Путин не спечели партията в Баку

Владимир Путин и Илхан Алиев. Снимка: официален сайт

Визитата на Владимир Путин в Азербайджан събуди очаквания за пробивни резултати – поне защото президентът заведе там шестима ключови министри.

Путин пристигна в Азербайджан след седемгодишна пауза, придружен от министъра на външните работи Сергей Лавров, на отбраната – Сергей Шойгу, на енергетиката – Александър Новак, по извънредните ситуации – Владимир Пучков, на транспорта – Максим Соколов, на икономическото развитие – Алексей Улюкаев. Делегацията включваше също генералния директор на „Рособоронекспорт“ Анатолий Исайкин, руския главен представител на многостранните преговори за Каспийско море Игор Братчиков, шефовете на „Роснефт“ и на „Лукойл“ Игор Сечин и Вагит Алекперов. Впечатляващият състав внушаваше мисълта за сериозни дискусии и резултати.

„Няма да се преговаря само за военнотехническото сътрудничество. Много сериозно ще се обсъждат ред въпроси, евентуално засягащи Азербайджан. Примерно ситуацията в Каспийско море, където се активизира военната дейност, иранският въпрос, текущите събития в Близкия изток и най-важното – как ще бъде решен нагорнокарабахският конфликт. Трудно представимо е да бъде уреден без участие на Русия“, заяви преди посещението за сайта News.az политологът Расим Мусабеков.

Но както издават напрежението по лицата на двамата президенти по време на пресконференцията и незначителните резултати от визитата, не се е развил конструктивен диалог. Единственият подписан документ е споразумение между „Роснефт“ и азербайджанската държавна петролна компания СОКАР за създаване на съвместно дружество на паритетна основа. „Роснефт“ и СОКАР договориха сътрудничество в маркетинга и продажбите на горива и петролни продукти, съвместно използване на инфраструктурни обекти, включително тръбопроводи и терминали. „В рамките на спогодбата предвиждаме сътрудничество по ред въпроси, включително суапови операции и съвместно използване на инфраструктура“, съобщи пред журналисти ръководителят на „Роснефт“ Игор Сечин.

Но и тук мъчно ще се постигне разбирателство. В Азербайджан действат най-вече западни петролни компании – „Бритиш петролиъм“, „Статойл“ и „Ексон Мобайл“. Азербайджан създава конкуренция за руските газови компании в Европа, срещайки там пълно разбиране. Баку не желае да транзитира своя петрол и газ по руските тръбопроводи и склони, считано от 2019 г., да доставя на европейците по-голямата част от газа чрез новия Трансадриатически тръбопровод.

„Колкото до тръбопроводните игри, страните ни имат различни интереси. За Азербайджан ще е изгодно да доставя енергийни ресурси в Европа по най-краткия път и страната търси подходящи маршрути. Това естествено не радва Русия, но не разделя двете държави като бариера, просто е конкуренция“, каза пред „Правда“ Владимир Жарихин, зам.-директор на Института за страните от ОНД. Според него не е трябвало да се чака пробив по карабахския проблем – това може да стане само на тристранна основа, с арменско участие. Вярно е, но трудно бихме посочили какъв пробив изобщо е очаквал Путин. Вероятно по въпроса за интеграция на Баку в Евразийския и в Митническия съюз. Според Елхан Шахиноглу, директор на Центъра за политически изследвания „Атлас“, Путин има „две предложения за Илхам Алиев“. „Азербайджан трябва да стане член на Евразийското обединение и на Митническия съюз – рожби на официален Кремъл. Путин го иска, за да не влезе Азербайджан в орбитата на Запада и да брани интересите на Русия в региона около Южен Кавказ, заяви аналитикът пред агенция Рекс.

Азербайджан обаче отдавна е заложил на стратегическо партньорство със САЩ, както изтъкна на 14 август азербайджанският министър на отбраната Сафар Абиев на среща с командващия Националната гвардия на щата Оклахома генерал-майор Майлс Дийринг. Партньорство, което намира израз в ролята на Баку като важен логистичен център за превоз на товари в Афганистан, също и в присъствието на американски военни в Азербайджан. Баку се опитва освен това да сключи военен съюз с Анкара и Тбилиси. Депутатът Захид Орудж, член на парламентарната комисия по отбраната и сигурността, заяви, че Азербайджан и Турция са започнали да изграждат единна армия по стандартите на НАТО,

водени от принципа „една нация, една армия“. А грузинският министър на отбраната Иракли Аласания посочи за агенция Тренд, че „Азербайджан, Грузия и Турция ще се стремят към създаване на тристранен формат за сътрудничество във военната промишленост“. В този контекст единственото възможно военно и стратегическо сътрудничество между Москва и Баку ще са евентуални покупки на руски оръжия от Азербайджан. В момента обаче сделките от този род са спорадични и целят подмяна на остарели стрелкови оръжия. Дори това обаче предизвиква бурни протести в Армения, съюзничка на Русия в Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС).

Инициативите на Путин за засилване на интеграцията се приемат хладно от Алиев; в Азербайджан смятат за причина възможното задкулисно участие на Кремъл в президентските избори, насрочени през октомври. Местни аналитици припознават „кандидат на Путин“ в писателя Рустам Ибрагимбеков, който има двойно гражданство. Наскоро Ибрагимбеков единодушно бе избран за общ кандидат на всички опозиционни партии, обединени в Национален съвет на демократичните сили – НСДС.

„Това много тревожи властите у нас. Затова визитата на Путин е от твърде голямо значение. Тя сочи, че дори да е имало разногласия между ръководствата на Азербайджан и на Русия, тези проблеми са решени“, изтъкна азербайджанският политолог Натиг Джафарли пред радио „Свобода“. Но дали наистина е така?

Посещението остави повечето въпроси без отговори. На първо място дали Азербайджан е партньор на Русия – или щом икономически е по-близък до Запада, в политически план също се движи в неговия фарватер. „Визитата е важна, защото независимо от сложните отношения между Азербайджан и Армения и от факта, че Армения е военен съюзник на Русия поради членството в ОДКС – при все това руско-азербайджанските връзки са на доста добро равнище, включително търговските.

Руската федерация и Азербайджан имат общи интереси като страни, добиващи петрол. Не им харесват енергийните пакети, разработвани от Евросъюза. Близки са и позициите във връзка с подялбата на акваториите в Каспийско море – за разлика от позициите на Туркменистан и Иран. Има точки на конфликт, има и допирни точки“, каза Жарихин пред „Правда“. Но дори да съзрем тук някакви перспективи, те не са свързани с делегацията, водена от Путин.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.