън“.

Асиметрията на тези преговори – фактът, че едната страна е силна и вече притежава земята, която иска, а другата има ограничени едностранни правомощия и в нея цари дълбоко разделение – не помага за намиране на справедливо решение, а пречи. Така погледнато, огласяването на новото строителство намалява авторитета на палестинския президент Махмуд Абас, който от две години се кълне, че няма да се върне на масата за преговори, докато строителството в еврейските селища продължава, а именно това прави. Това придава конкретна форма на твърдението, че преговорите са параван за бизнес – както винаги. И дори да надмогне тези препятствия, то насърчава виждането, че единствените граници, с които Израел ще се съгласи, са вече съществуващите, на местата, които са важни за него, отбелязва вестникът.

Нетаняху трябва да реши какво действително иска. Ако през следващите девет месеца преговорите буксуват, цената на окупацията ще расте. Директивите на ЕС, забраняващи отпускането на субсидии, финансиране, премии или стипендии за израелски институция на Западния бряг и в Източен Ерусалим, може да се превърна в международна норма, предупреждава „Гардиън“.

Освобождаването на палестински затворници е дълбоко неприемливо за повечето израелци, но ще изиграе важна роля в един от най-емоционалните, централни политически проблеми за палестинците. Това ще осигури също необходимата подкрепа за президента Махмуд Абас при започващия в Ерусалим нов кръг преговори, застъпва друга теза в. „Файненшъл таймс“, позовавайки се на анализатори и официални източници.

Днешната среща носи ясно различимите белези на постановка, на представление, каквото демократично избраните ни лидери знаят, че са длъжни да изнесат. Американският държавен секретар Джон Кери беше аплодиран за усилията си да накара израелци и палестинци да се върнат към преговори след години на предателство и изгубени животи, посочва в. „Индипендънт“. Обърна се подобаващо внимание на искрената му отдаденост на каузата и совалките между Вашингтон и района за излизане от задънената улица в момент, когато съпругата му е сериозно болна.

И все пак, да се представя възобновяването на преките преговори така, сякаш има знак за равенство между две еднакво силни страни, които трябва да направят взаимни отстъпки, е непочтено. Палестинците не само са в много по-слаба позиция, но е ясно също, че прекратяване от Израел на окупацията на Западния бряг и Източен Ерусалим, или оттеглянето на американската подкрепа за Израел, ако не спре колонизацията, е пълна фантасмагория, допълва всекидневникът.

След тригодишно прекъсване в Ерусалим се подновяват преките палестинско-израелски преговори. Те може да приключат със споразумение за създаване на „невоенизирана държава Палестина в границите от 1967 г., като се вземат под внимание демографските промени“, пише руският в. „Комерсант“.

Тази формулировка ще позволи според вестника на страните да отложат за неопределено време решението по ключовия въпрос за държавните граници.

Държавният департамент на САЩ предвижда 9 месеца след започващия днес предварителен етап от разговорите да се състои среща между двамата лидери – Бенямин Нетаняху и Махмуд Абас. По данни на агенция Блумбърг, държавният секретар Джон Кери е заплашил Нетаняху с международна изолация, а Абас – със спиране на финансовата подкрепа, ако този план се провали.

Израелското правителство обаче все още смята за неизпълними две искания на палестинците – за границите от 1967 г. и за замразяване на заселническата дейност. Точно преди преговорите Нетаняху разреши изграждането на още 1200 жилища в предполагаемите земи на бъдещата палестинска държава. Палестинските власти заявиха, че това заплашва мирния процес с провал. Според експерти обаче те няма да се откажат от преговорите – заради натиска от САЩ. Кери прикани палестинците да не реагират „прекалено твърдо“, напомня изданието.

Абас е в трудно положение. Принуден е все тъй да изисква от израелците неща, които американците вече са престанали да искат, по-специално границите от 1967 г., коментира за вестника Зеев Ханин от московския Институт за Близкия изток.

Според него палестинският лидер има избор между „две алтернативи – или да бъдат ликвидирани договореностите, постигнати в Осло през 1993 г., и самата автономна власт, или да получи държава, от която светът бързо ще спре да се интересува“.

Преговорите може да доведат до резултат, от който да останат доволни и двете страни – междинни споразумения въз основа на „пътната карта“, предложена от бившия президент на САЩ Джордж Буш младши. Те може да съдържат точка за границите от 1967 г. „с възможност за промени въз основа на промените в демографията“, смята експертът. По думите му тази формулировка ще даде възможност да се изпълни искането на САЩ за преговори и същевременно да се отложи за неопределено време решаването на най-острите проблеми – за статута на Ерусалим, палестинските бежанци и границите.

Перспективите на тези преговори са твърде мъгляви и заради новия израелски закон, според който всяка договореност с палестинците трябва да бъде гласувана на референдум. А според последните анкети повечето израелци са против създаването на палестинска държава в границите от 1967 г., добавя „Комерсант“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.